Александър Богданов
Червената звезда (22)

V. При Нела

Ено беше най-близката приятелка на Нети още от ранна младост и ми разказа много неща за нея. В един от нашите разговори ме порази едно съчетаване на имената на Нети и Стерни, което ми се стори странно. Когато попитах направо, Ено отначало се замисли, даже някак се смути, а после отговори:

— По-рано Нети беше жена на Стерни. Щом тя не ви е казала това, значи, и аз не трябваше да ви го казвам. Очевидно сгреших, затова не ме разпитвайте повече по този въпрос.

Бях някак странно потресен от това, което чух… Сякаш нямаше нищо особено… Никога не съм мислил, че съм първият мъж на Нети. Нелепо би било да предполагам, че една жена, пълна с живот и здраве, красива духом и телом, дете на свободна и висококултурна раса, е живяла без любов до нашата среща. Защо изпаднах в такова непонятно-зашеметено състояние? Не можех да разсъждавам за това, знаех само едно — трябва да науча всичко, да го науча точно и ясно. Невъзможно беше да разпитвам Ено. Спомних си за Нела.

Преди да замине, Нети ми каза: „Не забравяй Нела, потърси я в труден момент!“ И аз вече неведнъж мислех за това как да се видя с нея, но ми пречеше отчасти работата, отчасти някакъв смътен страх пред стотиците любопитни детски очи, които я обкръжаваха. Но сега всякаква нерешителност изчезна и аз същия ден бях в „Дома на децата“, в Големия машинен град.

Нела веднага остави работата, с която беше заета и помоли друга възпитателка да я смени, а после ме заведе в своята стая, където децата не можеха да ни пречат.

Реших да не й казвам веднага за целта на моето посещение, още повече че на мен самия тази цел не ми изглеждаше нито особено разумна, нито особено благородна. Повече от естествено беше, че поведох разговор за най-близкия и на двама ни човек. После оставаше да чакам подходящ момент за моя въпрос. Нела с увлечение и подробности ми разказа за Нети, за детството и младостта й.

Първите години от живота си Нети прекарала при майка си, както това обикновено е прието при марсианците. После, когато трябвало да даде Нети в „Дома на децата“, за да не я лишава от възпитателното влияние на детското общество, Нела вече не можела да се раздели с нея и отначало временно се заселила в същия дом, а след това завинаги останала там като възпитателка. Това отговаряло и на научната й специалност — тя се занимавала главно с психология.

Нети била живо, енергично, поривисто дете, жадно за знания и дейност. Особено я интересувал и привличал тайнственият астрономичен свят отвъд пределите на планетата. Земята, тогава още недостигната, и нейните невидими хора били любимата мечта на Нети, любимата тема на разговор с другите деца и с възпитателите.

Когато бил публикуван отчетът за първата сполучлива експедиция на Мени до Земята, момичето едва не се побъркало от радост и възхищение. Тя запомнила дума по дума доклада на Мени и измъчила Нела и другите възпитатели да й обясняват всеки неразбираем термин в този доклад. Тя се влюбила в Мени задочно и му писала възторжено писмо. В това писмо между другото тя го молела да й донесе едно дете от Земята, останало без родители, като се ангажирала да го възпита по най-добрия начин. Окачила в цялата си стая изгледи от Земята и портрети на земни хора, започнала да изучава речниците на земните езици веднага щом се появили в печата. Негодувала срещу насилието, което Мени и неговите спътници проявили спрямо първия срещнат земен човек — те го пленили, за да им помогне да научат земните езици — и в същото време горещо съжалявала, че тръгвайки си обратно, те не го довели на Марс, а го пуснали на свобода. Тя твърдо решила, че рано или късно ще отиде на Земята и в отговор на шегата на майка си, че там ще се омъжи за земен човек, помислила и заявила: „Напълно е възможно!“

Всичко това самата Нети никога не беше ми разказвала. В разговорите си тя изобщо избягваше да споменава миналото. И, разбира се, никой, дори самата тя, не би могъл да го разкаже по-добре от Нела. Колко ярко сияеше майчината любов в нейните описания! На моменти аз виждах като живо пред себе си едно чудно момиче с големи горящи очи и загадъчно увлечение към далечния свят… Но съзнанието за действителността и мисълта за целта на разговора бързо се връщаха и отново ми ставаше студено на душата.

Накрая, когато преминахме към по-късните години от живота на Нети, аз реших да попитам с възможно най-спокоен и непринуден тон как са възникнали отношенията между Нети и Стерни. Нела се замисли за минута.

— А, ето какво било! — каза тя. — Значи, затова сте дошли при мен… Защо не ми го казахте направо?

Непривична строгост звучеше в гласа й. Аз мълчах.

