Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (43)

Ники Николов: Говори „Биг Брадър…“

(Playboy Interview №45, декември 2005)

Ето го човекът, който по десетина пъти на ден произнася магическото „Говори Биг Брадър…“ в националния телевизионен ефир. Този глас със специфичен тембър принадлежи на симпатичен брюнет (напоследък много си се вталил, Николов, браво!), бивш състезател по фигурно пързаляне, журналист, радиоводещ и диджей, и главен редактор на риалити шоу №1. Няма да наблягам на факта, че сме приятели от 10 години, за да не провокирам у някого погрешно заключение, че именно заради това правим Playboy интервюто с него.

Не би било пресилено да се каже, че в момента Ники е една от най-влиятелните личности в държавата. Освен, че дърпа конците на героите в най-гледаната медийна драма, той е и един от хората, които могат най-добре да анализират събитията на екрана и да направят изводи, които биха били интересни за всеки.

Лично аз съм виждал Ники в какви ли не ситуации — да плаче от любовна мъка (сигурно вече е забравил как веднъж се напи във Враца и орева целия местен хотел, но аз помня като слон), да свещенодейства зад диджейския пулт пред море от танцуващи техно маниаци, да пише едни от най-хубавите музикални рецензии в българския печат (по времето, когато и аз работех в „24 часа“, а този вестник беше интересен и влиятелен), да мъкне огромни тонколони за поредното парти на „Метрополис“… Ники ме е запознал и с една от най-обичаните жени в моя живот — Даниела, която сега е щастливо омъжена и чиято усмивка няма да забравя никога.

За него с чиста съвест бих повторил нещо, което написах и за неговия стар приятел Ники Кънчев преди една година: той е от хората, които са извор на нескончаема положителна енергия и умеят да се кефят на чуждите постижения не по-малко, отколкото на своите собствени.

 

 

— Ники, как се чувстваш като най-безжалостния народопсихолог и разрушител на семейства в съвременна България?

— Между другото, нещо подобно ми казаха в един магазин в моя квартал и отказаха да ме обслужат. Това беше първият път, когато съм бил щастлив, че се отнасят зле с мен като клиент. Поведението на продавачката означаваше, че наистина правим нещо, което вълнува хората.

В същото време, въобще не се чувствам като разрушител на семейства. Виж, можеш да разрушиш единствено собственото си семейство. Аз имам такова, имам прекрасна съпруга, с която живеем заедно от 7 години, имам невероятна дъщеря, която на 30-ти октомври стана на 2 месеца, имам чудесни родители. Уважавам семейството, обожавам празници като Бъдни вечер, ценя брака като такъв. Факт е, че по време на кастингите търсихме семейна двойка, която може да претърпи развитие във взаимоотношенията си по време на престоя си в Къщата. Елена и Мирослав бяха точно такава двойка. Той беше луд по нея, целият му живот се осмисляше от нейното присъствие до него. В много случаи това задушава човека до теб. В същото време Елена беше убедена, че е много вероятно в един момент, след неопределено време, двамата да се разведат. Длъжен съм да кажа, че нея, както и всички останали явили се кандидати, я провокирахме ужасно много и тя непрекъснато защитаваше Мирослав. Още на кастинга Елена ни каза, че целта на брака им е заминаването в Щатите. Знаехме, че това е първият й мъж, че не е видяла почти нищо от живота, не се е наживяла, а в същото време изгаря от желание да живее, в пълния смисъл на това понятие.

— Прогнозирахте ли такова развитие на събитията?

