Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание
Георги Неделчев. Моят живот в Плейбой
Българска. Първо издание
ИК „Милениум“, София, 2008
Редактор: Димитър Златков
Коректор: Петя Свиленова
Технически редактор: Добромира Георгиева
Художник на корицата: Адриян Николов
ISBN: 978-954-340-097-3
История
- —Добавяне
Силвия Крофт, Анджелина Драгоева
През ноември 2005-а най-красивата участничка от втория „Биг Брадър“ вече беше извън Къщата. Зрителите изгониха симпатичната варненка Силвия рано-рано, защото имаха погрешно създадена представа за нея като за повърхностна материалистка и мутреса, а и защото не искаха нищо да ги разсейва от големите любовни драми между Миро и Елена.
И ето, малко след излизането й от шоуто, Сиси вече е в нашия офис. Дошла е заедно с тогавашния си приятел Иво, който я придружава навсякъде и е светнат по всякакви въпроси. Вече съм провел преговори с продуцентите от SIA, сега остава само да уточним някои детайли около фотосесията.
— Силвия, моето предложение е да ти направим стайлинг в стил Лара Крофт. Филмът все още е актуален, а и така ще подчертаем приликата ти с Анджелина Джоли. Какво ще кажеш?
— Ами… добре, съгласна съм? Какво мога да кажа? — и се усмихва широко, с лека нотка на ирония и самоирония, която по-късно ще разбера, че е нейна запазена марка. Както и че винаги е усмихната и приветлива и затова всички веднага я харесват.
— Говорил съм със стилистката, тя каза, че ще се постарае да намери нужните дрехи и аксесоари.
— Окей… А къде ще снимаме?
— В „Ялта“. Както знаеш, наскоро откриха тази дискотека след дългогодишен основен ремонт. Ние ще сме първите, допуснати за фотосесия там.
— О, чудесно.
— Там има много готино място, точно на ъгъла, който гледа към булеварда, с панорамни стъкла. Прилича малко на чакалня на аерогара. Точно там искам да направите няколко кадъра — ти да си в цял ръст и гола, а отзад да се вижда цялото кръстовище и сградата на Ректората.
— Хе-хе, добре. Интересно ще бъде.
— Да, ще се получи страхотен кадър, ще видиш. Искам още някои неща да те посъветвам за фотосесията.
— Кажи.
— Каквито и опасения да имаш — свързани със степента на разголеност, с това какво ще си помисли Иво за някои кадри и пози (тук той се усмихва под мустак, нафукано), какво ще си помисли майка ти или някой познат — това не бива да се усеща по време на снимките. Ти позирай без притеснения и слушай какво ти говори Къркеланов. Просто за един ден забрави, че имаш задръжки и свян. Едва после, докато гледаш заснетите неща, можеш да се притесняваш. И тогава, ако има нещо, което не ти харесва или смяташ, че е прекалено разголено — изтриваш го и то никога няма да види бял свят. Важното е в погледа ти да не се чете дори минимален стрес от това, че си разсъблечена.
— Добре Жоре, ще те послушам.
И наистина ме послуша. Фотосесията на Силвия като Лара Крофт стана култова. На нея тя е не само красива, но и дръзко самоуверена — точно както подобава на звезда от риалити шоу с големи амбиции за кариерата си по-нататък. Постигнахме и моя кадър мечта с кръстовището на Софийския университет зад голата г-ца Драгоева.
Е, наложи се да се откажем от някои „твърде експлицитни[1] кадри“, които нито Иво, нито майката на Силвия, нито самата Силвия биха понесли току-така.
Всъщност, докато обсъждахме снимките, аз бях доста разсеян, защото непрекъснато се заглеждах по приятелката й Христина, която беше дошла заедно с нея в редакцията.