Михаил Садовяну
Зодия рак или времето на княз Дука (13)

XIII

Двамата лвовчани не са недостойни люде.

Княз Дука имаше навик да се храни преди пладне, веднага, щом излезе от Дивана. Отиваше в малката къща, където го чакаше княгиня Анастасия. Без особена тържественост, само с децата и жена си, той изпълняваше тази жизнена необходимост сериозно и в мълчание. Хранеше се добре с най-различни молдовански гозби, тлъсти и изобилни, и завършваше с турски сарайлии и баклави. Обичаше и да си пийне няколко купички вино. Малко на брой трапезници и виночерпци прислужваха. Един път в седмицата, в неделя, а понякога и в други празнични дни, уреждаше пиршества в големия чертог.

Стаите на княгинята бяха пълни с губери и дантели; някои върху диваните и масичките, други затворени заедно със среброто в обковани с желязо сандъци. На видно място бяха иконите с кандилата. Величайшите съпрузи бяха много благочестиви, започваха и завършваха всичко в живота, както и насъщната си храна, всеки ден с молитви. За държавните работи на тази малка трапеза не се споменаваше нито дума. Но за грижите по тяхното лично стопанство княгиня Анастасия, която беше най-уредната стопанка на Молдова, се осмеляваше да заговори. „Работлива пчела“ — наричаше я Дука. Още с разпукването на зората тя беше вече на крак, приемаше дарове, даждиета и малкото бакалски покупки, които сама нареждаше в килера, с помощта на няколко верни слугини и робини. Тя записваше всичко, което влизаше в домакинството, а също водеше сметка и за всичко, което се харчеше за княжеската трапеза, за храната на слугите, за дарове на манастирите и за всички други нужди. Тя не позволяваше и зрънце да се разпилее. Нейните килери и мазета в двореца съдържаха и неща, които се продаваха на добра цена. Тя умело и грижливо управляваше именията, ханищата, водениците, кошарите и дамазлъците, от които със сметка и строгост изкарваше добри доходи. И сам княз Дука всеки ден свеждаше глава над тези сметки, като добавяше и приходите на княжеската хазна. Много пари му трябваха на него, за да плати фермана, сиреч продължаването на господството си, и да събере сили за черни дни. Във възрастта, в която се намираха той и княгинята, те се разбираха много добре, двамата бяха много благочестиви и смирени пред светата източна църква и живееха в непорочност и простота, еднакво завладени от жадно усърдие да печелят.

Веднага, щом се нахрани, князът се оттегли в стаята си, изпи си там кафето и се отпусна на дивана да си почине. Беше обаче разтревожен и умислен. Дрямката, която съпровождаше храносмилането му, не идваше както обикновено да го обгърне с приятна нега. Стоеше буден и напрегнат. Имаше нужда от най-близък и доверен съветник. Мислеше да изпрати да повикат Бухуш, макар нови вести той още да не можеше да му донесе. В това време хетманът сам извести идването си.

Князът чу в съседната стая гласа му, той говореше с княгинята. Изправи се с леко пъшкане, закопча дрехата си, разтри челото и слепоочията си с длани, отвори вратата и с известно усилие промъкна късото си дебело тяло.

— Какво има, шуре Санду? — запита той.

— Мислех, че почивате, ваше височество.

— Не. Днес, види се, няма време за почивка. Имаш ли някаква нова вест?

— Още не, ваше височество, но ще дойде. За друго искам да говоря на ваше височество.

Княгиня Анастасия стоеше права до тях, загъната в тънката си кацавейка. Тя ги прониза с поглед един подир друг, стисна устни и сподави любопитните си въпроси.

Князът веднага се отправи към стаята за тайни разговори, където бе разговарял заранта с хетмана. Санду Бухуш го последва. Около двореца цареше пълен покой. И слугите се бяха отдали на същата служба, която предполагаха, че изпълнява сега господарят им. Само двама души, сгърбили рамене и превили надолу глави, чакаха на стълбите пред голямата къща. От прозореца на малката къща ги виждаше и княгиня Анастасия, скрита зад пердето.

— Ваше височество — каза Бухуш, като влезе след княза и затвори вратата, — тези двама души дойдоха при мен и ми казаха, че господин Балабан така им заповядал да сторят веднага, щом стигнат в Яш.

— Вест от Балабан ли? — сепна се Дука. — Повикай ги веднага тук.

