Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (51)

Трети Playmate кастинг

Той беше в два тура и категорично най-добре организиран измежду всички досега. И логично — от година на година трупахме все повече опит, а и вече се готвехме отдалеч за този кулминационен момент на плеймейтска селекция. Наясно бяхме, че от този кастинг до голяма степен зависи нивото на фотосесиите, които ще предлагаме на читателите до следващата пролет.

В продължение на цяла година трупах в компютъра си снимки и координати на кандидатки. Стремях се да поддържам контакт с повечето от тях. Периодически им давах напътствия как да се готвят за кастинга, къде да си правят пробни фотосесии и как точно да се снимат, после коментирахме заснетото. Публикувахме някои кадри в станалата вече култова рубрика „Бъдещи звезди“.

Много сериозен фактор бяха и конкурсите Miss Flirt Playboy. Техните организатори от едноименната водка си вършеха работата доста съвестно. Неуморно осъществяваха селекция на потенциални наши модели — не само от София, но и от Пловдив, Варна и Бургас. Правеха кастинги, плащаха хонорари, измисляха интересни сценични костюми и хореография за конкурсите. Въобще караха момичетата да се чувстват по всякакъв начин значими звезди.

В уречения ден всичко бе налице. Прашки и потници Flirt за момичетата, за да бъдат поставени при еднакви условия. Съблекалня-гримьорна с всички удобства. Напитки, солети и любезност от вездесъщата Чая. Списания, от които девойките да гледат и да се учат. Специални бланки, където журито да попълва точки и предпочитания. Редакционният DVD плеър въртеше нонстоп диск с клипове от предишния конкурс. Бях подготвил дори музикална компилация от стотина парчета, които създаваха подходяща за позиране атмосфера. Мадона, Майкъл Джексън, „Енигма“, Ар Кели, „Готан Проджект“, „Морчиба“… Такива неща. Да позираш и да пееш.

На този кастинг дойдоха най-колоритните кандидатки в цялата досегашна история на Playmate конкурса. Тук беше синеоката габровка Даниела Арнаут, която две години по-късно щеше да стане герой и на британската преса покрай разкритията за връзката си с Димитър Бербатов. Тя беше бивша участничка и призьорка в конкурса „Мис България“ и това бяха първите й изяви без дрехи. Направи ми много добро впечатление — хем артистична и екстровертна като характер, хем много дисциплинирана и отговора, когато става дума за поет ангажимент. Умееше и да бъде лидер, да поема инициатива. Претенциите й към нас бяха много малки.

— Жоро, от днес нататък те моля навсякъде да ме пишете не Даниела Димитрова, както ме знаеш досега, а Даниела Арнаут. Искам да рекламирам тази своя фамилия, която ми е наследство от майка ми.

— Добре, нямаш проблеми.

— Пускам се на този конкурс, за да имате и една по-фешънска участничка като мене. Ще докажа, че и такива типажи имат място в челните места на плейбойските класации. Виж, наясно съм, че едва ли ще спечеля, но съм амбицирана за влизане в тройката.

— Даниела, ще ти стискам палци най-искрено, както и на всички останали.

На същия кастинг се яви и бъдещата прелъстителка в „Островът на изкушението“ Мариела Маврова. Русокосата бургазлийка ни впечатли с разкрепостеното си и непринудено поведение. Имаше някакъв много симпатичен провинциален чар в нея. Аз като чуя мек говор, направо се разтапям от кеф, не знам защо.

Тя не се взимаше прекалено насериозно, въпреки че би могла — при тази визия, увенчана с два много сполучливи образеца на пластичната хирургия. Когато застана пред журито в редакцията и си махна рекламния потник, оставайки само по прашки, един от колегите ми възкликна:

— Мариела, ти току-що влезе в „Плейбой“ историята.

По-късно същата вечер се случи така, че попаднахме с нея в „Планет клуб“. Първо се наложи да отскоча с колата до хотела й, за да й занеса нещо, което беше забравила в редакцията след кастинга. Тя беше отседнала в „Амбасадор“ на „Симеоновско шосе“.

— Мога да те метна към центъра, ако възнамеряваш да слизаш надолу.

Шестте тонколони на лексуса огласяха пространството пред входа на хотела. Чувствах се почти като мутра, макар и без ланец.

— Не съм планирала засега нищо, Жоро. Но ти ме заведи някъде. Глупаво е да си стоя в хотела при единствената си вечер в София.

