Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (58)

Несбъднати корици

Да уговориш някоя звезда да се съблече за корицата ми се струваше най-лесното нещо на света, но това бе преди да стана шеф на това списание. Недоумявах какво пречи всички секссимволи на България да бъдат върху страниците на „Плейбой“. Дилетантското^[1] ми съзнание лесно пресмяташе финансовата схема — залагаш много пари, плащаш ги, снимаш, публикуваш, правиш голям бум, а после печелиш още повече.

Защо Камелия не е в „Плейбой“? Ами Деси Слава? Или Глория?

Защо след Катерина Евро на корицата да не се появи и Аня Пенчева? Или новият секссимвол на киното Йоана Буковска? А защо не Мария Илиева и моята любимка — Вики от „Мастило“?

Попадайки в епицентъра на събитията, постепенно разбрах и осъзнах, че нещата не са толкова прости. Първо, парите не се вадеха и плащаха толкова лесно. Второ, звездите невинаги проявяваха разбиране по въпроса. Една част просто се срамуваха. Пуританско възпитание, строги родители, ревниво гадже, комплекси за малоценност… Други се пазаряха като бакали за всеки лев. В последното не би имало нищо лошо, ако не подценяваха допълнителния ефект, който една корица на „Плейбой“ носи за кариерата им. Камелия например се съгласи да се снима срещу хонорар, който бе поне двукратно по-нисък от сумата, адекватна на звезда от нейния ранг. Но може ли да се изчисли финансовият ефект, който истерията след фотосесиите й за списанието произведе върху кариерата й? Хонорарите й от участия се утроиха, отделно самите хонорари скочиха поне двойно нагоре. Така че в крайна сметка, чрез „Плейбой“ Камелия постигна дори повече, отколкото сигурно е очаквала.

„Жоро, нямам нищо против да се снимам, но има предразсъдъци у хората, знаеш. Баща ми е съдия в Разград. Само си представи какво ще почнат да говорят колегите му… Самото име Playboy навява по-особени асоциации. Иначе, ако е за някакво например модно списание, бих се снимала съвсем гола. Не е проблем за мен“.

Ами права си е Вики Терзийска за себе си. Можех ли да й се сърдя?

За фолк певицата Пепа Секса — „Синята прашка“ вече писах. Малко й били парите. Можела да изкара този хонорар за 1–2 вечери. Две години по-късно ми казаха, че си е променила мнението. Не вярвам да е защото са й намалели хонорарите. По-скоро е осъзнала „прибавената стойност“ на това да се позиционираш като секссимвол в една област, където еротизмът е основният търговски фактор.

Деси Слава, която открай време наричам Секси Слава по примера на един приятел, е още по-интересен случай.

Тя получи поредната си оферта от „Плейбой“ половин година след фурора на Камелия. Ясно беше, че летвата е вдигната доста високо. Малко жени изглеждат като Камелия — не само в попфолка, а и въобще. Красива, сексапилна, без излишни комплекси, но и без характерната за много нейни колежки тъпота в изражението.

Много малко певици можеха да се конкурират с Камелия на страниците на това списание и Деси Слава беше една от тях. Стигна се до среща в офиса между мен, нея и един от гръцките издатели, от които в крайна сметка зависеха всички финансови параметри.

Тя пристигна със спортната си червена „Алфа Ромео“. Не беше специално нагласена за срещата, не беше придружавана от мениджър или пиар. А и понеже не е висока на ръст, моят издател не остана особено впечатлен от появата й. На фона на всичко това, думите на Секси Слава прозвучаха шокиращо не само за него, но и за мен:

— Аз си давам сметка, че едва ли ще се споразумеем с вас. Не вярвам да удовлетворите моите условия. Но все пак исках да се запознаем и да ви ги кажа лично.

— И какви са те?

— Искам хонорар от сто хиляди лева.

Преведох казаното на издателя. Той реагира с чувство за хумор:

— Деси, мога само да кажа, че подобна сума дори не е била произнасяна в този офис. Никога. Още по-малко да е обсъждана.

Тя се усмихна учтиво. Държеше се като човек, който си знае цената. Но все пак, подобен разговор бяхме имали и с Камелия, а сумата, за която тя тогава настояваше, беше с цяла една нула по-малка… Въпреки това, в поведението на сегашната ни гостенка нямаше нищо налудничаво.

„Твърде много са я лъгали с пари от всякакви фирми. Затова държи толкова на тези неща и е трудна за преговори“, обясняваше ми по-късно мой приятел, който я познава отблизо.

Предложихме на Деси какво ли още не в добавка към нашия хонорар. Обещахме да й съдействаме за публикации в испанския Playboy и Maxim, тъй като не криеше амбиции да пробие на тамошния пазар. Даже и за Аржентина и Мексико можехме да й помогнем, в случай че песните й стигнеха и дотам. Обяснявахме колко ефектна и стилна фотосесия ще направим и как нито едно друго списание не влага толкова много в реализирането на подобни снимки. В крайна сметка Деси каза, че ще си помисли, и си тръгна, оставяйки известен процент надежда.

След няколко дни й се обадих. Междувременно вече бях говорил с испанския си колега, редактора на тамошния Playboy, и бях получил от него обещание, че ще помогне с каквото може, когато му дойде времето. Секси Слава обаче, все така учтиво, отказа окончателно. Така списанието се размина с една от най-впечатляващите възможни свои корици.

Такава щеше да бъде и манекенката Теди Велинова, ако беше приела офертите на Мартин Захариев през пролетта на 2005-а. Тя поиска нереално висока сума, което според мен беше голяма грешка. Особено при положение, че вече бе един от най-експонираните български модели, включително и с доста разголени публични изяви — по ревюта, фотосесии и дори на сцената на един концерт на Азис. И едва ли бе получила космически хонорари за тях.

Галя от балет „Сатен“ също изпусна момента да стане колежка на близката си приятелка Нина Николина и да се появи на корицата на най-известното и четено мъжко списание. След излизането й от „Шоуто на Слави“ популярността на варненската балерина и мимолетна поп звезда намаляваше с всеки изминал месец, но сумата, която нейният мениджър искаше от нас, оставаше все така нереално висока.

Мария Игнатова, известна тогава като Мари от „Втори тото шанс“, а напоследък и от „Господари на ефира“, беше на косъм да позира за нас. Имахме принципното й съгласие, но не и подписан договор. За съжаление, до него така и не се стигна. Не си спомням дали изобщо получихме обяснение защо. Помня само, че в последния момент търсихме резервен вариант.

* * *

Реално погледнато, списъкът с „несбъднатите корици“ на списанието не е много дълъг. Най-малкото защото в него винаги са работели реалисти. Не сме изпадали в глупавата ситуация да храним напразни надежди и да водим нелепи разговори с жени, които ни отрязват със смях.

Но все пак се радвам, че една от жените, за които съм мислел най-често — още от първия си ден в това списание, все пак се появи на корицата му. Камелия. Не познавам човек, който да не знае тази фотосесия наизуст.