Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (23)

Честита нова 2005-а

(редакционно интро от Playboy №34, януари 2005)

По принцип си падам малко непукист, а отношението ми към празниците е подчертано нихилистично^[1]. Затова ще повторя съвета си от миналата Коледа — не се поддавай на предновогодишна истерия. Бъди cool, радвай се на хубавите неща в живота всекидневно, а не кампанийно. Не забравяй, че след 1 януари няма да ни се налага да умираме, а тъкмо напротив.

Въобще не е толкова важно къде точно ще посрещнеш Новата година, какво ще ядеш и пиеш, колко пиратки ще гръмнат в краката ти, кой ще разказва вицове пред микрофона и кой шлагер ще прозвучи 6 пъти в рамките на няколко часа, понеже диджеят също трябва да храни семейство. По-важно е да имаш около себе си хора, с които през 2004-а си се събирал и без толкова специални поводи. И да се чувстваш добре с тях.

В Playboy №34 има няколко коледни изненади. Новата сесия на ослепителната Соня Васи е придружена от уникална нейна изповед. В специален коледен стил е и пикториълът на „Мис Януари“ — дългокосата Марина. Публикуваме и новата класация на най-големите плейбои в България. За десерт сме оставили fashion селекция, в която основните акценти се поставят от неустоимия сексапил на нашата Playmate of the Year Мадлен Пенева.

Както често обичам да казвам в такива случаи — харесва ли ти колкото и на мен?

Бай-бай, 2004-а

Посрещнах новата 2005-а в „Брилянтин“ заедно с Мадлен, Силва и Коцето. Ще запомня този купон най-вече с хелиевите балони, чийто въздух Мими не се умори да гълта, за да говори по смешен начин с изтънено гласче като в една нашумяла реклама на водка „Мери Джейн“. Правихме си и много снимки — в бара, отпред на площада, с полицаите на жълтите павета…

Силва и Мадлен, която гълта хелий от балончета, посрещат новата 2005-а

И полицаите на жълтите павета могат да се снимат с плеймейтки

За мен 2004-а — първата ми изцяло „плейбойска“ година — беше преминала като на един дъх. Не бях работил толкова много и така сериозно никога досега. Но също така и не бях се забавлявал толкова. Може да се каже, че животът ми се беше променил коренно — като лайфстайл, като среда и контакти, като стил на поведение.

Вече бях започнал да свиквам със суетата да си „Плейбой редактор“. Започвах да се държа все повече „на положение“, колкото и чужд да ми е бил този маниер винаги. Установих, че малко или много, позицията те променя и задължава. Читателите на най-популярното мъжко списание не биха се радвали особено, ако главният му редактор е просто едно добро момче без особено самочувствие, което се държи незабележимо и води тихия живот на ерудиран книжен плъх.

На 1 януари 2005-а ни гонеше тежък махмурлук. Опитахме да го победим с нещо като късен обяд/ранна вечеря в „Тамбукту“. Във въпросния ден дори иначе енергичните и любезни сервитьори на този елитен ресторант се държаха неадекватно и доста ни изнервиха със закъсненията и грешките си. Но Мадлен успя да ни развесели напук на целия този махмурлук и дискомфорт. Сред коронните й номера тази вечер беше имитирането на тъжната физиономия на един самотен чужденец от съседната маса. Правеше го толкова добре, че буквално се заливахме от смях.