Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (3)

Маги Вълчанова, cover star №20

(и моя първа)

За късмет, въпросният първи брой с моя милост начело нямаше как да не бъде забелязан. След два поредни месеца без големи имена на корицата, за ноемврийския „Плейбой“ номер 20, Мартин Захариев (по онова време именно той като издател, а не редакторът се занимаваше с всички cover stars) беше уредил фотосесия с Магдалина Вълчанова.

„Мис България Вселена 2000“ тогава не бе такъв национален секссимвол, какъвто стана по-късно, но все пак си беше бивша носителка на държавната титла за красота. От няколко месеца се знаеше, че Маги има „ъпгрейд“ на бюста и това значително е подобрило самочувствието, а оттам и сексапила й. Вече бяхме виждали някои нейни снимки в модните списания, където тя позираше не просто с набъбнала гръдна обиколка, но и със самоувереност и дори арогантност в погледа, която кара всеки мъж да мечтае за тази жена.

Като цяло, не бях подготвен за това, което ми предстоеше да видя. Спомням си първото разглеждане на снимките й. Тогава Васил Къркеланов снимаше все още на плаки^[1] и ги преглеждахме със специална лупа върху светеща маса. „Челният удар“ с тялото и сексапила на Маги беше нещо, което подейства шоково и на Олег, и на мен. Самият Къркеланов беше по-скоро безразличен, но той в повечето случаи е такъв — може би защото е свикнал с тези неща.

Аз обаче тогава още не бях.

Останах толкова впечатлен от красотата й, колкото и от последвалата първа среща на живо с тази невероятно интересна личност. Маги е една от най-отраканите и интелигентни манекенки, които познавам. С чувство за хумор и самоирония, директна, направо „цапната през устата“. Срещата ни в началото на октомври, в кафе-сладкарницата на „Фритьоф Нансен“ недалеч от НДК, прерасна в едно от най-хубавите приятелства, които съм имал някога с жена. Доколкото такова изобщо е възможно…

Интересното е, че тя е родена на 3-и април — само ден преди мене. Разбира се, в съвсем различна година. Тя никога не пропуска да дойде на рождения ми ден, докато при мене все така се случва, че не успявам да отида на нейния. Но затова пък имам незабравими спомени от купони с Вълчанова в златните времена на БИАД^[2]…

Интересна бе случката на 35-ия ми рожден ден — първия, който празнувах във все още новия тогава бар „Брилянтин“. Всички се бяха разтанцували, а Маги дори се беше качила върху единия диван. Беше с бюстие и дънки със смъкната талия. Не че ако беше облечена другояче щеше да е по-малко секси.

Та танцува си Маги върху дивана, а един от другите гости, моят стар приятел Наско, идва и ме пита:

— Това пък момиче кое е? Откъде се появи?

Така е то, когато най-близките ти приятели следят повърхностно списанието, в което работиш!

— Как кое е бе, идиот… Това е Маги, не виждаш ли. Вълчанова.

— Я, верно бе. Страхотна е.

— Добро утро.

След малко тя слиза и посяга към фреша си от портокал, в който има една малка „Финландия“. Казвам й, че не са я познали коя е, но много са я харесали.

— О, наистина ли? — с непресторена радост и изненада реагира Маги. — Това е най-хубавото нещо, което можех да чуя тази вечер…

— Така ли? Защо?

— Ами, защото ми е писнало мъжете да ме харесват само заради известността ми. Както и да се фукат с мен. Искам да ме харесват заради това, което съм, без титлите, кориците и цялата тази суета…

— Разбирам те. Е, ето че поне един човек те харесва заради това, което си. Сигурно има и други.

Дърпат ме за ръкава, за да се чукат с мен, затова я оставям. Чукам се, какво да правя. Въпросната нощ на 4-и срещу 5-и април 2004-а само това правих.

Европейски модел

(статия от Playboy №20, ноември 2003)

„Магдалина Вълчанова е национален футболен талисман и «Мис България Вселена 2000». Както сами ще видите, има и куп други причини да я причислим към модния елит на континента.“

Погледнете ослепителната жена от снимката вляво. Открийте съвършенството на тялото й в цялата му прелест, хармонията във всяка негова извивка, скритото във всеки мускул напрежение, изяществото на позата.

