Михаил Садовяну
Зодия рак или времето на княз Дука (10)

X

Престолнината на Молдова, негово височество княз Джорджие Дука и неговият двор.

По онова време Яш беше стар и прочут град. От сто и повече години беше постоянна престолнина на Молдова и махалите му се бяха разраснали, улиците в центъра на града бяха отрупани с нови къщи на търговци и боляри, а княжеският дворец бе подновил кулата си, горните катове и помещенията на стрелците. И все пак, въпреки че бе станал по-голям, въпреки блестящите му божи обители, той си беше останал едно ориенталско селище. Не се виждаше в реда или, по-добре казано, в безредието на улиците никакъв план. Всеки местен жител, бил той болярин или обикновен човек, караше да му построят — рядко с мистрията, повече с брадвата — къщата и пристройките към нея според настроението си в момента, изпитвайки понякога особено удоволствие да я обърне с гръб или с едната страна към другите къщи, а те, нахвърляни сякаш по най-невероятен начин от весел вятър из градините и дворищата, бяха така разположени, че минувачът, който търсеше нещо, следван от ожесточени крясъци и лай, се загубваше из улици, улички и криви сокаци, между плетени от пръти огради, изпочупени дъсчени стобори и разрушени зидове сред смрадливи локви и мочурища около чешмите. До голяма, зидана от тухли и орхейски^[1] камък, по болярски просторна къща, се гушеше порутена дървена къщичка със сламен или камъшен покрив. Често пъти пред вратата на малката къщичка имаше посадени цветя, докато съседната голяма и запустяла къща показваше олющената си мазилка и повисналите като мъртви крила прозорци. Този велик и прославен град сякаш не държеше да бъде измит и чист, нито да си покаже лицето. Нито пък искаше да мами чуждоземците, обичащи безсъдържателните форми. Сметта и лешовете биваха изхвърляни по всички друмища и мегдани и около тях кучетата водеха битки с прасетата. Тези кучета, от едрите овчарски песове до малките кутрета, показваха изключителни разновидности и външности. Другите участници в битката приличаха на изродени глигани, бяха страшно слаби, но неописуемо ожесточени. Войната между тях беше до известна степен санитарно благо за града.

Клатушкайки се, като да се движеха по вълни, каруците и керваните на търговците и простолюдието преминаваха по тези опасни места, наречени улици, и спираха на големия мегдан до Бейлика^[2]. Там в неделни и празнични дни имаше отворени кръчми, свиреха свирачи, провикваха се сакати и слепи просяци, търговци от всички еснафи нареждаха сергиите и търпеливо очакваха мющериите си.

Големите манастири „Голия“, „Свети Сава“, „Три светители“, както и по-малките, стояха затворени зад стените си. А благочестивите дебели игумени управляваха пълните си като кошери стопанства и отделяха това, което се полага на Света Гора, на Румелия и на Йерусалим. Под осветените сводове отците пееха елински песнопения, поклащаха се в троновете и мечтаеха за небесното блаженство в бъдни времена и за земното в настоящия ден и час.

Тази смесица от манастирски обители, големи, оградени със зидове къщи, малки бедни къщурки, дюкяни, калища, ливади и мегдани обхващаше местата от горната улица, дето е църквата „Свети Николай Бедни“, та чак до Къкаина и река Бахлуй и до Крепостта на княжеския дворец. Там около двореца беше търговското средище с митницата и хановете. А по стръмния бряг на Бахлуй бяха изкопани копторите на циганите, на просяците и свирачите, та чак до големия яз на река Фрумоаса, в чиято лъскава повърхност сред огромни бодили се оглеждаха бесилките на злосторниците. Над Бахлуй се виждаха мостове към Репедя, Хлинча и Бърнова, в посока към княжеската странноприемница в Шанта. А върху скалите над Фрумоаса се издигаше новият манастир е бели зидове „Четацуя“. Пак над Бахлуй на запад се виждаше манастирът „Галата“, заграден също със зидове. А на север бяха лозята от околността на Пъкуровата чешма и ридът и горите на Копоу.

