Ейми Трий
Вълшебните кристали (10)

Осма глава

Зорган не беше подготвен за това, че Сребърната фея също може да чете мислите му.

— Хм! — мърмореше си той, — подценил съм магическите й сили. В момент на невнимание й позволих да надникне в главата ми. Сега тя вече знае част от моите планове. На всяка цена трябва да се добера до огърлицата на Сезам!

След това магьосникът погледна в кристалното си кълбо и не можа да повярва на късмета си. Сезам и приятелката й бяха в Каризма, виждаше ги много ясно! Намираха се в Ледената страна и яздеха на гърба на една снежна мечка.

— Ха-ха! — провикна се Зорган. — Възможността да осъществя плана си се появи по-скоро, отколкото си мислех…

* * *

— Беше толкова страшно! — каза Мади, когато вече бяха преминали безпроблемно над пролома. Тя се обърна да погледне ледения мост, който проблясваше на лунната светлина и зейналата под него пропаст, готова да ги погълне всеки миг. Едната ръка на Мади бе обвита около кръста на Сезам, а другата държеше стъкленото ковчеже с трите кристала. Сезам се обърна и кимна.

— Да! — съгласи се тя. — Радвам се, че всичко свърши.

Бузите й горяха от вечерния студ. Тя погледна към двете луни, които се носеха по небето.

— Ще успеем ли да стигнем навреме, Карвиг?

— Ще се постарая — отвърна снежната мечка.

Карвиг бе настоял да отнесе търсачките обратно до портата. Познаваше пътя като собствените си лапи и докато пътуваха, мечокът говореше:

— Искам да помогна на Ледената дама. Колкото по-скоро вълшебните талисмани се съберат заедно, толкова по-добре! От това зависи животът на всички ни! Докато не настъпи този ден, над любимата ми Ледена страна е надвиснала опасност от пълно унищожение. Гррр! Защо не мога да впия зъби в онзи проклет магьосник, който започна цялата тази история…

— Имаш предвид Зорган ли? — попита Сезам.

Тя зарови и двете си ръце в гъстата козина на Карвиг, която имаше мирис на мускус.

Карвиг изсумтя с отвращение.

— Същият — отвърна той. — Ха! Знам аз една история за него!

— Разкажи я — подкани го Мади. — Много ще ни бъде интересно да я чуем!

— Случи се през една лунна нощ — започна мечокът. — Беше през есента, през меде арез. Първият сняг вече беше паднал, а двете луни разливаха синкаво-сребристата си светлина наоколо. Идеална нощ за лов! Аз се отправих към гората с надеждата да надуша следата на нещо за вечеря. След малко зърнах приятелката ми Талиск — тя е ноктоклъв^[1]. Носеше се из небето.

— Прощавай — обади се Сезам, — какво е ноктоклъв?

— Птица със снежнобели криле — отвърна Карвиг. — Очите на Талиск са толкова остри, че може да види как помръдвам мустак. Не пропуска нищо! Аз не можах да открия нищо в гората, така че вървях, докато стигнах до границите на Ледената страна. И тогава я видях.

— Какво видя? — обади се Мади.

— Черната кула — отвърна Карвиг. — Издигаше се над земята, като кобра, която се готви за удар. От самия й връх Зорган хвърли над земята нещо, което ми заприлича на множество звезди. Знаех, че това е Зорган, защото майка ми беше разказвала истории за него още когато бях малко мече. Една от историите беше за Небесните танцьори. Така наричаме ние проблясващите в зимната нощ небесни светлини на сиянието. Вие видяхте ли ги?

— Да — отговори Сезам. — Великолепни са.

— Е — продължи Карвиг, — майка ми казваше всеки път, когато ги видя, да си мисля за Зорган и за това, как той пръска над Каризма заклинанията си от върха на черната кула. Така магьосникът искал да изпие красотата на Небесните танцьори, за да прибави още магически сили към онези, които и без това вече имал. Затова, когато онази нощ го видях да пръска звезди над земята, си помислих: „А, Зорган прави някаква магия. По-добре да внимавам!“ Чак по-късно разбрах грешката си. Пръснатите светлинки не са били звезди. Това са били талисманите!

— О! — възкликна Сезам. — Значи затова са се изгубили! Но защо Зорган ги е изхвърлил?

Карвиг изръмжа.

— Добър въпрос — отбеляза той. — Само Зорган знае отговора обаче.

— Как разбра, че онова, което си видял, наистина са били талисманите? — попита Мади.

— Срещнах Талиск на път за вкъщи — обясни мечокът. — Вече и двамата бяхме уловили плячка, бяхме се нахранили и имахме време да си побъбрим. Тя ми каза, че е преброила тринайсет сребърни талисмана, които се разхвърчали над Каризма като падащи звезди!

Мади простена.

— Нищо чудно, че е толкова трудно да се намерят! — каза тя.

Сезам се сети, че талисманът-снежинка лежи в безопасност в джоба й.

— Но ние ще ги намерим, въпреки всичко! — каза тя уверено.

Зверовете ги изненадаха. Изскочиха сякаш от нищото, очите им бяха аленочервени като нажежени въглени и надаваха пронизителен вой, който цепеше въздуха.

— Виещите^[2]! — изръмжа Карвиг. — Трябваше да се досетя. Дръжте се здраво!

Виещите бяха три, всичките женски — най-безжалостните ловци в глутницата. За миг те спряха и клекнаха, загледани в снежната мечка, която крачеше отмерено към тях през преспите. Храната не достигаше и виещите бяха гладни! Мечокът беше огромен, но трите прецениха, че ще могат да се справят с него. А когато моментът настъпи, те скочиха!

Сезам и Мади изпищяха, когато водачката се хвърли към гърлото на Карвиг. Стиснаха здраво козината му, а той отстъпи назад и замахна страшно със стоманеносините си нокти, които запратиха виещата далеч настрани. Другите две се въртяха край мечока, опитваха се да го объркат. Изведнъж едната излетя напред и се впи в задната му лапа, а Сезам ритна с крак толкова надалеч, колкото можеше. Улучи виещата право по носа — цап! — и тя падна назад със скимтене. Междувременно Мади се опитваше да прогони третата по най-добрия начин, който й идваше наум.

— Махай се! Къш! Къш!

Гневът на Карвиг от това, че бяха посмели да го нападнат, само увеличи силата му. Той изръмжа и помете и трите виещи едновременно, като ги блъсна страшно с лапа. Беше непобедим. На виещите не им трябваше много време да установят, че не могат да се мерят с мечока, и те с писъци и лай побягнаха към бърлогите си, за да си ближат раните.

— Ура! — извикаха Сезам и Мади.

— Не мисля, че ще ни безпокоят повече — каза Карвиг. — Хайде да вървим. Почти стигнахме!

Сезам погледна часовника си. Оставаха още пет минути до срещата на луните!