Усещате ли как прелъстителното й изражение ви превзема и обезоръжава? Ако да, значи току-що сте разбрали какво означава европейският модел. Магдалина Вълчанова е перфектната еманация^[3] на това понятие. Не просто защото е носител на титлата „Мис България Вселена 2000“ и е представяла страната ни на „Мис Вселена“ в Кипър. Нито дори, защото отскоро е рекламно лице и талисман на националния отбор по футбол, за който всички ще стискаме палци на европейското в Португалия догодина.

Маги излъчва европейска класа с всяка своя клетка и това по никакъв начин не влиза в противоречие с обстоятелството, че има гадже американец. Всъщност, въпросният Джон е с гръцка жилка, но да не навлизаме в подробности за него, защото и без това му завиждаме повече, от колкото възпитанието ни позволява.

Освен почти болезнено привлекателна, Маги е и една от най-непринудените и стъпили здраво на земята топманекенки, за които въобще може да се сетите. Тя е от онази сравнително рядка порода жени, които никога не забравят откъде са тръгнали и къде се намират („веднъж в едно радиоинтервю споменах, че съм израснала, хранейки се с боб, и някаква слушателка не пропусна да ми се подиграе“). Не парадира нито с пари, нито с познанства, и е способна на повече милосърдие и състрадание, отколкото биха могли да се очакват от човек с нейната външност и слава.

По време на едночасовата ни неделна среща, Магдалина е леко настинала (била е с влудяващо къса пола на трибуните на загребския стадион по време на великодушно загубената от нас последна евроквалификация), недоспала (самолетът е кацнал в София в 3 и нещо същата нощ) и се готви за пътуване до Пловдив, където е канена на сватба. Настроението й е приповдигнато и тайно се лаская, че Playboy е една от причините за това.

Докато пие чай с мед, Маги оживено коментира преживяванията си на хърватския стадион („с приятелките и съпругите на футболистите им събрахме очите на местните запалянковци, според мен отдавна не бяха виждали толкова хубави жени накуп“), говори за приятеля си, който от 7 години върти интернет бизнес у нас („когато станах «Мис България Вселена 2000», той сполучливо се изрази, че съм се превърнала в неговия любим Y2K-problem“), за „Асоциацията за борба с насилствената проституция“, чийто съучредител е заедно с него („учудвам се колко непросветени хора има относно нещо толкова сериозно“), както и за предстоящото си двумесечно гостуване в ЮАР („жалко, че няма да съм тук в дните около появата на Playboy №20…“).

Разказва ми за фотосесията си за Playboy в студиото на Васил Къркеланов („той е доста претенциозен, но и аз му доказах, че владея доста повече от 5 пози“). Периодически толкова се разгорещява, че чак става от стола и заема типично манекенски стойки — без нито за миг да изоставя шеговития тон и самоиронията. Излишно е да казвам, че 176-сантиметровата й фигура насочва доста завистливи погледи към нашата маса в кафе-сладкарницата на „Фритьоф Нансен“.

Подсещам я за хубавия рекламен девиз — „В Интернет с добра компания“, редом, с който я гледахме в доста български уебсайтове през 2001-а. „Да, това беше един от първите ми ангажименти като рекламно лице, след като станах «Мис България Вселена». Подсещаш ме, че трябва да издействам от въпросната фирма нещо, което съм обещала на децата от дома за сирачета в село Разлив, Ботевградско. Зарекла съм се да им купя компютър, остава да им уредя и прекарване на Интернет“, допълва гордата притежателка на един от най-посещаваните моделски сайтове в родното виртуално пространство — Magdalina.com.

С жени като нея наистина е гордост да влезеш в Европа. Дори и да не спечелиш нито един мач на първенството в Португалия. Макар че, при толкова вдъхновяващ талисман, загубите се превръщат в направо невъзможна мисия.