Тук владееше княз Дука със своя боздуган и двата туя^[3] на своето трето господство. До старата църква „Свети Николай Богати“, построена от княз Щефан, на края на голямата улица се издигаше портата с кула и параклис, пазена от въоръжени слуги. От кулата зидът тръгваше на четири страни, като на всеки ъгъл имаше малки кръгли кулички с бойници. Между тези стени голямата къща на княза, където бяха тронната зала, канцеларията на спатара^[4] и Диванът^[5], отличаваше от малките къщи на княгинята. По посока към църквата „Свети Николай“ имаше още една порта, по-ниска, която водеше в помещенията на драгуните, а към Бахлуй друга, към помещенията на сеймените^[6]. В безредие край зидовете се нижеха помещенията за слугите, дървените конюшни, стопански постройки, складове, подземни проходи и тъмници. Навсякъде суетня и тичане, защото князът по навик още от първия час на деня бе вече на крака и бе слязъл в малкия чертог, за да се запознае с работите на деня, да види сметките на хазната и да раздаде правда на народа. Големите порти бяха разтворени, също така и вратата на Дивана. Множество прости люде чакаха коленичили, поставили калпаците си на земята до себе си, навели глави, с повиснали в очите дълги власи. Имаше и такива, които чакаха да ги повикат прави, но твърде смирено и благочинно. Те бяха разеши, пристигнали на коне или с каруци, още в тъмни зори, защото Диванът им бе определил днешния ден. Носеха в кожени чанти грамоти и свидетелства, тапии и хрисовули, идваха по стари дела с много съмнение в земните съдилища и с неясна вяра в непогрешимостта на Страшния съд, пред който всички ще бъдат изправени. Най-напред се бяха нахранили добре под чергилото на каруцата или до коня още по изгрев-слънце и сега можеха да чакат чак до вечерта край стените и под стрехите.

Имаше и други, които не стояха с чело в праха. Те бяха дошли със страшна жалба против своя старейшина. Бяха група бедняци от града, някои сакати с една ръка или един крак, други еднооки или слепи, трети в цветущо здраве — тия последните имаха хубави гласове на псалтове. За извършената неправда при разпределяне местата за просене те бяха дошли вкупом, овладени от страшна ярост и ожесточение. Чакаха на изградения от княз Антоние чардак, който водеше към помещенията на княгинята. Надяваха се да могат да излеят с крясък оплакванията си или лично на княз Джорджие, когато отива при съпругата си Анастасия, или на княгинята, която оставяйки за миг домакинството, би благоволила да се приближи. На тях им трябваше друг старейшина — защото сегашният, Агапие Кьоравия, беше недъгав не само в очите, но и в акъла. Толкова злоба бе предизвикал в еснафа, че повече и не можеше да бъде, оставаше само негово височество да го удари с боздугана си или пък по-добре да накара войниците да го хвърлят в Бахлуй, ако ли светлият княз не намери за по-подходящо да му метне примката и да окачи на бесилката тая вонлива гадина.

Болярите пристигаха в Дивана повечето на коне. Първи се представи Санду Бухуш, хетманът. Щом слезе от коня, той изпрати бърза вест до княза, който го прие веднага в стаята за тайни разговори, която се намираше до малкия чертог.

Бухуш беше беловлас, по-висок от княза, но като него дебел. Имаше изпъкнали очи и бърз говор.

Княз Дука го изгледа изпитателно. Разбра, че хетманът ще се пръсне от нетърпение да каже някаква необикновена вест, значи, тази нощ бе станало нещо в Молдовското княжество. Понечи да обхване брадата си, докато чака първите думи, но спря обичайното си движение, защото току-що бе къносал тази част от лицето си. Нарамзи гъркът, неговият берберия, цял час бе отделил заранта за тази работа.

— Какво ще ми каже твоя милост, хетмане? — запита владетелят, като смръщи вежди и присви очи. — Да не се е случило нещо на пратеника от Френско, когото чакаме? Наистина ще бъде неприятно.

