Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание
Георги Неделчев. Моят живот в Плейбой
Българска. Първо издание
ИК „Милениум“, София, 2008
Редактор: Димитър Златков
Коректор: Петя Свиленова
Технически редактор: Добромира Георгиева
Художник на корицата: Адриян Николов
ISBN: 978-954-340-097-3
История
- —Добавяне
Третият Playmate конкурс
Playmate of the Year 2006 се проведе в киноцентъра в Бояна в една гореща юлска нощ. Признавам, че бях подценил колко впечатляващо място е това. До последния момент подозирах, че сме избрали рискована локация за третия си конкурс. Опасявах се не само от дъжд и вятър, от каквито страдахме година по-рано на жълтите павета. Не ми харесваше тази отдалеченост от центъра на София и цивилизацията. Въобще, усещах един необясним дискомфорт.
Римският декор, който американците бяха построили за суперпродукцията „Спартак“, обаче се оказа внушителен и много ефектен. Идеално място за такива мероприятия. Колко мъдро бяха решили да не го унищожават, а да печелят от даването му под наем.
Самият сценарий, написан от Иван Ангелов от „Глобал филмс“, бе изцяло в древноримски стил. Облеклото на момичетата — също.
Кетърингът беше на ниво, въпреки че в последния момент се оказа, че нямало кой да отваря бутилките с вино, които бяхме осигурили допълнително на бартер. Цяла вечер по масите циркулираше един-единствен тирбушон, с който жадната за течности и зрелища публика отпушваше шишетата с бяло и червено, замезвайки с луканки и френски сирена.
По онова време вече бях наясно, че Николета има най-големи шансове да спечели. Тя си беше откритието на годината. Звезда, която нямаше да залезе току-така. Стараех се обаче, по никакъв начин да не намеквам, че тя е фаворитка, както и да демонстрирам предпочитанията си. Не исках някакво усещане за предрешеност, както обикновено става по другите конкурси, да убие амбицията на момичетата и да съсипе доброто им представяне на сцената.
Помежду си девойките инстинктивно търсеха предварително набелязаната връзкарка фаворитка и се чудеха коя ли може да е тя. Ситуацията приличаше на телевизионната игра „Долен мръсен лъжец“, която вървеше доскоро по TV2 — знаеш, че не си ти лъжецът и подозираш всички останали. Или пък знаеш, че си лъжецът, но ловко пунтираш[1], че не си. Само дето на Playmate 2006 лъжец нямаше.
И наистина, всички се представиха отлично. Бяха много красиви, излизайки пред публиката в римски туники само с една презрамка, закривайки другата си гърда с ръка. Маниакалната перфекционистка Зорница, шефка на балет „Сатен“, отново беше направила невъзможното, за да има налице пълен синхрон между девойките и прилична хореография.
Николета, като най-малка измежду всички, се притесняваше най-много. В единия от туровете профуча по сцената като моторетка. Секундите с музикален фон, отредени за дефилето й, бяха едва преполовени, когато тя вече беше готова да се скрие зад кулисите. Наложи се Зуека и Рачков да я молят да врътне още едно кръгче.
Освен че аз и Къркеланов харесвахме най-много Николета, на същото мнение беше и шефът на журито, Мартин Захариев. А преди самия конкурс, Валери Божинов, който също бе в комисията, си каза директно: „Най-хубавото момиче е ето това. Приятелите ми от националния отбор говорят само за нея“. И я посочи на съответната страница в списанието. Може би очакваше да тръгна да споря с него или да му намеквам да гласува за някоя друга. По същия начин две години по-рано и Венета Райкова ме питаше за кого да бъде нейният глас и не можеше да повярва като й казах „за която искаш“.
Имаше и членове на журито, които предпочитаха Мина или лъчезарната Илияна. Техните точки обаче бяха недостатъчни, за да конкурират русото барби от Пловдив.
Дойде време да се обявяват победителките. Няма по-интересно нещо за наблюдаване от лицата на кандидатките в конкурс, който не е нагласен предварително. Приготвих се да гледам голямото риалити шоу. Още когато беше обявено, че Мина е на трето място, видях как физиономията на Николета буквално се вкамени. Това сигурно е бил моментът, в който е почувствала, че може и да спечели. Минута по-късно наградиха Илияна. Сладката Ники още повече се паникьоса, че и този път не са извикали нейното име. Сега вече, хем се притесняваше, че може изобщо да не е в тройката, хем беше в шок от мисълта, че като нищо големият победител може да бъде именно тя. Без никой даже да й е намеквал, че това може да се случи. Без да й е поставял условия, да се е опитвал да се пазари с нея или поне да е спал с нея…
Когато видях притеснената й усмивка при обявяването на нейното име, не можех да не изпитам умиление към това момиче. Както и миналата година, сега отново имахме повторение на приказката за Пепеляшка. Красавицата от малкия град, която през целия си кратък досегашен живот е мечтала да бъде забелязана, оценена и популярна, щеше да го постигне като на кино.
Още повече се трогнах на другия ден, когато семейството на Николета пристигна от Пловдив, за да й помогнат в оформянето на документите за колата, която спечели. Сладка розова Lancia Ypsilon. Родителите на сладката Ники се оказаха съвсем обикновени хора — далеч от представата за „голямото добрутро“, каквато тя с маниерите си на принцеса и звезда понякога създаваше. Замислих се как тези хора са успели да отгледат това красиво момиче, без да му липсва абсолютно нищо. Докато гледах старата им очукана кола, се питах какви лишения са им коствали хубавите и скъпи тоалети на Ники и какъв ли шок за тях е всичко, което се случва с дъщеря им днес…
Останалото, както се казва, е история. Николета стана един от най-търсените модели у нас — видеоклипове, сесии за списания, рекламни снимки в чужбина. Мина й се разсърди. Даниела Арнаут се разсърди на мен, че не е класирана поне в тройката. Сякаш е зависело само от моя милост. Но и да зависеше, не съм сигурен, че щях да пренебрегна някое момиче от първите три заради нея.
Най-усмихната от всички беше варненската шматка Илияна. За второто си място тя спечели комплект скъпи бижута от Galdini. Наградата за третото място на Мина беше ваканция в чужбина.
Когато на другия ден ги карах с колата си към автогарата, за да си хващат автобусите за Варна и Пловдив, се разбра, че и двете се чудят какво да правят с наградите си. На Илияна не й трябвали такива скъпи бижута — какво щяла да ги прави. На Мина пък не й се ходело на такива ваканции. „Ами разменете си ги тогава бе, мацки“, предложих им, докато търсех място за паркиране в юлската жега. Но не си ги размениха.