Георги Неделчев
Моят живот в „Плейбой“ (11)

Отдавна имам желание…

„Отдавна имам желание да се снимам, но все не мога да се свържа с вас“.

Това бяха първите реплики на Диана Чивиева, тогава модел на агенция „Джей моделс“ при запознанството ми с нея във ВИП салона на „Червило“ една нощ. Брюнетката с пищния бюст бе нашумяла няколко месеца по-рано, когато жълтата преса тиражира от първите си страници една история за нея и Бойко Борисов. Запознали се във фитнес залата на стадион „Академик“, където се засекли случайно, но бате Бойко не пропуснал да изконсумира запознанството. Поне така твърдяха достоверни източници на „Шок“. Аз от опит зная, че и в най-голямата жълта измислица понякога се крие солидна доза истина, но не това беше най-важното в случая. По-важни бяха две други неща, които правеха силно впечатление на снимката от първа страница на булевардния таблоид.

Именно в тях се втренчих и когато ме представиха на Диана в „Червило“. Даже от вълнение разлях част от уискито си върху тях. Тя явно беше свикнала. Всъщност, жени с нейния бюст нямат никакъв шанс да се покапят някъде другаде, освен върху деколтето. Обувките, полите или панталоните им остават завинаги защитени от всякакви капки алкохол или хранителни съставки. Гърдите са като преден фронт, който поема всякакви удари и попива всичко.

Но да не се разсейваме. Чивиева се появи на корицата на февруарския Playboy от 2004-а, след като преди това взе участие в нещо средно между кастинг и конкурс на едно „Плейбой“ парти в „Ескейп“. Макар да имаше около дузина конкурентки, предимно манекенки от агенции, тя без никаква конкуренция спечели първото място, а с това и правото да се снима за любимото си списание.

В кадъра за корицата Къркеланов я беше увековечил с едни елегантни очила с тънка метална рамка. С тях Лейди Ди, както често я наричат приятелите й, приличаше на секси учителка. Или примерно на секретарка. Офис мениджър, както е прието да се казва в наши дни.

Впрочем, като казах учителка… Диана тогава беше още ученичка. Тепърва й предстоеше да се дипломира и да става абитуриентка. Но за всичките й съученици и учители открай време било ясно, че тя е родена да се снима за списания като Playboy. Нейният учител по история дори се майтапел често с нея. „Диана, ти кога ще се снимаш за някое списание?“ А тя му отговаряла: „скоро, господин Еди-кой си, скоро“. „Ако наистина го направиш, ще ти повиша оценката с една единица“, продължавал да я окуражава той. „Добре господине, да не забравите.“

И така, в деня, в който февруарският брой излезе от печатницата (още не бяха го разпространили по павилионите) Диана идва в редакцията, за да вземе полагащите й се 10 екземпляра. После отива с един от тях на училище. Крие списанието под мишница. Влиза даскалът по история, вижда Диана и се кани да започне поредния майтапчийско предизвикателен диалог с нея. Тогава тя триумфално вади плейбоя и му казва — „хайде сега, господине, моята петица да се превърне в шестица“!

За Лейди Ди мога да разказвам още дълго. С нея имаме преживявания от всякакъв вид. В „Казба“^[1] ни е свирил на ухо цигански оркестър. В „БИАД“ също. Имаше и една случка с таксиметров шофьор, който едва не получи инфаркт, след като Диана започна невъзмутимо да се преоблича на задната седалка — бърза за модно ревю момичето…