— Не само неприятно, ваше височество, но и вредоносно за нас. Особено сега, когато френският крал показва по-голямо приятелство на султан Мехмед и иска да го насъска колкото се може повече против императора. Ако пратеникът изпадне в беда, агарянците ще се нахвърлят върху нас и тогава ние, верните на ваше височество, ще страдаме много. Но на французина му няма нищо. Нося добра вест, ваше височество, не берете грижа за това.

— Как е преминал през Събъоани?

— Можел е да мине, но не е минал. Туркулец, който го съпровожда, изглежда, е разбрал от по-рано, че се е случило нещо, и е заобиколил. Този Туркулец е достоен стрелец и аз бих искал той да бъде на служба при ваше височество.

— Добре. Ще видим. На мен никак не ми са драги нашенци, които се главят на служба при чуждоземните.

— Трябва да търсим техните мишци, ваше височество, не ума им. Така сторих с Константин сердарина, който на времето си е бил ротмистър на полския крал. Щом усетих, че в Събъоани е задухал друг вятър, аз го изпратих с един отряд стрелци, както заповяда ваше височество. Добре е наредил ония немци, едни е изклал, хванал и език. Ваше височество имаше право, като мислеше, че са били обирници и скитници, писмото от Полско изразява добра воля и желание за мир. Не можеше пан Валерий да накара немците да хванат или да ограбят пратеника — ние твърде добре познаваме пан Валерий като верен и справедлив шляхтич. Малцина поляци са като него, а е и приятел на ваше височество, не открито, така го налага времето, но добър приятел. От пленения немец Кантемир узнал, че онези безумци, които са стигнали чак до долината на Сирет, са нахлули без знанието на поляците. Може да са били пратени с някоя тайна заповед отвътре, от комисарите на императора? Аз мисля, че е така.

— Както ти казах вчера — обади се князът.

— Точно така е, както предполагаше ваше височество. Не вярвам някой да е успял да се добере до границата. Щом са се пръснали, ще ги избият селяните. Живият език го хвърлихме в тъмница. Що се отнася до французина, няма и час, откак получих хабер от Туркулец, че са поели към Търгу Фрумос. Спрели са в едно село. Преди обед ще влязат в Яш, водейки пратеника жив и здрав в престолнината на ваше височество. С тях идва и Алеку Русет.

— Какво? Добре ли чух? — сепна се князът и погледът му блесна настрана. Хетманът и сега не съобщи добрата вест. Все още я криеше.

— Да, разпитах човека. Идва дотук от приятелство към французина. Изглежда, че познава попа отдавна и разговаряли с голяма любов един към друг на латински език. Но от Алеку Русет зло не можем да очакваме, ваше височество. И в това отношение всичко е добро, ваше височество.

— Хм! С тоя безумец аз имам и други сметки. Да му съобщиш да дойде тук да ми се представи.

— Ще дойде, ваше височество, не се безпокойте. Той трябва да се подчини на силата. Макар добър приятел да му е сераскерът Шишман, който има три туя, той добре разбира, че живее с нас, а не с него. Нося други вести, ваше височество, които ми предаде капитан Декусара от Орхей.

— Какви вести?

— Лоши вести, ваше височество! — със спаднало въодушевление и с ококорени очи рече Бухуш.

Без да се помръдне, князът изгледа внимателно, втренчено великия хетман и разтърси глава.

— Хетмане, ако беше нещо наистина толкова лошо, щеше веднага, още щом влезе, да ми изтърсиш вестта и нямаше нито миг да чакаш.

— Не е нещо, което да засяга пряко ваше височество — отговори Бухуш. — Засяга страната ни.

— Говори! — заповяда князът с престорено спокойствие.

— Орхеенци и лапушненци, ваше височество, пак се канят да се надигнат.