— На двамата им задавахме едни и същи въпроси един за друг. От тях аз лично разбрах, че не си говорят много, не анализират проблемите във връзката си. Това ни подсказа, че при Миро и Елена ще има развитие, ако влязат в Къщата. Това, което се случи вътре обаче, се дължи единствено и само на тях двамата, на това, което им се е случило през годините, в които са били заедно. Честно да ти кажа, предварителните ми очаквания бяха надхвърлени. Но странното бе, че от един момент нататък ставаха нещата, за които си говорихме с Нико (Тупарев, продуцента на шоуто от SIA — б.а.). Просто в един момент си казвахме, сега е хубаво да се случи еди-какво си и след ден-два това се случваше. Дори една вечер звъннах на Нико и му казах „Пич, имам чувството, че Господ слуша разговорите ни и ни помага нещата да се случват така, както ни се иска, и ме е страх, че в един момент ще ни накаже за това“. Нашето желание обаче беше в крайна сметка Елена да се върне при Мирослав и това почти се случи в един момент. Ако си спомняш, една вечер Елена отиде при Мариян, той й каза нещо от рода на „Май ме е страх“, което я разочарова и тя отиде да плаче при мъжа си. Точно един ден по-рано с Нико си говорихме, че това е напълно възможно да стане, тъй като принципно Мариян е от този тип мъже, с които ти е много забавно седмица-две, защото говорят красиви неща. В повечето случаи казват някакви сложни изречения, които ти е трудно да разбереш и това те кара да им се възхищаваш, но винаги идва момент, в който те разочароват и те карат да плачеш. Както се казва, добре че има и такава порода мъже, които да карат жените по-късно да оценят и по-обикновени хора като нас.

В този случай, когато Елена потърси близостта на мъжа си, искаше да го прегърне и да намери отново подкрепа в него, Миро се дръпна с думите: „Вече имаш друг мъж, когото да прегръщаш“. Така че всичко зависи от тях. Ето, желанието ни беше те двамата да се съберат отново, но това не се случи, поне засега. Ами, ако беше станало, ако те бяха надживели моментните си проблеми в брака, те щяха да бъдат най-силното семейство. Тогава щеше ли да ме наречеш стожер на семействата в съвременна България?

— Ами сигурно щях, предполагам…

— Всичко зависи от това дали имаш желание да запазиш брака си, връзката си. Защото проблеми винаги има във взаимоотношенията между двама човека, винаги онова лудо влюбване от първите дни заедно, в един момент отминава и ти трябва да се бориш, за да предизвикваш такива моменти, които да те карат отново да се влюбиш в човека до теб. И тази борба трябва да се води от двамата човека. Според мен и Миро, и Елена не са осъзнали това или ако някой от тях двамата го е осъзнал, то тогава той или тя няма желание да продължи тази връзка. И в този момент идва едно изречение, което на мен много не ми допада: „Въпрос на стил е да знаеш кога да спреш“. Нека хората сами преценят дали в поведението на Елена имаше стил или не.

Така че можеш да ме наречеш разрушител на семейства, само ако разруша моето семейство. Всичко друго е извън моята власт.

— За нищо ли нямаш угризения, ама честно?

— Не знам дали да го нарека точно угризения или по-скоро неудобство. Нямам угризения, че им дадохме тази мисия, защото всичко в нея зависи от тях. Видя как Миро я изпълняваше, въпреки че и той трябваше 7 дни да го играе семеен със Силвия. Всеки сам решава докъде да пусне един човек до себе си, дали само да флиртува или да премине границата на флирта. Защото самият флирт не е изневяра, а начин да живееш вълнуващо. Така мисля аз. Пак поради същата причина нямам угризения, че продължихме мисията им за още седмица.

Онзи ден Елена ме пита защо сме я удължили. Направихме го, защото видяхме, че ще има развитие. Миро започна да става нервен, ревността го изяждаше отвътре, поведението на съпругата му го предизвикваше. Ако и Елена се държеше като Миро, тоест достатъчно резервирано с Мариян, ако Миро не полудяваше от ревност, нямаше да продължим мисията. Така че пак тяхното поведение беше основната причина за всичко.

Гузен съм за две неща — по време на мисията „Денс караоке“ казахме на съквартирантите да се разделят на двойки, така както живяха през първата седмица. Тогава на всяка двойка дадохме по една песен и те трябваше да изразят посланието на песента с езика на тялото. На Елена и Мариян дадохме „Запечатано с целувка“ на Джейсън Донован. Тогава от близки на Миро знаехме, че това е сватбеното парче на двамата. Да, тогава ми беше гадно, защото накарах един съпруг да гледа жена си как се прегръща с друг на фона на сватбеното им парче. Беше ми гадно и когато същата тази песен пуснахме на Миро и Елена в тайната стая, по време на романтичната им вечер.

