Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Zorgan and the Gorsemen, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Златка Паскалева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Зорган и бодливците
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2010
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-58-7
История
- —Добавяне
Втора глава
Докато Оливия се наслаждаваше на урока по езда, Сезам си запълваше времето, като решеше понитата. Тъкмо беше приключила с козината на Сребърен, когато видя как Оливия заведе Мисти Морнинг в нейния бокс в конюшнята. Госпожа Пайк крачеше бързо-бързо зад нея, потрепваше с високите си токчета по павирания широк двор и бъбреше ядосано на дъщеря си. Говореше високо и Сезам чу всяка дума:
— Побързай, Оливия. Не искам да си изпусна часа при фризьора. Раймондо ще ми прави кичури днес.
— Да, мамо — отвърна Оливия, — но първо трябва да дам вода на Мисти…
Госпожа Пайк си погледна часовника.
— Нямаме време — каза тя нетърпеливо.
Сезам се намръщи.
— Госпожа Пайк е по-загрижена да не закъснее за фризьора, отколкото, че Мисти ще остане жадна! — прошепна тя в ухото на Сребърен и затвори вратата на бокса му. Мина й през ума, че може би госпожа Пайк нарочно е измислила историята с объркването около урока по езда на Оливия, за да може да стигне навреме във фризьорския салон. След няколко минути майката и дъщерята отпратиха с пълна скорост със скъпарския си джип.
Джоуди приближи до Сезам и въздъхна с облекчение.
— Хайде да отидем да пояздиш — каза тя на момичето. — Сребърен ли ще оседлаем?
— Ъъъ… Първо трябва да дам вода на Мисти — отвърна Сезам.
— Защо? — учуди се Джоуди. — Сигурна съм, че Оливия се е погрижила за това, преди да тръгне.
Сезам не искаше да създава неприятности на Оливия, но неохотно разказа на Джоуди какво се беше случило.
— Само почакай да се срещна пак с госпожа… — започна Джоуди, но в следващия момент млъкна.
Двете чуха потропване на копита и видяха как едно пони пресече двора.
— Това е Мисти! — извика Сезам.
— Отива към пътя! — възкликна Джоуди.
Сезам хукна след избягалото пони, като за по-кратко мина през пасбището. Стигна до края на черния път в момента, в който Мисти изчезна зад плета, отправила се право към шосето.
— Мисти! Върни се! — извика Сезам.
В следващия момент чу клаксони, свистене на гуми по асфалта, някакви хора се развикаха. Сезам се втурна към шосето, а сърцето й просто щеше да изскочи. Движението беше спряло и за огромно нейно облекчение тя видя понито на Оливия, застанало до плета — дори не се беше опитало да пресече. Петнистосивата му козинка беше подгизнала от пот, а очите му — разширени от ужас. „Спокойно“, каза си Сезам и бавно се приближи до понито.
— Всичко е наред, Мисти — каза тя тихичко. — Не мърдай. Моля те, не мърдай…
Внезапно Мисти тръсна глава и по всичко изглеждаше, че отново се кани да побегне, но в този миг Сезам я сграбчи за гривата. След минутка дотича и Джоуди с юзда в ръка.
— Браво, Сез! — похвали тя момичето, докато крачеха обратно през двора на конюшнята. — Нямаше да се справя без теб.
Отне им известно време да успокоят понито и да го приберат в неговия бокс, така че вече беше много късно Сезам да започва урока си. Джоуди й обеща да й се реваншира възможно най-скоро и звънна по мобилния на госпожа Пайк.
— Много се извинявам, че ви притеснявам — каза тя, — но има нещо, за което трябва да поговорим… веднага!
* * *
Пристигнаха на барбекюто последни и завариха градината пълна с хора. Джоуди зърна Ник, който пръскаше вода върху въглените на скарата. Той й помаха сред дима от пламъците и младата жена побърза да му помогне.
Сезам видя приятелките си под ябълковото дърво и хукна през моравата да им каже „здрасти“.
— Здравей, Сез! — провикна се Джема.
— Помислихме, че въобще няма да дойдеш! — каза Лиз.
— Ужасно се забави! — измрънка Мади. — Само се шегувам! — добави тя усмихнато. — Обикновено аз закъснявам!
Сезам я прегърна. Мади беше най-добрата й приятелка.
— С Джоуди имахме много работа в конюшните.
После забеляза, че приятелките й са облечени в модни тениски, блузки и шорти.
— Само да се преоблека — каза Сезам. — Няма да се бавя…
Тя се обърна да влезе вкъщи, но в същия миг вниманието й беше привлечено от някакво боцкане отзад на шията й. Тя взе в ръка медальона си. Той я гъделичкаше по много познат начин! Нещо вълшебно беше на път да се случи. Сякаш пеперудки запърхаха в коремчето на Сезам. Тя цялата настръхна. Изведнъж видя розови, зелени и сини колелца дим, които се завихриха наоколо, завъртяха се в някаква мътна дъга все по-бързо и по-бързо, докато момичето усети, че й се завива свят, а краката й се отделят от земята. Другите момичета също попаднаха във вихъра и тя чу гласовете им в далечината, докато и те се рееха наоколо:
— Какво става?
— Летя!
— Чувствам се странно!
Последното нещо, което Сезам усети, беше как Мади я хвана за ръката. След това и четирите се понесоха нагоре, над клоните на ябълковото дърво. Скоро вече се издигаха над покривите, край тях свистеше въздухът на вълшебната дъга. Пътуваха към вълшебния свят на Каризма.