— Ха! Пак ли искат да ги ядат гарваните и червеите? Кажи! Кой казваш, че ти донесъл вестта? Капитан Декусара ли? Какво знае той? Искат да се бунтуват ли? Как искат да се бунтуват? Не се ли е свършил родът на метежниците? Забравиха ли патилата на ония, които тръгнаха с Михалча Хънку^[7]?

Той изведнъж започна да се разхожда из стаята със сключени отзад ръце и наведена към гърдите брада. След като мина два пъти пред Бухуш, спря се срещу него и изпухтя ядосано:

— Е?

— Аз казах, ваше височество, че пак се канят — отговори старият хетман. — От приказките и намерението до извършването има дълъг път. Вчера Декусара е заловил едни писма за орхеенци. Донесли му ги негови хора. Тези писма, изпратени от страна на княз Думитрашку Кантакузин, обещават какво ли не на размирниците и ги подканят да се вдигнат на буна, да започнат метежи и размирици…

— Как от страна на Думитрашку Кантакузин? Възможно ли е? Не е за вярване.

— Въпреки това Декусара ми донесе писмата, ваше височество, ето ги. На орхейските разеши и дребни боляри ги е занесъл слуджерът^[8] Лупу.

— Ха! Слуджерът Лупу ли? — засмя се ядосано князът и дръпна писмата, които хетманът вадеше изпод контоша си. — Дай ги насам. Слуджерът Лупу, когото дарих с милостта си и му дадох хляб? Видиш ли, хетмане, и сега както винаги на доброто не се отплащат с добро. Той ли е донесъл и предал писмата?

— Той, ваше височество. Така казва Декусара.

Мълчаливо, предъвквайки сдържания си гняв, князът припряно разтвори писмата и ги прегледа набързо. Приближи очи до подписите и печатите, помириса ги, вдигна чело и втренчи поглед в Бухуш.

— Какво казва Декусара?

— Той, ваше височество, яхнал коня и препускал дотука, като спирал само за да сменя конете. Когато тръгвал, все още било спокойно. Но в този край разешите и дребните боляри много пъти са се показвали неверни.

— Питам те какво казва Декусара за писмата. Прочел ли ги е, разбрал ли ги е?

— Виждам, че и ваше височество като мене се съмнява. Декусара, който има остър ум, също стоял и умувал. Не може да има цариградчанин, който да е толкова лишен от ум, че да праща по света писма е подписи и печати. Може да прати слова, но не писана реч. Също както мисли ваше височество. Така сметнали и дребните боляри, които донесли писмата на Декусара, страхувайки се от капан.

— Не разбирам.

— На люде като тях ваше височество може да прости. Дръзнали са да си помислят, че тези писма са лъжливи и идват не от Цариград, а от престолнината, за да ти размирят и после стрелците да се нахвърлят със саби върху тях. Откак ваше височество се е върнал на престола, те много се боят от гнева на ваше височество. Знаят, че ги мразите, откак се вдигнаха на бунт с Хънку. Когато ваше височество по волята божия ни напусна, те си помислили, че най-после ще си отдъхнат. Сега, откак бог отново пожела да заемете престола, те живеят в страх.

— Не разсъждават лошо — намръщено заяви Дука. — От което се страхуват, няма да се отърват. Веднага ще видим дали тези послания са тръгнали от Яш. Слушай. Заповядвам така: сега, още в тоя час, един достоен човек да тръгне с войскари, избрани от сеймените, и да отидат, да заловят слуджера Лупу, нашия верен слуга, където и да се намира, и тайно, без никъде да спират, да го доведат тук. Щом влязат в крепостта, да го затворят сам в подземието под малката къща и веднага да ми известите. Ако е нощем и спя, ще ме събудите. А друг доверен и храбър човек да вземе със себе си двеста стрелци и разешите от Васлуй, които са на редовна служба, и да застанат на границата с метежниците, за да ги хванат за гушата веднага, щом се размърдат. Първата глава, която се надигне, да я отрежат и да ми я пратят да я видя и аз.