— Добре, качвай се. Може да се каже, че имаш късмет. Само ще си оставя колата на паркинга пред нас и ще продължим с такси.

Това се прави, за да мога да пия. Никога не карам пил. Превъзбуден от нещо — да, но пил — никога. Разочаровал съм доста катаджии с дрегери по нощните софийски улици.

Таксито, което ни кара към „Планет“, буквално се изпълва с цици. Наистина една от най-добрите изработки, с които съм се сблъсквал. Осмисляме смяната на шофьора. Както после и на доста зяпачи в „Планет“. Мариела е нова звезда сред тамошния контингент. Пристъпва плахо, но с изпъчени напред гърди и зърна, скрити зад оскъден копринен потник, а аз я водя за ръка със самочувствието на адвокат от застрахователна компания.

По-късно тази наша среща с Мариела щеше да породи напрежение сред някои от останалите кандидатки. Възможно ли е конкурсът да е нагласен и русата от Бургас да е фаворитка на журито и главния редактор? Какво се крие зад близостта, която двамата показват помежду си? Говорят за излизане в София, за забавления, уискита в „Планет“… Хм, хм, хм. Дали не съм пропуснала нещо. А и защо не са ми предложили и на мен?

Самата Мариела се държеше с леко снизхождение към по-младите си съпернички — като кака, която показва, хем готовност да ги отрака, на каквото пожелаят, хем надменност, че те, каквото и да правят, никога няма да я достигнат.

От това най-много се притесняваше малкото сладко барби Николета, чието самочувствие тогава беше далеч-далеч под сегашното. Но за нея ще пиша отделно.

На същия този трети плеймейтски кастинг дойде и Роси, брюнетката с лице на холивудска звезда, за която вече разказах. Същата глезла, която в последния момент, след като я бяхме одобрили, се отказа от участие на финала. Искала само да провери дали ще я харесаме. Какво ли проверява сега, точно в този момент? Със сигурност пак тества нещо.

В офиса ни, по прашки и бял потник, е и ослепителната чирпанлийка Мина. Едно от най-красивите лица, които някога съм виждал и които сме снимали в списанието. Плюс пищен, плътен, тежък бюст, опакован в млечнобяла кожа и неподатлив на никакво земно притегляне. Тя е пристигнала със самочувствието на победителка от пловдивски конкурс Miss Flirt Playboy, но гледа леко навъсено, с типичната за провинциално момиче мнителност към всичко и всички. Има нужда от малко упражнения във фитнес залата. В лицето ми напомня за Ася Ардженто.

Тук е и жизнерадостната варненка Илияна, която съм открил след ровене в сайта на тамошната агенция „Рос моделс“. От снимките в него ме гледаше начумерена брюнетка с големи вежди и цици, а в офиса изведнъж изгря истинско слънце. Илияна моментално се превърна във всеобща любимка и талисман — не само на редакцията, но и на повечето от останалите кандидатки. Тя беше „новата Деница Стоянова“ — неприлично красива и чаровна, но абсолютно немотивирана да печели каквито и да било конкурси и награди. „Коя съм аз, какво правя тук, какво искат тези хора от мене? Е, щом толкова искат да се съблека, ще се съблека, дано това ги направи щастливи“. Ето това излъчваше сладката Илияна, и на кастинга, и на снимките, и на конкурса след това. В крайна сметка се класира втора, с почти равен брой точки с Мина.

И, да, тук е и Николета. До последния момент съм бил несигурен в появяването й. Ще пуснат ли семейство Лозанови своята прелестна дъщеря, ученичка в местната гимназия „Константин Величков“, да се яви на кастинг за нашето списание? Успял ли съм да им вдъхна доверие след поредица телефонни разговори, че с това мило Бритни няма да се случи нищо лошо? Ще се окаже ли достатъчно сериозна тази сладка блондинка, която никога досега не е имала подобна изява в живота си?

Слава Богу, Ники е в офиса — с безсрамно къса жълта пола и сподавена, но дяволита усмивка на лицето. Аз вече съм гледал нейни голи снимки и съм подготвен за това, което предстои да видим. Но колегите ми не са. В момента, в който Николета с нетърпелив жест съблича потника си и застава пред обектива на Къркеланов, аз гледам не нея, а техните увиснали ченета.

Гърдите й подскачат като топки за тенис. Всъщност, малко по-големи са. Това не са идеалните гърди, които сме видели този ден. Във всеки компонент от тялото е имало поне по една или две по-красиви от Николета. Но чарът на това момиче е толкова завладяващ, че за всички ни е ясно — пред нас е една бъдеща звезда. Наистина прилича малко на Бритни Спиърс, но също така и на Шарлиз Терон.

