Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Magic Crystals, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Златка Паскалева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Вълшебните кристали
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2009
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-37-2
История
- —Добавяне
Седма глава
За да не паднат във водата, момичетата започнаха да се прехвърлят от един леден къс на друг. Върху всеки леден блок, на който стъпеше кракът им, се появяваха символи.
— Мисля, че това е някакъв код — каза Мади и скочи на съседния къс лед.
— Точно така — отвърна Сезам и също скочи. — Приличат на знаците, изрисувани върху кутията ми за бижута!
— Преброих десет символа — добави Мади и се прехвърли от последния леден блок на твърда земя. — Но те бързо се топят! Бързо, Сез. Казвай ми какво представлява всеки символ, а аз ще ги нарисувам.
Мади се огледа, грабна един остър камък и надраска с него всички символи, който Сезам й описа. После заедно разгадаха кода.
— Сталагмит — каза високо Сезам. — Сигурна съм, че това е следа, която ще ни подскаже къде да намерим талисмана.
— Правилно… — колебливо отговори Мади. Ами, всъщност, какво означава това… Сталаг…
— Сталагмитите се образуват в пещерите — отвърна Сезам неуверено, — но никога не мога да запомня дали висят от тавана или израстват от пода!
Върнаха се по стъпките си обратно през скалните коридори, като се оглеждаха на всички страни за талисмана. Сезам беше убедена, че ще намерят именно снежинката, но за нейно огромно разочарование стигнаха входа на пещерата, без да открият нищо. Момичетата спряха, за да си поемат дъх, а Сезам хвърли поглед към часовника. Двете луни бяха съвсем близо една до друга!
— Времето ни изтича — каза тя на Мади. — Ако не намерим скоро талисмана, ще трябва да…
В този миг Сезам млъкна, по кожата й пролазиха ледени тръпки и огърлицата силно я загъделичка.
— О, Мади! — възкликна тя и се плесна по челото. — Толкова съм глупава! Онзи глас в главата ми казваше „Ледени стълбове“ и това не е било предупреждение, а следа! Сталагмитите приличат точно на…
— На ледени стълбове! — довърши Мади, която веднага беше схванала връзката.
Двете се обърнаха и отново се заеха да разглеждат странните ледени образувания на входа на пещерата. Тогава Сезам видя онова, което беше пропуснала на влизане: прелестният малък талисман-снежинка беше замръзнал дълбоко в сърцевината на най-големия леден сталагмит, точно пред очите й!
Сезам усети как я изпълва някаква смесица от радост и раздразнение.
— Как ще го извадим оттам? — попита тя. — Ледът е толкова дебел!
Мади ритна сталагмита.
— Ох!
— Шшшът! — прекъсна я Сезам. — Какво беше това?
— Кракът ми… — започна Мади и също замълча.
Двете усетиха как подът на пещерата започна да вибрира и нещо огромно и масивно влезе вътре. Сезам се въздържа да не изпищи и стисна здраво Мади за ръката.
Пред тях, изправена на задните си лапи и надвесена над главите им, стоеше гигантска мечка.
От муцуната й излизаше горещ дъх и полуотворените й челюсти разкриваха редове от остри бели зъби. Търсачките на талисмани се бяха изправили очи в очи с Карвиг, снежната мечка!
— Какво правите в моята пещера? — изръмжа той.
— И-и-извинете — каза Сезам, като заекваше, — дойдохме само да потърсим талисмана-снежинка.
— И да помогнем на Ледената дама — добави Мади с тъничко, изплашено гласче.
При споменаването на пазачката на портата поведението на мечока се промени напълно.
— О-о-о! Ледената дама! — тъжно каза той, а топлият му дъх изпълни пещерата. — Тя е добра моя приятелка. Но е в голяма беда. Скоро напълно ще изчезне…
— Ти трябва да си Карвиг! — възкликна Сезам, като внезапно си спомни, че Ледената дама бе споменала името му. Момичетата също се представиха и Мади показа на мечока стъкленото ковчеже с кристалите.
— Тези кристали ще помогнат на Ледената дама да спре да се топи — обясни тя. — Трябва обаче да побързаме, защото иначе…
— Аз ще ви отнеса до портата! Веднага! — каза Карвиг.
Но Сезам вдигна ръка.
— Не тръгвам оттук без талисмана-снежинка! — каза тя твърдо и показа на Карвиг пленената в леда фигурка. Снежната мечка погледна искрящия сребърен талисман, потънал в ледения си затвор, и поклати невярващо глава.
— Талисман на кралицата в собствената ми пещера? Точно под носа ми! — зачуди се той. — Мисля, че мога да ви помогна да го стигнете.
Мечокът си пое дълбоко дъх и издиша гореща пара върху ледения сталагмит. После още веднъж и още веднъж. Постепенно леденият стълб започна да се топи, да се топи, докато най-после талисманът се освободи, Сезам протегна ръка и го взе.
— Най-после! — каза тя, загледана в идеалната сребърна снежинка, която лежеше в дланта й.
Няколко секунди и тримата се любуваха на изящния талисман и гледаха как той проблясва със собствена вълшебна светлина. После Сезам го прибра в джоба си на сигурно място.
— Сега вече можем да тръгваме! — обяви тя.