Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (48)

„Одобрявате ли ме?“

„Одобрявате ли ме за списанието? Подходяща съм значи? Мерси, това исках да чуя. Не, може би все пак няма да се снимам. Чао.“

Това съм го чувал доста пъти. Точно тази последователност от реплики.

Има такива жени. За някои от тях народът обича да казва, че хем ги сърби, хем ги боли. Не знаят какво точно искат от живота. Или знаят, но не смеят да си го вземат. Или смеят, но не знаят към какво точно да посегнат.

Друг типаж са жените, които имат непрекъсната нужда от нови и нови потвърждения на качествата си. Например хубавици на средна възраст, които искат на всяка цена да се уверят, че все още са харесвани и желани. Или млади момичета, които имат потребност от комплимент, но направен от някой друг, не от гаджетата им.

Роси е брюнетка с лице на холивудска звезда, тип Анджелина Джоли, изразителен поглед и добре оформен естествен бюст. Дъщеря на заможни родители, нищо не й липсва. Обича да изявява красотата си, но не е наясно какво точно иска да прави с нея. Имала е няколко еротични фотосесии при известен актов фотограф. И така, един ден тя се явява при нас на кастинг за плейбой модел. Позира с охота пред Къркеланов, само по прашки.

След кратко обсъждане решаваме, че е подходяща за голяма фотосесия в списанието.

— Роси, здравей, обажда ти се главният редактор на „Плейбой“. Искам да ти съобщя, че си одобрена на кастинга. Можеш да дойдеш в редакцията, за да подпишем договора.

— Така ли? Това означава, че ме предпочитате пред останалите момичета?

— Да, ако не пред всички, то поне пред по-голямата част от тях.

— Смяташ ли, че имам данни да се представя добре в списанието?

— Ами да, не само аз, но и фотографът и другите редактори смятаме, че имаш потенциал.

— Добре, благодаря ти много. Това беше важно за мен. Но иначе не смятам да приемам офертата ви.

— Защо?

— Ами аз се явих на този кастинг просто така. За проба. Да видя дали ставам, дали ще ме одобрите. Сега съм доволна от резултата и това е всичко.

— Е браво, много хубаво. А не се ли замисляш, че заради тебе сме отхвърлили и разочаровали някое друго момиче, което е имало по-сериозни амбиции?

— Може и така да е. Ваш проблем. Обадете му се и кажете, че сте размислили.

— Да, наш проблем е, Роси. Наш проблем са и кандидатки като теб, които си мислят, че всичко е само детска игра. Точно заради такива изпълнения в нормалните държави се процедира много по-стриктно и безжалостно към всички, които се явяват, на какъвто и да е кастинг. Подписват договори предварително, с неустойки ако после се откажат, и така нататък и така нататък. Защото някакви хора са инвестирали време, средства и нерви в това ти да се явиш на този кастинг. А други са били елиминирани и стресирани заради теб. Тези хора не са опитни зайчета за теб и твоето самочувствие…

Роси се нервира и затваря телефона. Аз се старая да не се нервирам, защото вече съм свикнал с такива неща.

Диляна е 45-годишна пловдивчанка, учител по физическо. Има два брака и две деца. Бивша спортистка с изключително запазена фигура. Откъде знам това ли? Ами от голите снимки, които е изпратила до списанието.

„Очаквам да приемете предизвикателството и да покажете как може да изглежда една жена на моята възраст. Добавям, че снимките, които изпращам, са правени в дома ми с любителска техника и без капка грим“.

Аз, естествено, приемам предизвикателството. Публикувам една от снимките, възможно най-добрата и същевременно не толкова разголена, в рубриката за читателски писма „Скъпи Плейбой“. Дори награждаваме смелата пловдивчанка с нашия 12-годишен Famous Grouse.

Веднага след излизането на броя получавам нов имейл от Диляна. Защо сме публикували снимката й, без да я предупредим? Тя не била сигурна, че иска това. Но не ни се сърдела все пак. Друг път, ако решим нещо да правим с нея, да предупреждаваме.

Катя и Павел са младо семейство на около 30 години. Имат и бебе. Канят се да емигрират в Америка. Изпращат снимки на Катя, снимана от Павел. Тя лежи по бельо на спалнята или позира пред огледалото. Дали е достойна да се появи в списанието?