Най-милото в нея е, че изобщо не се държи надуто. Свикнала е да е център на внимание и да я ухажват, но не се смята за нещо повече от останалите. През цялото предстоящо лято на 2006-а това момиче нямаше да престане да ме изумява. Възможно ли е такава холивудска визия и неземен чар да вървят ръка за ръка с толкова истинска непоквареност? Как е израсло това усмихнато същество дотук, как се е опазило от разврата, в който живеят повечето й връстнички в градовете?

От първата секунда, в която я видях, за мен Николета бе олицетворение на голямото, истинско откритие. Заради момичета като нея си е струвало абсолютно всичко, което съм правил в списание „Плейбой“. Не говоря само за времето, прекарано в Интернет сайтове, откъдето именно изскочи и сладката Ники. Беше готино, че по някакъв начин това списание бе успяло да стане мит за нея, цел, към която да се стреми. Тя харесваше всичко, което ние правим. Уважаваше ни като свои учители. Попиваше всяка дума, която бяхме написали. Емблемата със заека беше нейният любим аксесоар. „Досега никога не съм позирала гола. Вие сте първите, за които ще го направя. Умирам от срам, но мечтата ми е по-силна от това“. Николета бе наистина трогателно и мило същество. Мисълта, че оттук нататък ще мога отблизо да следя живота и развитието й, ме изпълваше с особена смес от пигмалионска^[1] гордост и възбуда.

И така, финалистките бяха определени и не криеха радостта си от направения избор. На мястото на отказалата се Роси после повикахме една от резервите и „сладката дузина“ беше напълно окомплектована. Имаше обаче поне 4–5 момичета, за които искрено съжалявах, че не са успели да се класират. Най-вече за Тереза от Търново и Вяра от София. Те бяха готини, секси, амбицирани и симпатични, но по някакъв начин не се вписваха в цялостната 12-ица. От онзи специфичен тип жени, които харесваха повече лично на мен, отколкото на масовата плейбойска аудитория. Каква истинска драма, нали, драги читателю?

Тази година момичетата щяха да се возят към морето не с лимузините на Киро Скалата, а с автобус, изпратен от курорта „Елените“. Ние ги следвахме с няколко лични автомобила. На „хепито“ край Нова Загора спряхме за обяд и там с любопитство наблюдавах как девойките се опознават и сближават. В джоба ми вече имаше и разпределение по стаите — дълго бях размишлявал как е най-добре да се комбинират.

Пляс-пляс, „Елените“

— Браво, много добре позирате. Точно така, прегърни я. Играй си с косата й. Добре-е-е… Гледайте се предизвикателно. С възхищение. Такааааа. Сега малко и към камерата. Ръцете да не ги виждам вдървени и в неясна позиция. По-интимно, момичета, по-интимно… Много добре. Абе, Жоро, тези наш’те девойки сякаш са любовници, толкова освободено позират…

— А ти откъде знаеш, че не са, бе, Василе!

— Ха-ха, не бих се учудил…

Нито пък аз.

Снимките в курорта „Елените“ вървяха много добре — като изключим наплива от англичани, които ни откриваха даже и на най-отдалечените плажове. Хем зяпаха като невидели, с увиснали ченета, хем после се оплакваха на управата на хотелите си, че се нарушавал моралът и трябвало да получат компенсация за това — като отбивка в цената, например.

Още когато пристигнахме се почудих как така иначе гостоприемните ни домакини ще успеят да се справят с този проблем. В хотел Royal Park и околностите му имаше прекрасни места за снимки, но навсякъде гъмжеше от курортисти!

Някои от тях стигнаха във фантазиите си дотам да решат, че в „Елените“ се снима порнографска продукция. Нищо, че нито Къркеланов, нито асистентите му (с изключение на секссимвола Ванката) и редакторите на списанието приличахме на актьори от този бранш. Но може да са си мислели, че снимаме строго определен жанр — лесбо еротика, в която ролята на мъжете се свежда до поднасянето на чаша кафе и нищо повече.

Стигна се даже до публикации в британския печат — „Българи снимат порно под носа на почиващи англичани!“. И прочие в този стил.

Наложи се, като се прибрахме в София, да пиша и разпространявам прес релийз, с който да давам обяснения и да спасявам репутацията на „Елените“ сред британската пуританска общност.