Но пак те двамата избраха да влязат в тази стая. Когато разбра за тази възможност, Миро доста ни псува. Каза, че сме най-бруталните хора на света, но не ние, а животът е брутален. Всеки ден, всеки час, животът ти предлага различни изкушения — красива, сексапилна чужда жена, възможността да излъжеш на работата, за да си облагодетелстван, възможността да откраднеш, възможността да убиеш, възможността да посегнеш към наркотиците. Дали ще се поддадеш на това изкушение е изцяло твое решение. Така че Миро трябва да се сърди на себе си, задето е приел възможността да влезе в тайната стая и въобще възможността да влезе в „Биг Брадър“ с тази мисия. Въпрос на личен избор. И това не го казвам, за да оправдая нашите решения. Просто животът е такъв. Дето се вика, какъвто животът, такъв и „Биг Брадър“.

Между другото, онзи ден разбрах, че не „Запечатано с целувка“ е сватбеното парче на Миро и Елена, а съвсем друго, така че вече не ми е толкова гузно…

— И никакво друго неудобство нямаш?

— Гадно ми беше и когато по време на лайфа с родителите на двамата, разговорът между тях отиде в посока — кой какво е платил и кой какво не е платил за сватбата. Но самите родители решиха така. Въпросът на Кънчев беше просто: „Вярно ли е, че не си говорите вече?“. Спомням си, когато майката и бащата на Елена си говориха с нея в тайната стая, как двамата й казаха, че човек трябва да запази някои тайни за себе си и да не се разкрива напълно, а те направиха точно обратното по време на въпросния лайф и това е съвсем естествено. Когато човек е под въздействието на емоции, когато е попаднал в по-екстремна ситуация, той не мисли как да постъпи. Той действа първосигнално. Има много случаи, в които правилото „Преброй до 10 и след това кажи това, което трябва“ не важи. Понякога, когато човек е искрен, изглежда наивен, но без това хората се превръщаме в машини. Очите ти говорят едно, а собствените ти думи — съвсем различно. Ходи и разбери тогава на какво да вярваш. Затова и неслучайно в „Биг Брадър“ е забранено на хората да носят слънчеви очила. Защото можеш да кажеш всичко, но очите ти те издават какво точно всъщност мислиш.

— Какво ще отговориш на всички, които ви обвиняват, че сте пресолили манджата, че сте прекалили с експлоатацията на семейната драма и едва ли не сте тласнали Елена и Миро към раздялата им?

— Виж, подобни неща се случват всеки ден някъде. Сега като се замисля, повечето ми познати или са разведени, или са деца на разведени родители. Така че, ако манджата е била солена, това е защото животът в България е такъв. И пак казвам, ние не експлоатираме тези хора. Поставяме ги в едно положение по тяхно собствено желание и оттам нататък всичко зависи от тях. Мога ли сега да кажа на Мариян: почни да плачеш за Елена и той да ридае така, както го правеше Мирослав? Мога ли да кажа на Ирена, хайде сега кажи, че напускаш съпруга си, защото ще ни вдигнеш рейтинга? Не мога. Нищо в „Биг Брадър“ не може да стане, ако хората вътре не пожелаят да го направят. Найден и Зара, Зара и Мел, Мел и Тишо правиха секс миналата година, защото искаха да го направят. Никой не им е разпоредил това. Тази година, не можех да спра Радо и Силва, които искаха да напуснат Къщата по собствено желание, въпреки че не съм желаел те да излизат още на първата седмица. И тъй като живеем в страна, в която наистина се случват пошли неща, хората си мислят, че за всичко има сценарий. Ако всичко е нагласено, Петко нямаше да излезе първата седмица, защото той е толкова импулсивен човек, че носи след себе си интересно съдържание. А какво да кажем за изгонването на Елена? Всички хора гледат „Биг Брадър“ заради нея и ние си убиваме главния герой по средата на филма… Няма логика, ако наистина имаше сценарий. Аз и миналата година казах същото: Когато някои хора кажат, че всичко е сценарий, ужасно много ни надценяват, защото сме написали сценарий за филм, който се гледа от 2 милиона души. Еми, ние тогава да ходим в Холивуд и да правим по два филма годишно…

Да не говорим за Миро. Той трябва да си запише една касета, да отиде при Робърт де Ниро и да му каже: „Човече, виж сега, тука едни хора ми казаха да плача и я виж как го направих. Айде сега, ако обичаш, дай си «Оскарите» и изчезвай“, защото мъж така да плаче, както Миро го правеше, не съм видял в нито един филм. А съм гледал доста…

— Как тогава си обясняваш наличието на доста негативни коментари спрямо шоуто?