— Аз ги доведох, ваше височество, през малката порта, дето минават стражите, за да не ги види никой, че влизат в двореца.

— Мигар имам от кого да се плаша в моя престолен град и в моя дворец?

— Те са хора на френския абат, ваше височество.

Князът изгледа Бухуш учудено, не разбираше нищо.

— Пратеникът, ваше височество, имал нужда в Лвов от хора, които да знаят турски и татарски. И по волята божия и с друга помощ се случило изборът да падне върху тези двама братя, хора, както виждам, твърде достойни. Така Балабан с по-малък риск от друг път е успял да изпрати своето послание.

— Има послание ли?

— Има.

— Тогава да влязат да ми го предадат.

— Ей сега, ваше височество. Освен посланието, което носят, те срещу добра плата се нагърбили да претърсят веднага, щом им се отдаде възможност, вещите на абата, за да видят дали не носи и някакви послания и бумаги.

— Разбирам. И какво са направили?

— Нищо не са направили. Някакви други злосторници ограбили на границата на Полша френския абат. Взели му конете и всичкия товар, както на него, така и на слугите му. Но, види се, не са намерили никаква бумага. Затова тези братя, пратени от Балабан, трябва да го последват и по-нататък, за да разберат дали не носи някъде по тялото си, зашити в дрехите, тези бумаги и послания.

— Смяташ, че ще посмеят да претърсят и даже да ограбят попа?

— Тези братя, ваше височество, са кадърни да сторят много работи с такава вещина, че после всеки може да бъде заподозрян, но не и те.

— Да ги видя. Доведи ги тук. Да ми дадат писмото, което носят.

Бухуш отвори вратата и махна с ръка. Двамината веднага се вмъкнаха вътре един след друг, най-напред мършавият, после пълният. И двамата смирено коленичиха и сториха метани.

Дука ги гледаше строго.

— Как се казвате? Знаете ли молдовански?

— За ваше височество знаем. Аз се наричам Афанасие — заговори едрият дебелак с женски глас. — Той се казва Истратие.

— Аз се казвам Истратие — потвърди с дебел глас хилавият.

Дука се засмя.

— Би трябвало да имате други имена или да си смените гласовете.

Засмяха се и те, навели глави и ококорили нагоре очи.

— Носите ли послание от Балабан?

— Да, ваше височество — отговори тънкият глас.

— Дай го.

Афанасие се обърна и седна на пода. С бързи движения събу огромната юфтена чизма от левия си крак, извади изпод дългата си широка дреха кама и порна обърнатия зашит кончов. От разпраното място извади с дългите си нокти един сгънат лист и го подаде.

Князът го грабна и разтвори.

Писмото съдържаше малко думи, написани на гръцки:

Със смирение и поклон аз, робът на ваше височество, ви уведомявам, че тези двама души са мои доверени хора. С писмата, за които така отдавна се мъча, още не съм сторил нищо. Но се надявам и се моля на бога да мога и занапред, както досега, да се радвам на милостта на ваше височество, най-вече относно делото, което имам в Дивана с Урсаке, болярина на ваше височество.

— Хм! — измърмори князът. — Това писмо нищо не казва. — Вие знаете ли нещо?

— Нищо не знаем, ваше височество — изскимтя Афанасие смирено. — Знаем само, че ако бог ни помогне, ще ограбим френеца и ще му вземем и дрехите от гърба. А ако намерим в него и писма, ще ги донесем пак тука, в нозете на ваше височество, да си вземе ваше височество тези, от които има нужда.

— Какви писма?

— Писма с подписа на ваше височество. С другите няма какво да правим. Може на немците да им трябват. Ама ние се стараем само заради писмата с подписа на ваше височество и се надяваме на милостта на ваше височество.

— Балабан е умен и разсъдлив човек — каза князът на Бухуш. — Моите врагове могат да се възползуват от чуждия пратеник, който минава през моята страна, за да изпратят на турците писмата ми, но аз съм известен, че те са си там, където са били.

Обърна се към братята:

— Вървете си.

— Да, ваше височество, веднага отиваме при нашия французин.

Сториха пак метани, изправиха се и се промъкнаха през вратата.

— Можем ли да вярваме на такива хора? — промълви замислен князът.

— Аз ги проверих по-отблизо, ваше височество. Най-малкото изглеждат много сръчни.

— Възможно е. За тези писма получих известия и от друго място. Тук пред очите и под ръката ми беше застанал синът на Кирица Дявола. И той ми каза, че писмата си стоят там и чакат.

