Александър Богданов
Червената звезда (25)

VIII. Нети

— „Световният живот е единен“ — каза Стерни. И какво ни предложи той?

Да унищожим завинаги цяла една своеобразна форма на този живот, форма, която никога повече няма да можем нито да възстановим, нито да заменим.

Тази прекрасна планета е живяла стотици милиони години свой особен живот, не като другите… И ето в недрата на мощните й стихии започнало да се организира съзнание; издигайки се в жестока и трудна борба от ниските стъпала към по-високите, то най-накрая приело близки, родствени на нас човешки форми. Но те не са същите като на нашата планета — в тях се е отразила и съсредоточила историята на друга природа, на друга борба. Под тях се крие друга стихийност, те имат други противоречия и възможности за развитие. Настъпила е епохата, когато за първи път може да се осъществи единение на две велики линии на живота. Какво ново многообразие, каква висша хармония би възникнала от това съчетание! А тук казват: световният живот е единен, затова ние трябва не да обединяваме, а да… разрушаваме.

Когато Стерни сочеше доколко човечеството на Земята, неговата история, нрави и психика не приличат на нашите, той опроверга своята идея по-добре, отколкото бих могла да го направя аз. Ако те приличаха на нас във всичко, освен в степента на развитие, ако те бяха като нашите прадеди в епохата на капитализма, тогава спокойно бихме могли да се съгласим със Стерни — низшето стъпало може да бъде пожертвувано заради висшето, слабите заради силните. Но земните хора не са просто с по-ниска култура и по-слаби от нас — те са други, различни от нас и унищожавайки ги, ние няма да ги заместим в световното развитие, ние само механично ще запълним онази празнота, която ще се появи в царството от жизнени форми.

Земната култура действително се различава от нашата, но не по своето варварство и жестокост. Варварството и жестокостта са само преходни прояви на онази разточителност в процеса на развитие, с която се отличава целият живот на Земята. Там борбата за съществуване е по-енергична и по-напрегната, природата непрекъснато създава много повече форми, но и много от тях стават жертва на развитието. И не може да бъде другояче, защото източникът на живот — Слънцето, изпраща към Земята осем пъти повече лъчиста енергия, отколкото получава нашата планета. Затова там се сее и пръска толкова много живот, затова в разнообразието на неговите форми възникват толкова много противоречия и така мъчително сложен, пълен с крушения, е пътят към тяхното примиряване. В царството на растенията и животните милиони видове ожесточено са се борили и изтласквали един друг, участвувайки с живота и смъртта си в създаването на нови, по-завършени и хармонични, по-синтетични типове. Така е било и в царството на човека.

Нашата история, ако я сравним с историята на земното човечество, изглежда удивително проста, лишена от колебания, правилна до схематичност. Плавно и непрекъснато се е зараждал социализмът — изчезвали дребните собственици, развивал се пролетариатът. И това ставало без лутания и тласъци по цялата политически обединена планета. Водила се е борба, но хората се разбирали помежду си — пролетариатът не избързвал много, но и буржоазията не била прекалено реакционна, различните епохи и обществени формации не се смесвали така, както става на Земята — там в една високоразвита капиталистическа страна е възможна понякога феодална реакция и многочисленото селячество, изостанало в културата си с цял исторически период, често служи като оръдие на висшите класи за подтискане на пролетариата. Преди няколко поколения ние по равен и гладък път стигнахме до такова обществено устройство, което освобождава и обединява всички сили за социално развитие.

Друг е пътят, по който вървят нашите земни братя — трънлив, с много завои и прекъсвания. Малко от нас знаят и никой не е в състояние ясно да си представи до какво безумие е било доведено умението да се измъчват хора при най-културните народи на Земята от идейните и политически институции на висшите класи — църквата и държавата. И в резултат? Може би се е забавило развитието? Не, не можем да твърдим това — първите стадии на капитализма до зараждането на пролетарско социалистическо съзнание са протекли сред хаос и жестока борба не по-бавно, а по-бързо, отколкото при нас. Но суровата и безпощадна борба е породила в борците такъв подем на енергия и страст, такава сила на героизъм и мъченичество, каквито умерената и не така трагична борба на нашите прадеди не познава, и в това отношение земният тип живот не е по-низш, а по-висш от нашия, макар че ние, по-старши по култура, стоим на много по-високо стъпало.

Земното човечество е раздробено, отделните раси и нации са се сраснали със своите територии, говорят на различни езици и дълбоко неразбиране е проникнало във всичките им жизнени отношения… Затова обединяването между хората, което с огромни трудности си пробива път, ще бъде постигнато от нашите земни братя много по-късно, отколкото при нас. Това деление е породено от широтата на земния свят, от богатството и разнообразието на неговата природа. Така възникват множество различни гледни точки в разбирането за вселената. Нима всичко това поставя Земята и нейните хора по-ниско, а не по-високо от нашия свят в аналогичните епохи от неговата история?

Даже механичното различие на езиците, на които те говорят, до голяма степен е помагало за развитието на тяхното мислене, освобождавайки понятията от грубата власт на думите, с които се изразяват. Сравнете философията на земните хора с философията на нашите прадеди при капитализма. Тя е не само по-разнообразна, но и по-сложна, и в най-добрите си школи анализира живота по-дълбоко и по-вярно, откривайки връзката между фактите и понятията. Разбира се, всяка философия е израз на слабостта и раздробеността на познанието, на изостаналото научно развитие, това е опит да се даде единна картина на битието, запълвайки с изречения неизвестните в науката моменти. Но забележете колко предположения на земните прогресивни философски мислители и борци предшествуват в груби черти откритията на нашата наука — такава е почти цялата обществена философия на социалистите. Нищо чудно племената, надминали нашите прадеди във философското творчество, впоследствие да надминат и нас самите в научното.

И Стерни иска да измерва това човечество с броя на праведниците — съзнателните социалисти, иска да съди за него по днешните му противоречия, а не по онези сили, които са ги породили и някога ще ги преодолеят. Той иска да пресуши навеки този бурен, но прекрасен океан на живота!

Твърдо и решително трябва да му отговорим: никога!

Ние сме длъжни да подготвим бъдещия си съюз с човечеството на Земята. Ние не можем да ускорим значително неговия преход към свободния строй, но защо да не направим малкото, за което имаме сили. И ако ние не успяхме да опазим първия пратеник на Земята тук от ненужните страдания на болестта, то това говори зле за нас, а не за тях. За щастие той скоро ще оздравее, но даже и ако накрая това бързо сближаване с един чужд за него живот го убие, той все пак ще успее да направи още много за бъдещия съюз на двата свята.

А колкото до нашите собствени затруднения и опасности, длъжни сме да ги преодолеем по други пътища. Трябва да насочим нови научни сили към химията на белтъчините и да подготвим, доколкото е възможно, колонизацията на Венера. Ако не успеем да решим тези задачи в кратък срок, трябва временно да ограничим размножаването. Кой разумен акушер няма да пожертвува живота на неродения младенец, за да спаси жената? Ние също сме длъжни, ако това се наложи, да пожертвуваме частица от бъдещия свой живот за другия, засега още чужд за нас, който съществува и се развива. Съюзът на световете многократно ще изкупи тази жертва.

Висша цел е единството на живота и висш разум е любовта!

(Дълбоко мълчание. После думата взема Мени.)