— Сурово повеление и добро, ако ваше височество благоволи да приеме на тази служба най-достойните хора, които аз познавам, откак съм хетман. Един от тях е Георгица Чудин. Той е най-пъргавият и ще доведе Лупу. Вторият е Константин Кантемир, сердарят. Той е с по-зрял ум и по-тежка ръка. Ще го извикам, сега гони немците, и ще му заповядам да тръгне за Орхей, като ще му дам още мечоносци.

— Добре.

След тази размяна на думи замълчаха. Май и двамата имаха по нещо скрито за казване. Всички тия криволици бяха нагласени от стария дворянин, който, като опитен човек искаше да се увери, че няма да обърка някое тайно намерение на княза. Сега, след като нещата бяха вече открити и наполовина разбрани, вестта щеше да има по-голяма тежест. За това мислеха и двамата. Лупу беше може би само едно оръдие в ръцете на друг. Главатарите на вероломството както винаги се намират навярно сред велможите около трона, защото такъв е проклетият обичай на местните боляри, винаги да ровят и хапят на всички страни с леко сърце и непостоянна съвест.

— Приятелю и шуре Санду — кротко рече князът, — аз в малцина имам доверие и твоя милост е между тях. Твоя милост като мене има един бог и една клетва.

Двамата се обърнаха с наведени чела към кандилото, което гореше на изток под иконата на свети Николай, великия епископ Мирликийски.

— За какво мисли ваше височество?

— Мисля си, че оттатък в Дивана вече може да са дошли извършителите, които ние не познаваме. Така че бъди ням. Никой нищо да не усети, докато не отключим с огнен ключ устата на слуджера Лупу и след като разпратиш повелята ми, върни се оттатък и високо ми извести, че е пристигнал френският пратеник. Като ме видят весел, нищо не подозирайки, някои от виновниците, ако са край нас, няма да ни избягат.

— Ще сторя, както ми повелява ваше височество. А френецът ще бъде посрещнат от армаша^[9] Фльондор заедно с девет болярски синове, както ми нареди ваше височество. Те ще го заведат веднага при маджарските попове, за да си бъде той при своите латинци. И утре ще го представим на ваше височество.

— Така. Добре, приятелю. Сега върви.

Хетманът се измъкна през малката врата, наведен на една страна. Дука стоя известно време замислен, събрал ръце под корема си и навел глава. После вдигна глава, приглади с длани гладко причесаните си с пътека по средата коси, обърна се пак към иконата и се прекръсти. Разтвори голямата врата към Дивана и влезе весел, усмихвайки се на хубавия ден и на хората.

Болярите се поклониха ниско, князът ги покани да седнат. С кротост, каквато рядко бе показвал, поразпита някои и други за работите им, за стопанките и за синовете им. Без да дава вид, оглеждаше зорко всяко лице, всяко движение, всяко споглеждане. Все пак това бяха хора, които бяха доказали верността си по време на двете му господства и в които му беше трудно да се съмнява. Някои от тях, бегълци, се бяха завърнали и той им бе простил. Те бяха най-усърдните в службата си при него.

В Дивана участвуваха великите боляри Мирон логофетът^[10], Некулай Раковица, великият спатар Йон Милеску, Тудосе Дубъу, Тодерашку Кантакузин, синът на стария Йордаке, великият меделничер^[11] Савел Змучила, Йон Палади, Илие Цифеску, великият вистиерник^[12] Василе Геука, великият житничер^[13] Георге Богдан и други по-дребни млади боляри и писари от логофетствого. Към последните владетелят дори не благоволи да хвърли поглед. По-видните, по-богатите и от големи родове той пресяваше като през сито и непрекъснато ги приближаваше с поглед към себе си. Най-имотният измежду тях, старият Урсаки, не беше дошъл. „Няма да ми е жал, ако той е замесен — помисли си княз Дука, — той има толкова много пчелини, хергелета, черди добитък и ханища, а най-вече кесии със злато, така че има с какво да си заплати вероломството.“

— Скъпи мои боляри — заговори той, като се оглеждаше с доволство, сякаш искаше да прегърне честития Диван, — утре в тронния чертог ще бъде наредена трапеза в чест на твърде книжовния французки болярин и свещеник, който минава през нашата страна на път към царството на нашия прославен господар, победителя на всички народи, султан и падишах Мехмед. Каня всички вас, които присъствувате тук.

