Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,2 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание
Георги Неделчев. Моят живот в Плейбой
Българска. Първо издание
ИК „Милениум“, София, 2008
Редактор: Димитър Златков
Коректор: Петя Свиленова
Технически редактор: Добромира Георгиева
Художник на корицата: Адриян Николов
ISBN: 978-954-340-097-3
История
- —Добавяне
Марина
(статия от Playboy №34, януари 2005)
„Мис Януари е не само усмихната брюнетка с нимфетски чар, а и момиче с много таланти.“
„Пусни някакъв джаз. Или нещо на «Пърфикт Съркъл»“, казва тя, сядайки на креслото в офиса ми. Само няколко минути са ми достатъчни, за да разбера, че „Мис Януари 2005“ Марина е не просто лъчезарна брюнетка с лолитски[1] сексапил, но и момиче с разностранни интереси и богата обща култура, с което можеш да разговаряш с часове.
Най-страстното хоби на третокурсничката от НАТФИЗ (специалност „Анимационна режисура“) са пътешествията. „Обиколила съм цяла Европа. Била съм и в Непал, и в Тибет. Семейството ми харчи всичките си спестявания за приключения. С хонорара от Playboy съм намислила да отида до Египет, а следващите ми цели са Бразилия и Нова Зеландия“, ентусиазирано обяснява Марина.
А кога намираш време за рисуване, я питам, докато се кефим на вокалите на Мейнърд Джеймс Кийнън (същият, който е фронтмен и на „Туул“, знаете) в убийствения кавър по Imagine на Джон Ленън. „О, винаги намирам време за това. Обичам не само анимацията (любимите й неща са Samurai Jack и «Кошмар преди Коледа» на Тим Бъртън), но и приложните изкуства. Занимавам се с рисувана коприна, искам да усвоя и някои специални тибетски техники. Който се интересува от мои творби, може да ги види в сайта Gaitani.com“.
Добре де, а кога намираш време за мъже, е следващият ми въпрос към „Мис Януари“. „Не се притеснявай и за това. Оправям се добре. Мисля, че имам силно развито шесто чувство, първото ми впечатление за хората винаги се оказва правилното. Не мога да се оплача от интимния си живот“, казва ми тя с почти дяволско пламъче в очите.
След около час вече сме изслушали докрай албума на „Пърфикт Съркъл“ и сме разгледали всички снимки от веселата й коледна фотосесия. После вечеряме в уютен индийски ресторант, разговаряйки последователно за пикантната кухня, будизма, общия ни любимец Куентин Тарантино и партитата на „Метрополис“. След това й поръчвам такси, защото тя вече бърза към къщи. Обещала е да нарисува грима и косата на своя приятелка, с която ще ходят на техно партито с Карл Кокс[2]…
Ето на това му казвам аз незабравима „Мис Януари“. Марина. Симеонова.