— Той знае това?

— Знае, шуре хетмане, и се е подслонил под тяхната закрила. Ще ти разправя как този негодник съумя да излезе срещу моя гняв и да ме накара не само да го търпя, но и да имам грижа за него като за писано яйце. Но колко може да трае това? Кажи, хетмане, колко може да трае? Кога ще имам сгода да го помилвам както се полага и където се полага с този боздуган? Сега ми се изплъзва. Но не е възможно божията милост да не види моите жертвоприношения, прилежание и вяра и да не ме избави от всички мои душмани. Ще достигнат до небесния престол и нашите молитви със свещите, които палим, с тамяна, който кадим в светите обители, които издигаме.

Бухуш гледаше и слушаше изумен. Яростта на княза избухна изведнъж. Сълзи на поражение и гняв запариха очите му и той се отправи към своята икона-закрилница, пред която гореше неподвижната звездичка на кандилото. За трети или за четвърти път правеше кръстния знак и със сгърчена в злобна гримаса уста разказваше на Бухуш разговора си с Алеку Русет.

Избухванията на княза бяха краткотрайни. Той тутакси си възвърна самообладанието. Обърна гръб на великия Мирликийски епископ, сниши глас, за да не би светецът да види лицето и да чуе шепота му, и завърши с изпълнена с кротост заповед:

— Трябва да го закриляме, така е, защото засега нямаме друг изход. Да не забравяме обаче да поставим около него добри съгледвачи, за да зная къде ходи и с кого се събира, хетмане. Още повече искам да зная дали праща или получава послания от едно лице, което и на тебе е добре известно, както и на мен. Тоя безумец искаше да ме увери, че всичко е било само един вихър, който е минал и заминал. Но аз не мога да вярвам на неговите думи и съм длъжен да бъда предпазлив.

— Това ваше височество може да разбере, като поразпита и се поогледа и на друго място. Владетел сте и родител и дъщеря ви не може да крие нищо от ваше височество.

Князът въздъхна.

— Тя не крие и ми се покорява, поне така показва. Но ти знаеш колко е упорита Катрина и колко прилича на баба си, княгиня Дафина.

— Мама наистина беше като челик, и знаеше да подчинява хората наоколо си; само времената бяха неблагоприятни и страната ни твърде малка — въздъхна хетманът Бухуш.

— Така е, нашата дъщеря, като знае колко държа на нея, също ми отвръща с любов и покорство. Ама мога ли да чета в душата й? Не зная ли аз, че това покорство не значи нищо, щом настъпи часът, когато тя ще реши да прояви безумство? Затова не се задържам на нейното смирение, нито пък на женския нрав, затова трябва да държим под око и едната страна, и другата.

— Ще сторим, каквото ни повели ваше височество. Ще повикам при мен ага^[1] Букшан и ще му наредя какво да прави. Ще използува най-умните си хора и ще ме известява за всичко във всеки час на деня и нощта.

— Много добре, приятелю, благодаря ти — каза князът вече с пълен глас и се раздвижи на мястото си. — Сега можем да си поговорим и за друго. С княгиня Анастасия съм се разбрал за пиршеството утре, на което сме поканили френския пратеник. Тя така ще нареди всичко, че абатът ще помни цял живот благинките, които е ял в нашата къща.

— Ще помни, ваше височество. Доколкото разбрах от тия двамата, дето преди малко стояха на колене пред ваше височество, този поп освен латинската си наука разбира и от други работи. Знае да си похапва и най-вече да си попийва. По пътя, където спрели на едно място, се надпреварвал със сина на Кирица Дявола, а ваше височество знае какво може бейзаде Алеку.

— Зная и добре ще да е да си остане само с тази слава. Тогава, щом и френският абат е от добър сой, да турим до него добри поборници, за да узнае той на какво са способни и нашите боляри.

— В тая работа, ваше височество, не вярвам техните боляри да са по-достойни от нашите — гордо заяви Бухуш.

Князът, забравил тревогите си, се засмя доволно.

— Тогава, хетмане, заедно с логофет Мирон направете списъка на поканените. А церемонията да бъде такава, каквато на мен ми харесва. Да не забравите да поставите близо до него освен поборниците, за които говорихме, и негово високопреосвещенство Дософтей, а и негова милост логофет Мирон лично да участвува в разговора, за да види французинът, че и в духовните работи не стоим по-долу.