Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (31)

20 въпроса към Камен Спасов

(Playboy №37, април 2005)

„Собственикът на «Ка мюзик» и радио «Сити» за състоянието на продуцентския бизнес, войната между радиостанциите, скандала «Евровизия» и най-хубавите албуми на всички времена.“

Камен Спасов е сред най-влиятелните хора в българския музикален бизнес. Собственикът на „Ка мюзик“, радио „Сити“ и съсобственик на диско бар „Брилянтин“ е роден на 18 февруари 1965 г. в Русе.

Завършва тамошната английска гимназия. Оттогава датират първите му изяви като DJ (на ученическите бригади) и като вокалист на училищната група Silver Dust. По време на военната си служба е отново вокалист — този път на ВИГ „Армейска Лира“ към ДНА — Хасково. През 1986 е вече студент „Счетоводство и контрол“ във ВИНС — Варна. В морската столица, а по-късно и на „Златни пясъци“, започва истинската му кариера на DJ. През 1989-а прекъсва редовното си обучение след провал на изпита по политикономия на социализма и заминава на работа в Норвегия. Година по-късно се връща в България с първите 2 професионални грамофона Technics и над 1000 плочи. В продължение на няколко години печели почти всички конкурси за DJ (сам или в дует с легендарния Боби Ай). През 1993 се оттегля от сцената, за да открие първия си музикален магазин „Морис Мюзик“, носещ името на сина му. Днес Камен с носталгия си спомня за времето, когато пред магазина му е имало опашка от DJ, които са нямали търпение да си вземат нови макси сингли. В следващите няколко години организира множество концерти на чужди денс звезди и първия конкурс за DJ от веригата DMC. Така се стига до участието на български отбор на световното първенство в Лондон. През 1995-а стартира първото си истинско бизнес начинание — „Ка Мюзик“, подписвайки договор с холандската To Co International и то във време, когато аудио пиратството заема близо 99% от нашия пазар. Всички му казват, че е луд да плаща за лицензи, но Камен не се отказва. През 1998-а е вече представител на EMI, Virgin и Zomba за България. Същата година, заедно със своя добър приятел Йонас Силемарк (по онова време продуцент на Д-р Албан, Лутриша Макнийл, „Антик“, Тес и много други, а днес президент на Warner Music Scandinavia), регистрират „Радио Сити“ ООД. За лиценза трябва да чакат близо 3 години, през които радиото „работи“ в офиса на „Ка Мюзик“, но без да излъчва.

Днес радио „Сити“ е една от най-слушаните музикални станции в ефира на София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград. В началото на 2005 подписва дългоочаквания договор и с култовата музикална компания Ministry Of Sound…

 

 

1. Камене, ако не се казваше така, а например Георги, как щеше да е кръстена „Ка мюзик“?

— И аз съм си задавал подобен въпрос. Може би ако трябваше да стартирам компанията сега, бих я кръстил „City Music“. Много добре звучи. А колкото до „Ка Мюзик“ — тогава трябваше да намеря име, което и чужденците да могат да произнесат и лесно да запомнят.

2. Сега вече сериозно: как намираш състоянието на българската звукозаписна индустрия днес?

— След 10 години в този бизнес мога да направя един сериозен анализ, но това едва ли ще бъде интересно на читателите на Playboy. Затова ще се опитам да съм кратък, но изчерпателен. Индустрията в момента е разделена на 2 части — поп и попфолк. Поп музиката е в криза, чалгата е в подем. Да, странно е, че човек, чието име се свързва основно с поп и денс музика, казва това, но това е истината. Винаги съм бил обективен в оценките си и каквото ми е на сърцето, това ми е на устата. Чисто и просто попфолк изпълнителите създават хитове за народа, лесно смилаеми, на моменти дори елементарни, но това харесват хората и затова тези изрусени момиченца се събуждат „звезди“ и започват да обикалят страната. Нещо, което с поп изпълнителите просто не се случва.

3. Как си обясняваш, че проектът радио „Сити“ набра по-бърза и голяма популярност от проекта „Ка мюзик“?

