Ейми Трий
Вълшебните кристали (3)

Първа глава

Сутринта Сезам Браун се събуди, отметна одеялото и скочи от леглото. Погледна навън през прозореца и големите й кафяви очи се разтвориха широко от изненада. Валеше сняг! Едри бели снежинки се носеха из въздуха и кацаха върху дърветата, покривите и оградите. Трупаха се и покриваха всичко с великолепно искрящо наметало.

— Еха! — провикна се Сезам, грабна плюшеното си мече Алфи, затанцува с него из стаята и запя с пълно гърло:

— Сняг, сняг, сняг!

Татко й се показа на вратата.

— Ти не си добре! — каза Ник и се засмя. — Слез да закусиш, Сез. Отиваме в парка. Искам да направя няколко снимки…

— Ооо! Мога ли да си взема шейната, татко? — попита Сезам. — А може ли да поканя и Мади да дойде с нас? Моля те.

— Добре — отвърна Ник. — Към десет часа ще минем край Мади да я вземем. Става ли? Но няма да оставаме дълго, защото до обяд трябва да съм пратил снимките в редакцията.

Ник Браун беше фотограф във вестник „Дейли Таймс“ и вечно гонеше някакви крайни срокове. Сезам вече беше свикнала с това. Татко й слезе да си свари кафе и я остави да се приготвя. Сезам погледна новия си модерен часовник (подарък от баща й за Коледа) и написа бърз есемес на Мади. Мади отговори почти веднага.

След закуска Сезам нахлузи поръбените си с кожа ботушки, закопча топлото яке — то беше подарък от баба й — и се уви с шала си на розови и бледозелени ивици. Него пък й го беше подарила учителката й по езда Джоуди Лък. Сезам си помисли, че Джоуди сигурно е подбрала подаръка внимателно, защото шалът беше точно в неин стил! За миг тя се спря и се замисли за татко си и Джоуди, които бяха прекарали доста време заедно около коледните празници. Изглеждаха много щастливи един до друг. Сезам се радваше за баща си и напоследък харесваше Джоуди все повече и повече…

Викът на Ник от долния етаж я стресна:

— Побързай, Сез! Ще те чакам в колата.

— Идвам след минутка! — обади се момичето.

Набързо изрови от чекмеджето чифт лилави ръкавички, после едни лилави наушници, сложи си ги и се погледна в огледалото. „О, не — каза си наум. — Забравих си огърлицата.“

Сезам много обичаше огърлицата си: сребърна верижка с медальон, в който бяха поставени снимки на родителите й. Огърлицата лежеше на обичайното си място — на нощното шкафче, точно до специалната кутия за бижута. В кутията Сезам беше скрила (за по-сигурно) гривната и шестте сребърни талисмана на кралица Чаровна. Доста се тревожеше за останалите седем талисмана, които все още бяха изгубени някъде.

— Надявам се скоро да се върна в Каризма — каза тя на глас и си сложи огърлицата. — Трябва да открия всички талисмани!

Закопчалката на шията й се затвори с успокояващо щрак, но Сезам още веднъж провери дали я е закопчала добре. „Не искам да си изгубя огърлицата в снега“, помисли момичето и се втурна по стълбите да вземе шейната.

Навън беше необичайно тихо. Сезам закрачи към колата и скърцането на снега под ботушките повдигна настроението й. Скръц, скръц, скръц! Усмихна се на Чипс и Пинс, които внимателно пристъпваха по покритата със сняг морава и оставяха след себе си следи от малки лапички. Няколко снежинки кацнаха на миглите на Сезам, а тя ги избърса със смях.

— Татко — започна момичето, качи се на задната седалка и закопча колана. — Знаеш ли, че формата на всяка снежинка е различна? Правихме един проект в училище и госпожа Уилкс ни каза, че не съществуват две еднакви снежинки.

— Откъде знае това госпожа Уилкс? — попита Ник и запали колата. — Не ми казвай, че е проверила всички снежинки по света!

Сезам завъртя очи:

— Ох, татко! Просто е така.

* * *

Мади Уеб живееше на другия край на града. На Сезам често й се искаше най-добрата й приятелка да живее по-наблизо, защото те двете правеха абсолютно всичко заедно. Ник спря колата пред дома на Мади минута преди десет часа. Приятелката на Сезам вече ги чакаше на прага. Тя целуна майка си за довиждане и закрачи през снега.

— Изглеждаш страхотно! — каза Сезам и загледа с възхищение светлосиньото яке на приятелката си, чиято качулка беше поръбена с кожичка.

— Благодаря — отвърна Мади и се завъртя като фотомодел. — Подарък ми е от мама. О, шалът ти е прекрасен…

— Хайде, хайде — обади се Ник, — че снегът ще се разтопи. Като започнете вие двете да си говорите за дрешки, край няма.

* * *

— Ехааа — викаха Сезам и Мади, докато се спускаха за пореден път със свистене по стръмния склон. Изпързаляха се точно до краката на Ник и спряха с едно звучно бум.

— Време е да си ходим — каза той и погледна часовника си. — Езерото е напълно замръзнало. Направих няколко страхотни снимки на кънкьорите. Трябва да ги изпратя на художествения редактор…

— Само още веднъж, татко! — замоли се Сезам.

— Сез…

— Моля те!

— Добре — отвърна Ник, без да внимава особено, защото разглеждаше току-що направените снимки и настройваше дигиталния си фотоапарат. — Само още веднъж. Ще ви снимам, докато се спускате.

Сезам го прегърна и тръгна нагоре по склона след Мади. Двете нагласиха така шейната, че да се спуснат, без да спират, право надолу. Сезам седна отпред, а Мади — отзад.

— Готова ли си? — попита Сезам.

Мади обви ръце около кръста й.

— Хайде!

Шейната се плъзна по хлъзгавата повърхност по-бързо от всякога. Момичетата изпискаха, вятърът свиреше в ушите им, снегът в лицата щипеше бузите им. Носеха се все по-бързо и по-бързо, докато накрая — пуф! Тупнаха в една пряспа, която незнайно как се бе появила от нищото. Тя се пръсна на милион кристалчета, които заблестяха като диаманти на слънцето. За изненада на момичетата снегът в пряспата не беше нито студен, нито мокър. Чувстваха се така, сякаш падат във валмо памук. Сезам усети как огърлицата я гъделичка, а в следващия миг двете с Мади се завъртяха и пропаднаха във водовъртеж от снежинки. Сезам ахна. Беше напълно сигурна, че пътуват към Каризма.

— Мади! — чу тя собствения си глас, докато пропадаше презглава в снега.

— Сезааам! — извика някъде отдалеч тънкото гласче на Мади.

Ново приключение очакваше търсачките на талисмани!