Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (36)

Изводи от Star Academy

(Playboy №39, юни 2005)

„За Лили Иванова, чалгата, безумните тв игри и непосилната лекота да бъдеш звезда.“

Истерията по Star Academy не е като онази по първия български Big Brother. Това обаче не пречи на музикалното риалити шоу на свой ред да руши не по-малко стереотипи — в тв индустрията, във възприятията на драгия зрител, в нагласите му към някои от митовете и псевдо митовете в шоубизнеса. Каквито и забележки да имаме към академията на Димитър Станчев, на този етап нейните заслуги към нас се състоят поне в това, че осъзнаваме все по-кристално няколко важни неща. А именно:

1. Да се опитваш да станеш звезда въобще не било толкова фасулска работа. Очевидно и ежедневието на истинските звезди (не онези от Къщата в Бояна) не е чак толкова розово, колкото се струва на повечето им фенове. Освен раздаване на автографи и позиране за списания, в него има и доста усилия, неприятни компромиси, лишения, а понякога и направо унижения.

2. Лили Иванова наистина е феноменална певица на планетарно ниво. Лекотата, с която изпълнява всичките си песни, е измамна. Те са едни от най-трудните в естрадния бранш, и то в световен мащаб, а вокалната й техника е уникална. Почти невъзможно е да се направи кавър версия по шлагер на Лили, без изпълнителят й да изглежда жалко или поне пародийно.

3. Обикновените интриги в една напълно затворена общност от хора предизвикват по-голям интерес от трънливия път към голямото изкуство. Мисиите в Big Brother тип „три синджира роби“, умело подклажданите конфликти между съквартирантите и мизерията, на която периодически бяха обричани, се радваха на много по-висок рейтинг от репетициите в Star Academy, посещенията на талантите в „София Ленд“ и концертите им в Пловдивско.

4. Да се пее попфолк май не било лесно. Привидно елементарните за изпълнение песни в чалга стилистика (от репертоара на Ивана, Рени, Алисия и т.н.) доста затрудниха талантите, които иначе нямаха никакви проблеми с популярни соул или поп парчета. Предизвикващият редовни подигравки от музикалните пуристи Азис се оказа трудно подражаем певец, който не е лесно да бъде даже пародиран и осмиван — поради простата причина, че владее самоиронията много повече от колегите си в „сериозните жанрове“. Казано обобщено — официализирането на попфолка, започнато от Big Brother и продължило с някои рекламни кампании на „Ариана“ и „М-Тел“, продължава.

5. Безумието на тв игрите (хващаш драгия зрител за канарче и го принуждаваш да праща смс-и до припадък, без да разсъждава много-много) е достигнало апогея си, отвъд който предстои неизбежно отвращение от тях. Обидната спрямо аудиторията концепция на късната рубрика „Ало, Star Academy“ (малко репортажи от Къщата и много каканижене около една розова пирамидка) е една от основните причини за недостатъчната популярност на риалити шоуто като цяло. Вместо досадно подсказване на елементарни думички като „палто“, „лидер“, „везна“ и т.н., можеше да се показват нонстоп клюки от Къщата с подходящ коментар зад кадър, а пропагандата на смс-ите да върви на лентичка в долната част на кадъра. Тогава със сигурност рубриката щеше да има и по-висок рейтинг, и по-активен смс вот.

6. Зара наистина се оказа симпатично и талантливо момиче с чувство за хумор, самоирония и най-важното — артистичност. За по-малко от месец тя еволюира от сричаща и притеснена дебютантка до разкрепостена и чаровна водеща, която един ден може да дочака и по-благодатна тв роля.

7. След Star Academy критериите на публиката спрямо всеки поп изпълнител вече ще са много по-прецизирани. Благодарение на концертите в понеделник, а и на предхождащите ги репетиции, се научихме да оценяваме далеч по-обективно едно живо изпълнение. Отделните компоненти от него (вокална техника, артистизъм, пластичност, импровизация) вече са наизустени и от първокласниците.

8. Всеки подрастващ, мечтаещ за голямата слава на поп звездите, вече знае — да си просто фен и любител на музиката е много по-лесно, а може би дори и по-приятно.