Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Zorgan and the Gorsemen, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Златка Паскалева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Зорган и бодливците
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2010
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-58-7
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Сезам, Мади, Джема и Лиз летяха из въздуха, леки като перце. Известно време се носиха над някакво усойно и мрачно плато с формата на сърце. Там не растеше нищо друго, освен репеи. Техните искрящи тъмножълти цветове малко разведряваха пейзажа — приличаха на пръски ярка боя върху тъмна картина.
Момичетата стигнаха един каменист хълм, а после се понесоха право надолу и кацнаха на земята точно пред малката къщичка, построена на върха му. Сякаш само преди секунда стояха в двора на Сезам, а сега бяха кой знае колко далеч! Чак в Каризма! Изправиха се и се огледаха наоколо.
Лиз намести очилата на носа си. Всички усещаха някаква тревога. Бяха абсолютно сами. Наоколо не се виждаше жива душа, освен няколко птички с дълги човки и щръкнали пера, които бяха накацали близо до къщичката.
— Къде ли сме? — обади се Джема.
— В Платото на сърцата — чу се глас зад тях.
Момичетата бързо се обърнаха и с изненада видяха дребничка сивокоса жена, която сякаш се беше появила от нищото. Очите й бяха лъскави като мъниста, носът — дълъг като човка. Носеше парцалива рокля, на главата й беше кацнала шапка от пера, а на ръката си носеше кошница. Жената сърдечно стисна ръката на Сезам.
— Праведен ден, търсачке Сезам! — каза тя. — Аз съм Хеста, отшелницата, и съм пазачка на порта номер дванайсет. Очаквах те.
„Колко странно — помисли Сезам. — Откъде ли е знаела, че идвам? Но май в Каризма няма невъзможни неща!“
Тя поздрави учтиво Хеста и представи останалите:
— Това са приятелките ми Мади Уеб, Джема Грийн и Лиз Робинсън.
— Здрасти — обади се Мади.
— Страхотно е, че сме пак тук — каза Джема. — От последния път мина много време[1].
— Да — съгласи се Лиз. — Ние всички сме търсачки на талисмани.
— Четири търсачки значи — каза Хеста, сякаш числото имаше някакво специално значение. — Добър знак. Моля, седнете. Имам много да ви разказвам.
Пазачката на портата седна на една пейка, а момичетата насядаха на тревата, нетърпеливи да чуят какво има да им казва. Беше средата на летния меде Мима и слънцето печеше силно в гърбовете им.
Хеста започна да хвърля трошички от кошницата си на качулатите птички, които запърхаха наоколо, и загледа Сезам с престорена сериозност.
— Нещата тръгнаха съвсем на зле от последното ви гостуване — започна тя. — Опасявам се, че за всичко си виновна ти, Сезам Браун!
— О! — извика Сезам. — Какво съм направила?
Хеста се засмя.
— Проблемът е в онова, което не си направила — продължи тя разказа си. — Зорган е бесен, защото си отказала да му дадеш гривната. Смело момиче! Сега си изкарва яда върху нас, жителите на Каризма! Зорган и проклетите му заклинания!
— Какви заклинания? — попита Мади.
— Ами какви… — започна да изброява Хеста. — Дворецът гъмжи от мишки, навсякъде има някакви странни снежни бури. А, да, и хората се оплакват от постоянни кошмари…
— Ооо, така значи! — прекъсна я Сезам и разказа на всички за собствения си страшен сън предната нощ. — Явно Зорган е виновен и за моя кошмар!
— На всяка цена трябва да намериш последните липсващи талисмани — каза Хеста. — Колкото по-скоро кралица Чаровна си върне гривната, толкова по-добре. Само тогава редът ще бъде възстановен.
— Търсим още само два талисмана — каза Сезам. — Четирилистната детелина и ключа.
— Чудя се кой ли от двата ще намерим първо? — обади се Мади.
На Хеста изведнъж й хрумна нещо и тя го изпя в стихче:
„Най-често са със три листа,
а с четири — редки са в света.
И, мисля, в цветната долина
Да търсиш трябва четирилистна…“
— … детелина! — довършиха в един глас момичетата и скочиха на крака.
Пазачката им беше дала прекрасна идея и те бързаха да започнат търсенето.
— Хайде — каза Сезам. — Да тръгваме!
— Пазете се! — предупреди ги Хеста. — Живеем в опасни времена. Нейно Височество нареди на Дорк да залови Зорган. Войниците тръгнаха от двореца днес сутринта. Зорган няма да се даде лесно, сигурна съм. Ще използва всичките си заклинания и трикове, за да се спаси. Ще има битка.
— Ооо! — възкликна Мади. — Надявам се да не попаднем на пътя на някое опасно заклинание!
Хеста се изправи и им пожела късмет. Бяха се отдалечили доста от къщичката, когато Джема се сети за времето, което им остава до затварянето на портата, и изтича обратно:
— Докога трябва да се върнем? — попита тя.
Пазачката посочи качулатите птици:
— Наблюдавайте приятелите ми — отвърна тя. — Върнете се, преди дванайсет от тях да са кацнали на покрива.