— Хората казват, че това не е хубаво, ама го гледат. Така беше и с първия „Биг Брадър“. Говореха разни хора, че това предаване било за тъпаци и какво ли още не, а го гледаха милиони. Предаванията, които са засягали любовния триъгълник, бяха най-гледани и в това няма нищо лошо. Защото нещата в тях бяха адски истински, такива се случват във всеки дом. Няма да забравя думите на Милен Цветков в студиото ни: „Ако това предаване го имаше преди години, когато се развеждах, щях да подходя към брака си по друг начин“. Много хора се замислиха за връзките си и за това как трябва да се държат с партньора си.

— Кой пише текстовете за дикторския глас, преразказващ събитията в Къщата?

— Редакторът, който е бил на смяна, когато събитието се е случило. Но всеки материал в предаването минава през мен и моя заместник Радо Тушев. Така че за текстовете на дикторския глас нося отговорност аз.

— А кой подбира музикалния фон, който успява да създаде толкова много емоционално напрежение?

— Успял си добре да хванеш идеята ни за подлагане на музика. Въобще тенденциите в правенето на риалити са много повече в посока правене на нов вид сериал, отколкото в документално и хронологично представяне на събития, които се случват в една къща. Затова и смятам, че „Биг Брадър 2“ е най-истинският и най-сполучлив български тв сериал до момента. Обратно на въпроса ти. Има музикален редактор. Режисьорът на дейлитата — Петко Спасов и аз решаваме къде да има музика и къде не, както и каква да бъде тя. Ако нямаме идея за конкретно парче, искаме помощта на музикалния редактор.

— Началният музикален сигнал на шоуто тази година е българско дело и по нищо не отстъпва на миналогодишния, който беше английски. Някои дори го смятат за един от най-добрите измежду всички издания по света. Като бивш диджей не мислиш ли, че си заслужава малко повече да афиширате и да се гордеете с този факт?

— Музиката на началната ни шапка е ремикс на гръцкото парче на „Биг Брадър“. Ремиксът е направен от Явор Русинов и аз също смятам, че е много по-добър от оригинала. Аз безкрайно много ценя Явор — още от годините, когато бях част от „Метрополис“. Авторските права на ремикса обаче са на „Нова телевизия“ и те трябва да са тези, които да афишират и да се гордеят. Аз съм щастлив, че съм работил точно с Явор.

Що се отнася до това, че съм бивш диджей — недей така, защото обиждаме хора като Стивън и Ясен, които са едни от много малкото в България, които наистина могат да сложат тази титла „диджей“ пред името си.

— Да направим бърза съпоставка между първия и втория сезон на „Биг Брадър“. Първо — какво мислиш за участниците в сравнение с предишните?

— Участниците в първия „Биг Брадър“ са нещо много специално, точно защото са първи. Лично за мен, те са много повече от участници в телевизионно предаване, в чиято направа съм участвал и аз. Ако трябва да пренебрегна това, ще кажа, че може би сегашните герои са по-съдържателни във всяко едно отношение. Те имат отношение за брака и семейството като институция, за политическата система в България, вълнуват се от положението на сестрите в Либия, от проблемите с наркотиците, от нещата, които се случват по границите ни и прочие неща. Сега любовта е много по-съдържателна. Спомни си романса между Найден и Зара и го сравни с това, което се случи между Мариян и Елена. Сравни стратегията на Виктор и тази на Иван — и двамата имат една цел, да не бъдат номинирани от съквартирантите си. Разликата обаче в подхода им е голяма — Иван е невероятен играч.

Просто миналата година търсихме повече интересни личности, докато сега търсихме хора, които да презентират определена прослойка от обществото.

Сега за първи път се появи образа и на щастливо омъжената жена майка, каквато миналата година нямаше. Има я и нейната противоположност — жената около 40, която е неудовлетворена от брака си, има любовник и е ужасно властна във възпитанието на детето си. Присъства човекът от село, който е отвратен от живота и смята, че всичко в тази държава е плод на връзки и нищо не зависи от него самия. Гледахме и продължаваме да гледаме типичния градски тарикат, който е въртял всякакви далавери, за да успее в живота. Имаше го и неговият по-селски вариант. Наблюдавахме два варианта на градската млада жена, която разчита основно на привлекателната си външност, и за която парите са от голямо значение. Пред очите ни е онзи млад мъж, който иска да живее различно от другите и го прави. Все още в шоуто са моделът на успял мъж, който е ужасно комбинативен. Суетният мъж спортист, за когото мускулите, визията и красивата жена до него са над всичко. Успелият циганин с основно образование и така нататък.