— Разбира се, мога да ви разкажа това — продължи тя. — Историята е съвсем обикновена. Стерни беше един от учителите на Нети, той четеше на младежта лекции по математика и астрономия. Когато се върна от първото си пътуване до Земята — струва ма се, това беше втората експедиция на Мени, — той излезе с цяла поредица доклади за тази планета и нейните обитатели. При това Нети беше негова постоянна слушателка. Особено ги сближи търпението и вниманието, с които той се отнасяше към безкрайните й въпроси. Сближението завърши с брак. Това беше своего рода полярно привличане на две много различни и често противоположни натури. По-късно в съвместния им живот това различие започна да се проявява постоянно и в цялата си пълнота, като доведе до охлаждане на отношенията и раздяла. Това е всичко.

— Кога се разделиха те?

— Окончателно — след смъртта на Лета. Самото сближаване между Нети и Лета беше вече начало на разрива. Нети не се чувствуваше добре редом със студения аналитичен ум на Стерни — той системно и упорито разрушаваше всички въздушни замъци, всички фантазии на ума и чувствата, с които тя живееше. Тя неволно започна да търси човек, който би се отнесъл по друг начин към всичко това. А старият Лета имаше рядко отзивчиво сърце и по детски се ентусиазираше. Нети намери в негово лице другаря, от когото се нуждаеше — той не само се отнасяше търпеливо към поривите на нейното въображение, но често и сам се увличаше заедно с нея. С него душата й си почиваше от суровата смразяваща критика на Стерни. Той, както и тя, обичаше Земята, мечтаеше и фантазираше за нея, вярваше в бъдещия съюз на двата свята, който ще доведе до велик разцвет и ще внесе поезия в живота. И когато тя разбра, че човек, в чиято душа се крият такива съкровища от чувства, никога не е познавал женската любов и ласка, не можа да се примири с това. Така възникна втората й връзка.

Защо Нети не ми бе казала всичко това? Колко още тайни и измами има край мене? И колко да очаквам в бъдеще? Не, лъжа! Вярно, тайна имаше, но не и измама. А нима в такъв случай тайната не е измама?…

Тези мисли като вихър минаха през главата ми, когато вратата се отвори и в стаята отново влезе Нела. Тя сигурно прочете по лицето ми колко ми е тежко, защото когато се обърна към мен, в тона й вече я нямаше предишната сухост и суровост.

— Аз ви разбирам — каза тя, — не е лесно да свикнеш с житейските отношения и обичаите на един чужд свят, с който нямаш кръвна връзка. Вие преодоляхте вече много препятствия, ще се справите и с това. Нети вярва във вас и аз мисля, че е права.

— Ако наистина ми вярва, защо е скрила всичко това от мене? Не мога да разбера.

— Не зная защо е постъпила така, но съм сигурна, че е имала сериозни, а не дребни причини да го направи. Може би ще ви ги обясни това писмо. Тя ми го остави за вас, в случай че възникне подобен разговор.

Писмото беше написано на родния ми език, който моята Нети така добре беше научила. Ето какво прочетох в него:

„Мой Лени! Никога не съм говорила с тебе за предишните ми лични връзки, но не защото исках да скрия каквото и да било от досегашния си живот. Дълбоко се доверявам на ясния ти ум и благородното ти сърце. Не се съмнявам, че колкото и чужди и непривични да са за теб някои наши житейски отношения, ти в края на краищата винаги ще съумееш вярно да ги разбереш и справедливо да ги оцениш.

Но аз се боях от едно… След болестта си ти бързо трупаше сили за работа, но душевното равновесие, от което зависи самообладанието в думите и постъпките всяка минута и при всякакви обстоятелства, още не се беше върнало при теб. Ако под влияние на момента и стихийните сили на миналото, криещи се в дълбочината на човешката душа, ти, макар и за секунда, беше проявил към мен като жена онова господствуващо във вашия свят отношение, възникнало от насилието и робството, ти никога не би си го простил. Да, скъпи мой, аз зная, ти си строг, а често пъти дори жесток към самия себе си — ти си придобил тази черта от вашата сурова школа на вечна борба и моментният лош и болезнен порив би останал за теб като тъмно петно върху нашата любов.

Мой Лени, аз искам и мога да те успокоя. Нека спи и никога не се събужда в душата ти злото чувство, което те кара да се отнасяш към любимия човек като към жива собственост. Аз няма да имам други лични връзки. Мога леко и уверено да ти обещая това, защото пред любовта ми към теб, пред страстното желание да ти помогна в твоята велика жизнена задача всичко останало ми изглежда дребно и нищожно. Аз те обичам не само като жена, аз те обичам и като майка, която води детето си в нов и чужд за него живот, пълен с усилия и опасности. Тази любов е по-силна и по-дълбока от всяка друга, която може да се роди у човек към човека. И затова в моето обещание няма саможертва.

Довиждане, мое скъпо, любимо дете.

Твоя Нети.“

Когато дочетох писмото, Нела въпросително ме погледна.

— Вие бяхте права — казах аз и целунах ръката й.