Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (41)

Две години в Playboy

(редакционно интро от Playboy №43, октомври 2005)

Какво може да свърши за две години един мъж на средна възраст, освен да скалъпи 26 списания Playboy като главен редактор?

Момент да помисля. Например, може да смени три сериозни гаджета. Ако са повече от три, вече става малко подозрително доколко въобще са били сериозни.

Може да се сдобие с куп нови приятели, както и да изгуби неколцина стари. Както уместно беше отбелязал Захари Стоянов навремето — ако в България някога се роди гений, то това непременно ще бъде геният на завистта.

Може да преосмисли доста неща — колко относителни явления са успехът, благополучието и щастието като цяло. Да осъзнае по-дълбоко от всякога колко трудно занятие е positive thinking в страната на вечното мърморене.

Може да изживее безброй красиви моменти. Както и шепа разочарования, за които предпочита да не мисли, но които все ще се намери кой да припомни.

Може да еволюира от яростен противник на притежаването и карането на кола до съвестен курсист. Да, това бях аз в учебния Seat Toledo с 20-ина км/ч. по „Николай Коперник“ (ама все пак бързо влязох в час, нали, Любо?).

Може да смени 2 компютъра (средният живот на едно свръх експлоатирано PC е около 2 години) и 2 чифта мобилни телефони, да прекара стотина вечери в „Брилянтин“, да изгледа стотина филми и да изслуша още толкова нови албуми. Може да изпие и разгради порядъчно количество алкохол.

Всъщност, за 2 години се случват и далеч по-важни събития. Но мъжете на средна възраст винаги се вторачват в неща като тези, които изброих. Какво да се прави — такива сме си.

Пожелавам на всички приятен 43-и брой.