Сега си спомням, че на кастинга Мариян каза нещо, което доста се доближава до целите ни този сезон — думите му бяха нещо като: „Аз не влизам в «Биг Брадър» само като Мариян, а като типичен представител на хората като мен и осъзнавам отговорността си“.

Ако говорим за припокриване, мисля, че Вего е подобие на Алиджан. Сега обаче аудиторията на „Биг Брадър“ е малко по-възрастна и Вего се радва на одобрение от зрителите, поне засега, което не можеше да се каже за Джани.

Да, той остана почти до финала, но истината е, че ако не беше отменена номинацията му заради изцепките на Найден и Гроши, то тогава Алиджан си отиваше от Къщата със страшна сила.

— Рейтингът този сезон?

—… е по-висок. В цял свят битува мнението, че всяко второ нещо е по-лошо и по-трудно от първото. Втората серия е по-тъпа от първата, вторият албум е по-труден от втория. Аз бях убеден в успеха на „Биг Брадър 2“ и затова не се учудвам, че поне засега правим по-добри резултати от миналата година. Изпуснахме малка част от по-младата аудитория, която миналата година гледаше „Биг Брадър“ заради номерата на Найден, но хванахме много по-голяма част от 30–40 годишните зрители. „Биг Брадър 2“ се гледа дори и от Жеков и Нойзи^[1]…

Всъщност няма как да е иначе, защото на бял свят излязоха много неща, които вълнуват българина — проблемите на семейството, как трябва да се държи един истински мъж, правата и задълженията на модерната жена, кога и къде изневярата е позволена и кога и къде — не. Сигурен съм, че трябва да има и „Биг Брадър 3“ и съм убеден, че тогава резултатите ще бъдат още по-добри, защото ако „Нова Телевизия“ разполага с покритието и ресурсите на една друга телевизия, то рейтингът ще бъде още по-висок. Както се изразяват политиците — има резерв за още по-добри резултати.

— Броят на смс-ите?

—… е по-малък и в това също няма нищо странно. Истерията на смс-ите отмина. Така е с всяко ново нещо, на което се наситиш. Както казах и аудиторията е малко по-зряла от тази през миналата година, а един човек, който сам докарва парите си, знае много по-добре стойността на едното левче.

— Конкуренцията на другите телевизии и в частност на bTV?

— Тук ще бъда лаконичен — 24 октомври 2005 г. 21.00 часа — „Биг Брадър“ — 46.1% share, bTV — 16.4% share, канал 1 — 12.1% share. Share е процентът на аудиторията, която в този момент гледа телевизия. 46 процента в този даден момент са избрали да гледат „Биг Брадър“, благодаря им.

— Има ли нещо, от което да си недоволен, в разгара на втория сезон?

— Пълно щастие никога няма. Сигурен съм, че в някои моменти можеше да направим нещата по-добри от това, което се получи, но аз съм такъв винаги. Винаги искам още и още. Питай жена ми и хората, с които работя колко е гадно това понякога.

— Защо правите толкова много технически гафове — сривове в картината, загуба на звук, липса на надписи… Веднъж дори повторихте 10 минути от предаването веднага след рекламите?

— А, ето че ти отговори на предишния въпрос по-добре от мен. Това все пак беше в началото. Обяснението е много просто. Работата се върши от хора, а хората правят грешки. Има някои неща, с които няма как да се справиш, заради различни обстоятелства, за които сега не ми се говори. Винаги ме е било яд, когато правим детински грешки, а такива сме правили. Но такъв е животът. Истината е, че „Биг Брадър“ е адски трудна за изпълнение продукция за условията, които съществуват в България. Повярвай ми, че някои хора губят всякакъв личен живот за тези три месеца.