— Все пак това е медия, а и ние непрекъснато промоцираме радиото. Та кой друг е дал такива награди на своите слушатели — 1 кг. злато за Коледа, двама гледаха Кайли Миноуг в Милано, двама гледаха Роби Уилиямс в Берлин, трима бяха на концерт на Пинк в Стокхолм, един човек спечели нова Mazda, трима летяха на един хеликоптер с Тес Матисън, доведохме 800 деца с влак от Стара Загора, за да бъдат наши гости в „София Ленд“ за играта „Герой на училището“. Да не говорим за безбройните партита и концерти в градовете, в които излъчваме. Така се изгражда познатост на марката или т.нар brand awareness. Колкото до музикалната компания, мисля, че не е толкова важно да си кажеш името в рекламата. Едва ли някой отива в магазина и казва: „Може ли новия албум на Йоргос Мазонакис от «Ка Мюзик Плюс»?“. По-важно е да създадеш хит. Проблемът е, че след това хората не отиват да си го купят, а гледат откъде могат да си го изтеглят без пари, от което страда цялата музикална индустрия.

4. Има такъв момент, да. В твоето радио звучат най-големите денс хитове. Издател си на някои от най-популярните имена от световната клубна сцена. Какво ще отговориш на всички диджеи и издатели, които те обвиняват в прекален комерсиализъм?

— Всички робуваме на комерсиалните марки и всички се стремят да бъдат комерсиални. Някои успяват, други не. Дори един Джордж Майкъл беше супер комерсиален дълги години преди да издаде Songs from the Last Century — албума, с който каза — „Това ми харесва. Ако искате, купувайте, ако не искате — не ми пука“. Колкото до музиката по „Сити“ — тя е резултат от ежемесечните ни проучвания и музикални тестове на аудиторията, както и от информацията, която черпим от скъпоплатени сайтове. Нямаме случайна песен в програмата си. И мисля, че вече няма на кого да доказваме, че именно ние правим хитовете в тази страна.

5. Кои според теб са най-перспективните изпълнители на българската поп сцена?

— Ако ти ми кажеш една песен на нов изпълнител, която всеки да може да запее, както едно време всеки знаеше песните на Щурците, Сигнал, ФСБ, Васил Найденов, Георги Христов, ще намериш отговор на въпроса си. Естествено ще ме апострофираш, че времето на българската естрада е безвъзвратно отминало и това е самата истина, но мястото на естрадата трябваше да заеме поп музиката, а за съжаление тя беше изместена от попфолка. Затова не мога да кажа кои са най-перспективните поп изпълнители. Няма нови звезди на хоризонта!

6. Какви са най-често допусканите грешки от родните поп звезди?

— Много бързо си повярват, че са звезди. Това, че някой те е спрял на улицата, за да те попита дали си „Еди-Кой си“, не те прави звезда. Всички страдат от синдрома на втория албум, в който искат да докажат, че са творци от световна класа и изпадат в тежка драма, че този албум не се продава и затова обвиняват издателя. Също като в приказката, че ако в един ресторант работата върви, значи готвачът е добър, ако работата не върви, оркестърът е виновен. Освен това, всяка звезда трябва да си знае цената. Какви са тези „звезди“, които можеш да видиш всеки ден в кварталната кръчма? Та те са просто едни изпълнители на песни.

7. Защо според тебе 2004-а бе обявена за една от най-слабите години в историята на българския поп?

— Веднага отговарям — защото нямаше хитове като „Ти“ на Нина Николина, „Il Ritmo Del Mio Cuore“ на Руши, „Ела изгрей“ на Deep Zone Project или „Ледено момиче“ на Д2. Нищо не се случи през тази 2004-а. Представям си какъв зор са видели журналистите да номинират най-добрите песни на отминалата година.

8. Така е, и аз бая се озорих в една анкета наскоро. Кажи по-детайлно мнението си за попфолка. Имаш ли любима изпълнителка от този жанр или въпросът ми те обижда?