Отговарям им, че от тези снимки по бельо не може да се направи стопроцентово заключение, но бихме могли да уредим пробна фотосесия. Пишат ми пак — не можем ли да пуснем някои от тези кадри, с бодито? Отговарям им, че не са подходящи, защото в това списание жените позират не по бельо, а без него. Изключения понякога се допускат за много големи звезди, каквато Катя не е, поне засега. Не, не можело да очакваме други снимки, освен тези. Но все пак ако решим да публикуваме някои от тях, ще се радват, и то много. И пожелават всичко най-хубаво на любимото си списание.

Яна е ослепителна блондинка, висока и слаба, със структура на манекен. От онези, които редовно гледаме да разхождат скъпи копринени тоалети, полупрозрачни, по ревютата в резиденция „Бояна“. Малък бюст, мускулест корем на спортистка, изхвръкнало назад дупе, хубава кожа. В лицето ми напомня за Соня Васи. Нейните голи снимки пристигат от имейла на гаджето й. Той иска да й вдъхне малко повече самочувствие, защото тя не е уверена в красотата и сексапила си.

„Много бих се радвал да получа вашето мнение. Хубава ли е приятелката ми и бихте ли я снимали някога в списанието, в случай че тя пожелае? Тези снимки съм ги правил аз и нямат претенции за качество…“

Отговарям му, че бихме я снимали. Да, гърдите й са малки, фигурата й е по-скоро на манекен, отколкото на „Плейбой“ модел. Но заснета в подходящите пози, а и с приятелската помощ на добрия стар фотошоп всичко ще е наред. Въпросът е само да се усеща, че позира с желание.

„Благодаря ви много, това беше много важно мнение за мен и за нея. Ще продължавам с агитацията. Важното е, че вие я одобрявате!“

И последен пример. Красимира е сладка кукла Барби, току-що навършила 18 години. Изпраща ни снимки от квартално фотостудио. На някои от тях е позирала само по прашки и червен потник със заешкото плейбойско лого отпред. Има дълги слаби крака, добре оформено дупе, а очевидно и хубави гърди, макар че малко упражнения във фитнес залата и по-разумно хранене няма да й се отразят никак зле. Отговарям почти незабавно на имейла й. Въодушевлението ми още не е отшумяло, когато получавам обаждане. Оказва се от родителското тяло.

— Здравейте г-н Неделчев, аз съм майката на Красимира. Снощи именно аз ви изпратих тези нейни снимки.

— Здравейте, госпожо.

— Смятате ли, че дъщеря ми има данни за снимки при вас?

— Ами да, така смятам. Точно затова и толкова бързо отговорих на имейла ви.

— Аха, добре, много ви благодаря. Какво трябва да се направи оттук нататък според вас?

— Най-добре е да се яви на кастинга за нашия конкурс Playmate of the Year. Той ще бъде скоро. Ако се класира сред финалистките, това ще й осигури поне една поява на корицата на списанието, както и голяма фотосесия, със съответния за тези неща хонорар. Плюс шанса да спечели титлата или някоя от другите награди в конкурса.

— Добре, господин Неделчев. Благодаря за пояснението. Ще го имаме предвид, но засега ще изчакаме.

— В какъв смисъл?

— Ами утре сме с Красимира на един друг кастинг — в „Ара мюзик“. Ще видим дали няма да я вземат за певица. Може да подпишем и договор.

— Чудесно, стискам палци. То едното не пречи на другото. Офертата от нас си остава.

— Да, така е, но да видим дали продуцентите й няма да имат нещо против изявата в „Плейбой“. Засега важното е, че вие я одобрявате. Благодаря ви още веднъж и ще се чуем пак. Запишете си телефона ми.

— Добре, госпожо. Ще чакам пак да се обадите, вие или Красимира.

Не са се обаждали повече. Не съм чул да има и певица с това име в новия каталог на „Ара мюзик“. Предполагам, че и оттам са си тръгнали с „Благодарим ви за оценката“. Не бих се учудил, ако скоро видя барбито Красимира на някой кастинг за „Мюзик айдъл“ или „Биг Брадър“…