Ето какво публикува един от най-големите български уеб портали — Net info — на 15 юни 2006-а:

От редакцията на „Плейбой България“:

Не се занимаваме с порнография

Редакцията реагира на публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в курорта „Елените“

Редакцията на „Плейбой България“ реагира късно вечерта в сряда с обяснение във връзка с някои публикации в британския и българския печат за фотосесии на списанието в хотел „Роял парк“ в курорта „Елените“.

„“Плейбой България" не е бил ангажиран и никога няма да бъде ангажиран с каквито и да било снимки и сесии с порнографско и експлицитно еротично съдържание", се казва в писмо до медиите, подписано от главния редактор Георги Неделчев.

Подчертава се, че „всякакви интерпретации на отделни курортисти и туроператори, касаещи работата и екипа на списанието, си остават изцяло субективни или плод на меркантилни странични интереси“.

Георги Неделчев обяснява, че присъствието на екипа на „Плейбой“ и 12-те финалистки от конкурса „Playmate България 2006“ в курорта „Елените“ е било свързано с реализирането на кадри за корицата на предстоящия юлски брой, както и със заснемането на фотосесии, представящи кандидатките за третата поредна титла „Мис Плейбой“.

„Резултатът от едноседмичната ни работа в курорта ще може да бъде видян след 24 юни, когато брой 52 ще бъде на пазара. Смятаме, че всякакви спекулации и псевдосензационни обобщения по темата «Плейбой България» и неговия екип са напълно неоснователни и излишни“, пишат от редакцията и напомнят, че според тях българският „Плейбой“ е най-популярното и четено месечно списание в страната.

По аудитория, обществен авторитет и рекламни постъпления списанието далеч изпреварвало много други издания, чиито имена са смятани за по-популярни и престижни в държави като Великобритания или други страни.

„Ако някои граждани на кралството, където «Плейбой» няма свое собствено издание, живеят с предразсъдъци и погрешни представи спрямо една от най-добре познатите и уважавани издателски и лайфстайл марки в света, това си остава изцяло за тяхна сметка.

Също така за сметка на техните автори остават всички журналистически интерпретации със съмнителна стойност и непроверена достоверност, зад които прозират нечистоплътни търговски или други интереси. Спрямо тях ние не бихме могли да реагираме другояче, освен със снизхождение и съчувствие“, пише Георги Неделчев.

Ми ще пиша, къде ще ходя. Слава Богу, след този прес релийз страстите се уталожиха, а за протестиращите англичани останаха само куп незабравими спомени и гледки от ранното лято на 2006-а.

* * *

В „Роял парк“ две от потенциалните фаворитки — Николета и Мина — бяха настанени заедно в стая. Реших, че е добре да са съквартирантки, защото и двете бяха от Пловдив и бързо щяха да намерят общ език. Което и стана. Тяхната красота и чар обаче, съчетана с леката дистанция, която поддържаха от останалите момичета, бързо стана повод за интриги.

Веднъж докато вечеряхме, Даниела Арнаут (същата, която 2 години по-късно гръмна с аферата „Бербатов“ и за която вече писах) дори директно обяви, че според нея Мина и Николета са фаворизирани от екипа на списанието. Основният й аргумент беше, че се държали надменно и не купонясвали с останалите момичета.

— Бейби, подозренията ти са абсолютно неоснователни. Тяхна си работа дали ще купонясват с тебе или не, и дали ще ти казват „добър ден“. Проявяваш излишна мнителност в момента.

— Добре бе, Жоро, мое право си е да мисля каквото си искам.

— Да, скъпа. Мисли каквото си искаш. Подозренията ти донякъде имат логика, защото тези мацки наистина са много готини. Но кой ще победи — това ще се разбере едва след конкурса. Сама разбираш, че не може да има 12 победителки. Искаш ли да ти донеса още бяло вино от бара?

С Николета също имаше драма, в една от другите вечери. Докато й правел прическата за сесията през деня, фризьорът Данчо Петров — Майната я нахокал, че не си поддържа косата както трябва. Казал й, че я е съсипала с евтини шампоани. Това сигурно е било точно така, но въпросът беше, че по-късно Николета се разстроила не на шега.

Аз съм в един от баровете на „Елените“ — единственият, в който можеш да пиеш марков алкохол срещу заплащане. Навсякъде другаде се пие безплатно, но само българско производство. Та наливам се аз с „Гинес“ и гледам мач в английска компания, когато изведнъж Мина ми звъни по телефона.

