Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (33)

Вълшебният април

Рейтингът на купона се оказа висок. На 5 април цял ден получавах мейли и смс-и какъв страхотен рожден ден било. То оставаше и да е друг при наличието на толкова жени. В епицентъра на купона бяха барманките от Jim Beam и „Дали“ — от онази поредица, в която „Плейбой“ отива в известно заведение, за да съблече персонала му. Готиното на барманките като тип жени е, че не просто са хубави, но и носят доста на алкохол и не обичат да си тръгват рано от рождени дни. Въпросът е само да не са на смяна.

Впрочем, на това парти се видях за пръв път на живо с Милена, която много скоро щеше да ми стане сериозно гадже. Крайно време беше да настъпи моногамен период в моя живот, поне за известно време. Излизанията с жени като Мадлен, Силва, Жана, Венета или Зара бяха ме дистанцирали твърде много от „обикновените момичета“, които толкова харесвах.

С Милена изживях два брутално сексуални месеца, в които се връщах от работа, тя готвеше, чукахме се, вечеряхме, пак се чукахме, излизахме някъде и после отново се чукахме. Бях преоткрил опиянението да съм с жена, към която изпитвам повече привличане, отколкото респект, повече умиление, отколкото възхищение. Суетата беше отстъпила на нагона и нуждата от повече интимност.

Така неусетно се изниза април, после дойде и Гергьовден, след него се изтърколи и май. Секс, секс, секс — това беше периодът, в който цялото натрупано еротично напрежение от последните месеци се стовари върху Милена и тя очевидно нямаше нищо против. Хубав период.