— Не ме обижда. Като професионалист уважавам труда на хората от този бранш. Проблемът ми е, че трудно ги разпознавам — и изпълнителите, и песните. На партито след наградите на телевизия „Планета“ обърках Камелия с Гергана и това си беше истински конфуз, ама какво да се прави. Това, което винаги ме е дразнило в тези изпълнители е, че градят кариера на гърба на чужди автори. Сигурно 90% от тях са станали известни благодарение на песни на гръцки, сръбски, арабски или турски певци, но никой това не го признава. Никога няма да забравя как при първото идване на „Антик“ в България те не пропускаха да кажат в нито едно свое интервю, че дължат успеха си на песента на Нотис Сфакиянакис — „Opa Opa“. Ако погледнете в обложките на дисковете на попфолк изпълнителите, там, където песните са кавъри на чужди изпълнители, пише само — аранжимент „Еди-Кой си“. А кой е автор, за тях няма значение. Е, това си е направо кражба. Когато ние искахме да направим кавър на „Knock on Wood“ на Ейми Стюърт за „Ирра“, стигнахме до авторите и едва след като получихме тяхното одобрение, се обърнахме към „Маг“-а да направи новата версия. Ето затова не ги харесвам попфолк изпълнителите и техните продуценти. Сега гледам, че започват да правят все повече авторски песни, но трябва още дълго време да мине, за да ги приема насериозно и да призная, че са истински създатели на хитове.

9. Благодарение на тебе у нас са гостували някои от най-големите имена на европейската поп сцена — Д-р Албан, Диджей Бобо, „Бенаси Брос“, „Дийп Пърпъл“, Ванеса Мей, Ищар, „Антик“… Кои са звездите, които мечтаеш да поканиш в близко бъдеще, и какви са шансовете наистина да ги видим в България?

— Едно са мечтите, друго е реалността. Отдавна съм се отказал от промоутърския бизнес. Това е за хора, на които това им е основен занаят. В последните няколко години каня само изпълнители, чиито песни са хитове по радио „Сити“ и могат да направят нашите слушатели щастливи. Концертите, които правим, са безплатни. Много е трудно на такъв малък пазар като българския да убедиш звезда от световна величина да дойде да направи концерт тук — независимо от хонорара, който си готов да платиш.

10. Ти си бизнес партньор с утвърдени имена от европейската музикална индустрия. Как те коментират развитието на тукашния шоубизнес? Какво най-много ги дразни в България и какво най-много им харесва?

— Както предполагам знаеш, всяка година през месец януари в Кан се провежда международния музикален панаир МИДЕМ. Тази година всички мои приятели ми казваха: „След като имаше хитове от Русия, Румъния, Украйна, Турция, Гърция, крайно време е следващият хит да е от България. Какво си ни приготвил?“ Това ме зарадва изключително много, защото вече чуждите продуценти са склонни да приемат, че хитове се правят не само в Централна Европа и за музиката наистина няма граници. Единственото, което не им харесва, е, че България все още не може да изтрие петното на „най-пиратската“ страна в Европа, даже напротив. Тези, които са идвали в София, не могат да спрат да се чудят как на 200 метра от Министерски съвет се продават пиратски дискове и никой не може или просто не иска да спре това.

11. Какъв е твоят коментар за скандала около българското участие на „Евровизия“?

— Голям срам! Не само за скандала, който се разрази със страшна сила и по време, и след конкурса. Песните, които участваха, бяха пълна трагедия. По време на първия тур бяхме с целия офис на радиото на една хижа над Тетевен и с триста зора настроихме антената на телевизора, за да гледаме. Ама какво да гледаме? Участниците в „Хит Минус Едно“ са много по-добри от желаещите да представят България на „Евровизия“. В радио „Сити“ имаме силно развито чувство за хитове и от едно чуване знаем коя песен ще я бъде или не. Ами нито една от тези, които чухме, не ставаше за нищо. Личеше си, че тези песни са направени набързо, следователно и некачествено. Не знам какви песни са участвали първоначално, но тези, които журито беше подбрало, бяха ужасни. А финалът си беше един голям цирк. Ако бях на мястото на Слави, щях да си произнеса речта, но след това щях да си изпълня песента. С неговата популярност можеше лесно да обърне нещата в своя полза. След тази случка вестниците в Гърция написаха: „Най-големият конкурент на Елена Папаризу (от «Антик», която ще представя съседката ни на конкурса) се отказа сам“. А ако бях на мястото на група „Каффе“, нямаше да се правя на толкова щастливо изненадан, след като целия народ вече знаеше резултата далеч преди края. Мъчно ми стана как първият конкурс се превърна в един фарс и продължавам да се чудя кой е виновен за това. Но със сигурност сред виновните е и онзи, който е измислил пеенето на „плейбек“ както всъщност повечето от нашите певци си изкарват хонорарите. Защото се видя, че когато се налага да пеят на живо, повечето не се справят.