— Жоро, добре е да дойдеш в нашата стая.

— Защо бе, бейби?

— Ами ще видиш. Николета цяла вечер плаче, много е разстроена. Данчо й наговорил някакви неща докато й правил косата днес…

— Ок, идвам.

Преди това минавам през стаята на стилиста.

— Майна, разбрах, че се е разстроило момичето. Вече му се извиних. Извинявам ти се и на тебе. Не съобразих, че това може до такава степен да я засегне.

— Данчо, разбирам те, че си го казал от загриженост към нея. Тя наистина изглежда като разглезена принцеса, задоволена от всичко и лекомислена, но не е от толкова богато семейство, колкото изглежда. Съвсем обикновено момиче е.

— Осъзнах го това, майна. Сега плаче, защото се чувства непълноценна спрямо останалите. Ще й се извиня още веднъж.

Качвам се горе при Николета. Захлупила се на леглото си и реве. Каквото и да й кажа в тази ситуация, едва ли ще помогне много. Но все пак появата ми в стаята я кара да се мобилизира и да спре с хлипането. Мина седи на стола до нея и ме гледа лошо.

По-късно двете пловдивчанки неминуемо щяха да развалят добрите си отношения. И нямаше как да бъде другояче — титлата беше само една, а и двете имаха достатъчно качества, за да я спечелят. Също така и двете имаха достатъчно роднини, познати и доброжелатели, които да ги противопоставят завинаги оттук нататък.

* * *

Но да се върнем към хотел „Роял парк“ на „Елените“ и към нашето роялско съжителство и трудово ежедневие с 12-те плеймейтки от 2006-а.

Тази Даниела Арнаут наистина е голям образ. Като я опознаеш по-отблизо, виждаш, че е симпатичен и народен човек, със силно развито чувство за самоирония. Но на първо четене изглежда някак си недружелюбна, сприхава и крива. Има ясно изразени лидерски и организаторски качества и същевременно е момиче, което не е много наясно какво точно иска от себе си и от света наоколо. Модел, танцьорка, промо-_гърла_, звезда от клип на „Устата“ и Софи Маринова, дизайнер, стилист… Даниела е всичко това едновременно.

През онзи незабравим юни на 2006-а тя търсеше всякакви начини за себеутвърждаване на фона на сериозната конкуренция около себе си. Например, опитваше се да впечатлява с познанствата си. Беше довела на плажа в „Елените“ своя близък приятел Ники Илиев — нашумял фотомодел и тв водещ, а напоследък и актьор, по когото доста девойки въздишат. С него, а и чрез деликатно афишираното си познанство с Бербатов, Даниела беше в състояние да депресира доста от конкурентките си за титлата — особено по-младите 18–19 годишни момичета като Николета, Илияна или Мина, които все още не познаваха нито една знаменитост.

Въпросният хубавец Ники Илиев се оказа мило и сравнително скромно момче и очевидно нямаше особен ентусиазъм да вдига рейтинга на г-ца Арнаут. Доста по-голям успех сред девойките имаше рапърът „Устата“, с когото се запознахме в току-що открития „Брилянтин“ на Слънчев бряг, в една от първите ни вечери на морето. Освен, че успя да уреди участието на Даниела и Мариела в своя втори клип със Софка „Точно ти“ и да го заснеме за един ден в курорта, Иван (това му е истинското име, в случай, че не знаете) затвърди приятелството си и с Николета, която вече се беше снимала в неговия мегахит „Фифти-фифти“.

И тази година, както и миналата, когато снимахме в „Русалка“, не липсваха драми от типа „Защо съм по-лошо гримирана от еди-коя си?“, „Защо моята прическа не е така хубава?“, „Какво правя аз тук, сред всичките тези хубави момичета?“, „Какво правят всички тези грозни момичета около мен…“ и други в същия дух. Аз вече имах сериозна закалка от предишните сезони, затова умело парирах още в зародиш всякакви склонности към драматизиране на ситуацията. В крайна сметка се разминахме без проливане на сълзи, ако не броим депресията на Николета заради критиките на фризьора Данчо към поддръжката на косата й.

На тръгване от „Елените“ отново се появи онова вече познато чувство на меланхолия и съжаление, че животът не е постоянно такъв, какъвто е бил през последната седмица.

Прибрах се в София в носталгично настроение, но и доволен. Тази година плеймейт конкурсът се очертаваше още по-успешен от предишния.