Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
3,2 (× 10гласа)

Информация

Корекция и форматиране
devira(2013 г.)
Допълнителна корекция
Xesiona(2013 г.)

Издание

Георги Неделчев. Моят живот в Плейбой

Българска. Първо издание

ИК „Милениум“, София, 2008

Редактор: Димитър Златков

Коректор: Петя Свиленова

Технически редактор: Добромира Георгиева

Художник на корицата: Адриян Николов

ISBN: 978-954-340-097-3

История

  1. —Добавяне

Рекапитулация на последния месец

(редакционно интро от Playboy №24, март 2004)

1. Телефонни извинения от мене към Венета Райкова, че не е в списъка на Най-желаните жени в България от Playboy №23 (поради единствената причина, че е автор на статия в същия брой) — 2.

Получаване на прошка от прекрасната Венета — 0. Zero. Niente. Nada.

2. Посещения в „Брилянтин“, най-купонджийския нов клуб на София, където Камен Спасов & co. просто не те оставят да си тръгнеш — 9, а може би по-скоро 11, за някои нямам ясен спомен.

Погълнати шотове в компанията на Вики Терзийска (Викторио, ти си знаеш!) на всеки от двата етажа на въпросното заведение — около 60.

3. Получени гневни имейли, че момичето от корицата Диана Чивиева може би яде прекалено много тулумбички и пие боза — 6.

Реципрочни писма, възхваляващи данните и сексапила на въпросната ни cover star №23 — 12.

4. Иронични подмятания за прекалено аматьорския характер на снимките с последната ни „Читателка на месеца“ — Бела Христозова — 8.

Писма и имейли до редакцията, че това е най-разкрепостената, откровена и секси читателка, която сме интервюирали, с пожелание да я караме в същия дух — 14.

5. Обещание от Киро от дистрибуторския отдел, че ще ме черпи бутилка уиски, задето върнатите непродадени бройки на Playboy №22 (онзи с Лейди Би отпред) се оказали рекордно малко — 1.

6. Посещения в киносалон (моя милост до скоро беше набеждаван за един от най-големите маниаци и разбирачи на тема кино в новата ни история) — 0. Zero.

7. Изгледани филми на DVD, VHS, както и във вездесъщия AVI формат — 16.

От тях такива, които силно са ме впечатлили — 2 (Lost In Translation[1], Swimming Pool[2]).

8. Тръгване от офиса с колата на артдиректора Андрей в 3 ч. през нощта, след 16-часов работен ден зад компютрите — 6 пъти.

9. Брой прослушвания на новите албуми на Frontline Assembly, Air, The Rapture и Probot на новия ми редакционен Dell Dimension 2400 — общо над 30.

10. Получени безумни порно разказчета в пощата, въпреки че това списание никога не е публикувало нито едно порно разказче — 4, от различни автори. Sent to the Recycle Bin.

11. Подсещания, че трябва да потърся телефоните на две новоизгряващи поп звезди (Лили от „8-ият облак“ на „Болфейс“ и Мари, която видях на един конкурс на „Визаж“ във Военния клуб) и да ги питам имат ли навършени 18 години, защото имам нещо наум — по веднъж на ден.

12. Констатации, че живеем в мястото с най-красиви жени в света — поне веднъж на ден през последния месец, тоест минимум 31.

Бележки

[1] Lost In Translation — „Изгубени в превода“ — Филм за самотата, безсънието, екзистенциалната досада и културния шок между възрастен актьор и наскоро завършила колежанка, след случайна среща в хотел в Токио. — Б.ел.кор.

[2] Swimming Pool — „Плувен басейн“ — Британски автор на мистерии посещава издателя си в дома му в южна Франция, където връзката с дъщерята тръгва в непредвидена посока. — Б.ел.кор.