12. Колко компактдиска имаш в домашната си колекция?

— Не съм ги броил, но тези у дома са повече от 5000. С тези, които са ми на съхранение в офиса — над 10000.

13. Ако трябва да си запазиш само 5 от тях, кои биха били те?

1. Pink Floyd — The Wall.

2. Earth,Wind & Fire — Greatest Hits.

3. Luther Van dross — Give Me the Reason.

4. Jean Michel Jarre — Oxygene.

5. Stevie Wonder — The Definitive Collection.

14. Кой е най-добрият български диджей в момента и защо?

— Диджеите малко изгубиха облика си. Вече няма ярко изявени имена, каквито имаше преди, когато DJ-ите бяха истински звезди. Когато направих първия конкурс за DJ от веригата DMC, в зала „Христо Ботев“ имаше над 4000 човека, а сега това вече не може да се случи. С риск да обидя някого ще кажа, че тези, които аз харесвам, са Джорджо Би, Васкес и Стивън.

15. А коя е най-обичаната поп звезда у нас — без да се влияеш от това дали си неин издател или не?

— Бих заложил на Руши, нищо че вече не е артист на „Ка Мюзик“.

16. Има ли война между радиостанциите? Защо в София има над 30 такива, а в многократно по-голям град като Лондон — само 10-ина?

— Война има, но иначе не би било интересно. Когато стартирах радио „Сити“, всички си казваха — какво може да направи един DJ? Ами много, защото и аз, и моят съдружник (също бивш DJ) го правим с много любов към музиката. Направихме безброй неща за първи път в ефира на България. В началото всички ни оплюваха, че нямаме водещи, че нямаме новини, а след това почнаха да ни копират. Много бивши кадри на „Хоризонт“ си мислят, че само те разбират от радио и друг не може да направи качествена програма. Да, ама не. Съществуването на радио „Сити“ ги дразни и не спират с ударите под пояса. Една друга част от собствениците на радиостанции пък са си ги купили, защото е модерно да имаш медия, но не знаят какво да правят с нея. И понеже я издържат от други бизнеси, започва едно сваляне на цени, от което страда най-вече радиото като институция. Стигна се дотам, че да рекламираш в някои станции е толкова скъпо, колкото в училищен стенвестник. А за да привлекат нов рекламодател, някои рекламни консултанти не изтъкват предимствата на своята медия, а започват да плюят по конкуренцията. Програмните и финансови неуспехи на много от радиостанциите подклаждат войната и тя няма да спре, докато не фалират няколко. Но това пък няма да се случи, защото веднага се намират други мераклии и така… до края на света. Абе омагьосан кръг.

17. Наистина. В радио „Сити“ звучи само музика. Кой обаче е любимият ти водещ от онези в „говорещите“ станции?

— Определено симпатиите ми са за Жоро Кушвалиев, който сега работи в „Ретро радио“.

18. Ти си съсобственик на един от най-популярните столични клубове — диско бар „Брилянтин“. Коя песен не би допуснал никога да прозвучи там?

— Най-омразната ми песен за всички времена — „Радка пиратка“.

19. Кои са любимите ти развлечения?

— В последно време започвам да отделям все повече време за себе си и на нещата, които обичам, защото животът е кратък. Ако трябва да ги подредя по значимост — на първо място са книгите (любов, наследена от моето семейство), след това слушането на музика и накрая филмите. Заради последните се принудих да си продам апартамента и да се преместя в къща. Там вече имам кинозала, за да мога спокойно да си усиля звука.

20. С какво ще бъде запомнена 2005 година в биографията и кариерата на Камен Спасов?

— Със старта на City TV.