За съжаление това, което се прави в Англия, например с 1 милион евро, тука се прави със 100 хиляди. Но сега, ако тръгна в тази посока ще стигнем до момента с кокошката и яйцето, защото 30 секунди реклама в Англия струват една цена, а тук — пъти по-малко, защото „Карлсберг“ в Англия продават не знам си колко милиона бутилки месечно, а „Каменица“ тук пъти по-малко, защото средната заплата в Англия е да речем 6000 лева, а тук е в пъти по-малко и така нататък…

— Кой ти беше любимият участник от първия „Биг Брадър“ — сега поне можеш спокойно да го признаеш?

— Има хора, с които се чувам доста често и до днес. Здравко, Зейнеб, Стойка, Джани, Зара, Тишо. Дори ще бъда кръстник на дъщерята на Здравко, което е голяма отговорност. Докато вървеше първия сезон, открих в Здравко и Джани неща, които са характерни и за мен, което ме накара да помисля за някои неща. Аз обичам хората, които ме карат след среща с тях да мисля за това, за което сме си говорили.

— А кой измежду вече отпадналите участници от новия сезон ти беше най-симпатичен и защо?

— Елена — заради нещата, които ме провокира да мисля и анализирам.

— Защо според тебе зрителите гласуваха в Къщата да влезе резервата Елена Ромеле, а не по-младата и видимо по-атрактивна Галина от Бургас?

— Според мен Галина подразни с лозунгите, които започна да използва, а в началото тя имаше сериозна преднина пред Ромеле. Мисля, че в този случай, зрителите за първи път гласуваха за това, което ще им е по-интересно да гледат и гласуваха наистина като зрители, които могат да пишат развитието на „Биг Брадър“. След това, при някои от елиминациите, имаха отново този шанс, но този път не се възползваха от него. Може би още им е трудно да осъзнаят властта, която „Биг Брадър“ им дава. Скоро четох едно интервю на Нико, което доста ми хареса. Там ставаше дума за властта, която хората имат. Адски много хора казват, че от тях не зависи нищо, а всъщност точно те махнаха навремето Виденов, след това наказаха Костов, върнаха Симеон и накрая го отпратиха. Много неща зависят от нас и мисля, че е крайно време да ги осъзнаем.

— В един от по-старите си броеве бяхме написали нещо като списък на ефектите от „Биг Брадър“ — легитимиране на мекия провинциален говор, легитимиране на чалгата, легитимиране на мастурбацията, легитимиране на хомосексуализма, небивал възход на жълтата преса. Би ли изброил най-важните изводи за теб от брадър манията в България?

— Хората в България вече не са страхливи. Не ги е срам да кажат на висок глас — и аз се напивам като вас, и аз повръщам като вас, когато прекаля с водката или ракията, и аз изневерявам като вас, и аз имам съпруг/съпруга и любовник/любовница едновременно като вас и вече не ги е страх от мнението на съседите. Хората в България са се научили повече да живеят за себе си, а не заради някой друг.

Друго, приказките на Волен Сидеров, че българите имаме проблеми с циганите се оказаха пълна партенка. Още нещо — не може бат’ Сали сам да казва: „Аз съм циганин и съм горд с това“, а обществото да му казваме: „Не, ти не си циганин, ти си ром“. В цял свят, циганинът си е циганин и в това определение няма нищо срамно. Сега ние ще се правим на по-културни от целия свят и ще ги наричаме роми. Еми, те самите не си казват така. Дайте тогава на „Джипси кингс“ да им викаме „Ром кингс“.

В по-личен план, убедих се отново, че хората трябва да си говорят. Няма нещо на света, което не може да бъде решено в един разговор, дори и предотвратяването на война. Адски е трудно понякога да бъдеш искрен, защото може да нараниш някой със своята искреност. Дори вземи един адски прозаичен пример — твой колега или колежка, който мирише лошо. Пътищата са два — да не му кажеш, че мирише лошо и той да не те намрази или да му кажеш, с което рискуваш той да ти стане враг. Ако колегата обаче е мислещ човек, ти по този начин му помагаш и след нараняването, което по всякакъв начин ще му причиниш, той може да ти е благодарен и отношенията ви да станат по-добри от всякога.

— Какво би било твърдението, на което с най-голяма охота би отговорил с Нидялковото „Така е“?

— „Никой не заслужава подобно страдание, но все някой трябва да го понесе“ — цитат от творчеството на Мариян.

— Наистина ли е вярно, че този сезон на „Биг Брадър“ е застрашил целостта на твоето семейство не по-малко от това на Мирослав и Елена?