— Ще дойдем, ваше височество — отговори логофет Мирон.

— Особено от твоя милост имам голяма нужда, скъпи Мироне, за да ни бъдеш тълмач. Не вярвам френецът да познава друг език освен неговия латински. Нито елински, нито турски, нито полски не вярвам да знае.

— Негова милост логофет Мирон е добър по латински — намеси се Цифеску, един измежду най-младите и твърде горд по характер болярин. — А ако негова милост случайно има други сметки, мога и аз, ваше височество, да се разбера с този чуждоземец, за да опознае той всички наши славни и преславни неща. И аз съм учил в Полското кралство, както негова милост Мирон, много съм видял, познавам хората и мога да уверя ваше височество и честитите наши боляри, че каквито и да са другите хора, чуждоземците, колкото и да са богати и велики, нито по имот, нито по наука и ум могат да се мерят с някои наши хора.

— Някой съмнява ли се в това? — с усмивка попита Мирон. — Ние познаваме усърдието и достойнството на твоя милост във всичко. Готов съм да оставя на твоя милост, Цифеску, да питаш и разпитваш най-подробно френския абат Пол дьо Марен.

— Така ли се казва?

— Да.

— И е абат?

— Разбира се, сиреч игумен на манастир, много учен, а по род е болярин, както показва името му.

— Тогава нека си остане твоя милост с него, честити логофете Мироне, аз не искам да си бъркам приказките с един калугер. Може да ми каже нещо, което не разбирам или което да ме ядоса. Аз съм лют човек. Макар да ми минава бързо. Така че нека твоя милост да говори с него и той ще ти каже всичко, каквото е по тях. А виж, техните боляри, аз тях ги познавам и ги зная. Имат си те своите работи, ама и ние си имаме нашите…

— Честити болярино Цифеску — прекъсна го князът с усмивка, — и твоя милост ще бъде утре тука и ще видим какво ще правим с френеца.

— Непременно, ваше височество.

— Ако знае какво е по нас, добре. Ако не знае, пак добре. Логофет Мирон знае що да каже и да стори.

— Знам и аз, ваше височество, но вярно е, че негова милост логофет Мирон знае по-добре.

— Благодаря на твоя милост за добрата дума — отговори Мирон.

Болярите се подсмиваха в брадите си и се споглеждаха, харесваше им напереността на Цифеску, който в нищо не се смяташе по-долу от никого и имаше добре изготвени грамоти и хрисовули, с които доказваше, че произхожда от също такива изтънчени като него хора, стари цариградски императори.

— Да започваме насрочените за днес дела — реши князът.

Стана и мина през отворената към двора врата, където чакаха хората. Сложил едната си ръка на хълбока, той ги изгледа с горд и мрачен поглед. После зае отново мястото си на трона, а спатарът Йон Милеску седна зад него с меча и боздугана му.

В този момент влезе хетманът Бухуш.

— Ваше височество — заговори той, — всичко за французкия поп е наредено. Армашът Фльондор даже вече е потеглил към Пъкураровата чешма, където ще го чака.

Княз Дука още веднъж огледа хората наоколо си, но не можа да прочете нищо по маските, които го заобикаляха. Въздъхна, преглътна горчилката, която се бе надигнала в гърлото му, и вдигна показалеца на дясната си ръка до брадата.

Тогава слугата до вратата, който държеше именника в ръка, започна високо да вика хората, разеши и мазили^[14]. Той сякаш им беше сърдит, така усукваше и подвикваше имената. В отговор на крясъците хората се разтичаха и взеха да се блъскат край вратите с калпаци в ръка.

Съдът на Дивана започна, но вниманието на княз Дука бе насочено само към съденето вътре в него.