Ейми Трий
Вълшебните кристали (4)

Втора глава

Никс не беше успяла да открадне огърлицата на Сезам. Беше се опитала да изпълни мисията си, но Сезам и трите й приятелки бяха избягали с един вълшебен балон. Когато Никс се върна при Зорган с празни ръце, магьосникът се вбеси…

— Безполезен магворт! Програмирал съм те да изпълняваш заповедите ми, а не да ги проваляш!

— Простете ми, господарю. Направих всичко възможно.

— Е, явно не си направила достатъчно, мързелив дуфър^[1] такъв! Ще бъдеш наказана. Върви в библиотеката и избърши праха от всички книги. Те са точно пет хиляди шестстотин деветдесет и девет на брой. Ха! Ще си научиш урока. Захващай се и никакво спиране, докато не приключиш…

* * *

Оттогава Никс бършеше ли, бършеше.

Зорган стоеше в Звездната стая на върха на своята кула и мислеше за гривната на кралица Чаровна. Главата му бе пълна с идеи за това, какво би могъл да стори, ако контролираше силата на вълшебните талисмани. Морбреция трябваше да стане кралица и да носи гривната, защото Сребърната фея бе направила така, че самият Зорган да не може дори да докосне бижуто!

Магьосникът замислено потърка възпалената рана на китката си, където гривната го беше изгорила първия път, когато бе опитал да си я сложи.

— Аз ще направя на гривната магия, нека само Морбреция си я сложи. И тогава аз ще владея силата й!

Зорган поклати глава и погали питомната си бандрала Ванда.

— Стига мечти! — промърмори магьосникът. — Време е да реша какъв ще бъде следващият ми ход. Всичко зависи от това, дали ще успея да открадна специалната огърлица на Сезам Браун. Трябва да я взема, за да мога да направя заклинание на момичето! Тогава Сребърната фея ще загуби контакт със своята търсачка и Сезам ще започне да носи талисманите на мен! Хм. Ще ми се да знаех къде е скрила онези шест от тях, които вече е намерила. Не се съмнявам, че ще се върне скоро тук да търси останалите. А когато се върне, аз ще я чакам!