Метаданни
Данни
- Серия
- Марсианска дилогия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Красная звезда, 1908 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Росица Бърдарска, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Александър Богданов. Червената звезда
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984
Библиотека „Галактика“, №51
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Рецензент: Христо Стефанов
Преведе от руски: Росица Бърдарска
Редактор: Гергана Калчева-Донева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактори: Пламен Антонов
Коректор: Паунка Камбурова
Руска-съветска, I издание
Дадена за печат 21.X.1983 г. Подписана за печат 12.I.1984 г.
Излязла от печат месец февруари 1984 г. Формат 70/100/32. Изд. №1722. Цена 1,00 лв.
Печ. коли 12. Изд. коли 7,77. УИК 7,12
Страници: 192. ЕКП 95363 21331 5532–25–84
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С–31
© Росица Бърдарска, преводач, 1983
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1983
c/o Jusautor, Sofia
Вечное солнце
© Молодая гвардия, Москва, 1979
История
- —Добавяне
- —Редактирано според книжното издание от Mandor. Предговорът е изнесен като отделен текст.
- —Преместване на анотацията от произведението към книгата.
Част III
I. Щастието
Тези месеци… Когато си ги спомня, трепет обхваща тялото ми, мъгла се спуска пред очите ми и всичко наоколо ми се струва нищожно. Нямам думи, за да изразя отминалото щастие.
Новият свят ми стана близък и напълно разбираем. Миналите поражения не ме смущаваха, младостта и вярата се върнаха при мен и аз мислех, че никога няма да си отидат. Имах надежден и силен съюзник, нямаше място за слабост, бъдещето ми принадлежеше.
Мисълта ми рядко се връщаше към миналото, беше заета преди всичко с Нети и нашата любов.
— Защо скривахте от мен своя пол? — запитах аз скоро след онази вечер.
— Отначало това стана от само себе си, случайно. Но после аз поддържах напълно съзнателно вашата заблуда и даже умишлено измених в костюма си всичко, което би могло да ви подскаже истината. Плашеше ме трудността и сложността на вашата задача, боях се да не я усложня още повече, особено когато забелязах несъзнателното ви влечение към мене. Самата аз също не бях напълно наясно със себе си… преди болестта ви.
— Значи, тя оправи нещата… Колко съм благодарен на моите мили халюцинации!
— Да, когато чух, че сте болен, това беше като удар за мен. Ако не бях успяла напълно да ви излекувам, може би щях да умра.
След няколко секунди мълчание тя прибави:
— Знаете ли, сред вашите приятели има още една жена, за която вие не сте подозирали и която също много ви обича… но не като мен…
— Ено! — веднага се досетих аз.
— Да, разбира се, тя също ви заблуждаваше нарочно по мой съвет.
— Ах, колко лъжа и коварство има във вашия свят! — възкликнах аз с шеговит патос.
Минаваха ден след ден и аз радостно овладявах прекрасния нов свят.