— Глупости. Истината е, че аз съм доста труден за съвместен живот човек, ужасен егоист. Безкрайно щастлив съм, че съм женен за моята съпруга и тя е единствената жена, с която мога да живея постоянно. Винаги е проявявала разбиране към мен, за което съм й благодарен. Освен семейство, сме и ужасно добри приятели. Постоянно си говорим за проблемите, които се появяват в нашата връзка. Когато животът ни се превърне в навик и стане прекалено битов, се опитваме да правим неща, които да ни накарат отново да се влюбим един в друг, така че няма нещо, което може да застраши целостта на брака ни. Много мои приятели не могат да ми повярват за нещата, които си говорим с жена ми, както и че все още правим секс почти всеки ден. Снощи дори тя ми каза, че последните дни съм станал адски добър, а пък аз си мислех, че е точно обратното. Виждаш ли колко е важно хората да си говорят за всичко.

— Как протича един типичен твой ден в момента?

— Прибирам се късно — обикновено в 3–4 часа през нощта. Случва се и да оставам в Къщата на „Биг Брадър“ и ми се събират понякога и по 60 часа без сън. Когато се прибера, целувам дъщеря си и жена си, тя кърми бебето. На сутринта почти винаги хващам дъщеря си, пускам някаква музика за 15 минути и танцуваме заедно. След това идвам в Къщата и пак същия цикъл.

Работата ми задоволява онзи спортен хъс, който съм натрупал вследствие на 11-те години, през които бях активен спортист, така че имам нужда от работа, за да се доказвам пред света. Наскоро, покрай това, че в шоуто с номинациите каним астроложки, ми попадна една книга, в която описват човека според неговото име. Там пише следното: „Наложи ли им се на Николаевците да избират между приятели, любимите и работата си, тя винаги се оказва по-ценна за тях. Още повече, че те изпитват съмнения в искреността им, докато професионалната им дейност запазва при всички обстоятелства ценността си за Николаевците“. Малко сложно, но има истина.

— А какво правиш извън сезоните на „Биг Брадър“?

— Други предавания, но тогава имам много повече време за семейството си и приятелите. Обичам да спя до малко по-късно, тъй като не мога да заспивам рано, сутрин задължително трябва да прочета „24 часа“, обичам да се виждам с приятели, но повече вкъщи. Започнал съм да не харесвам места, на които има много хора. Обичам всяка вечер да гледам интересен филм, а уикендите гледам да изкарвам с приятели извън София. Едно време ходих често да играя тенис и да ритам с приятели и трябва пак да започна.

С нетърпение очаквам 20 декември, когато ще мога да си поема всичките бащински задължения. Така че, тогава типичният мой ден ще изглежда по различен начин.

— Кога за последен път се забавлява пълноценно, къде и с кого?

— Пълноценното забавление при мен понякога може да е опасно. Може би и ти знаеш какво значи да изпуснеш парата, след като няколко дни нонстоп си правил поредния брой на Playboy. Иначе се забавлявах последния петък, на рождения ден на Нико, с жена ми и с много мои приятели. За първи път си позволих да се откъсна за няколко часа от живота на съквартирантите в Къщата.

— Кой ти е любимият диджей в момента — български и чуждестранен?

— Срам ме е да го кажа, но от няколко години съм станал абсолютна проститутка по отношение на музиката. Слушам всичко, но не за пари. За мен най-добрите български диджеи си остават Ясен и Стивън, а самият факт, че се замислям в момента за чуждестранен диджей, значи, че няма да бъда докрай искрен. В колата си сега съм заредил дискове на Лени Кравиц, „Ю Ту“, Роби Уилиямс, „Ъндъруърлд“ и няколко компилации Cafe del Mar.

— Ако приемем, че „Биг Брадър“ далеч не е върхът в кариерата ти, какъв тип предаване би желал да правиш по-нататък и кога мислиш, че е възможно да се реализира?

— На този етап, „Биг Брадър“ е моят връх и съм благодарен на хората, които са ми гласували доверие. Честно да ти кажа, това е нещото, което искам да правя, защото е адски истинско, защото трябва да реагираш на момента и няма по-предизвикателно нещо от това. Желанието ми е да бъде създаден един екип, който да бъде постоянен и който да прави големи риалити проекти.