Ейми Трий
Вълшебните кристали (6)

Четвърта глава

Сребърната фея крачеше напред-назад из магическата си работилница и мислеше. Мислеше бързо! Мина покрай тринайсетте вълшебни свещи. Седем от тях, наречени на седемте липсващи талисмана, горяха ярко и мислите на Феята се върнаха към търсачката. Магическите сили незнайно как й подсказваха, че Сезам е някъде наблизо. И не е сама. Тя и приятелката й бяха попаднали на някакво много студено място.

— А! — каза си Феята и отхвърли назад дългата си сребърна коса. — Мисля, че Сезам е в нашата прекрасна Ледена страна.

Мислите засвяткаха шеметно из съзнанието й като светулки и Феята ги насочи към липсващия талисман-снежинка. Много време беше изминало, откакто бе изработила идеалната сребърна снежинка тук, в работилницата, заедно с другите дванайсет талисмана. А сега чувстваше, че снежинката е потънала нейде в снега и леда…

Изведнъж в съзнанието й като кошмарен сън нахълта образът на Зорган.

„Кажи ми къде Сезам е отнесла намерените талисмани. Знам, че са някъде в Чуждия свят. Дали твоята безценна търсачка не възнамерява да ги задържи за себе си? Какво ще правиш тогава, а? Кажи ми онова, което искам да узная, Сребърна фейо. Можем да си помогнем взаимно.“

„Не! Никога! Знам, че си замислил нещо лошо, Зорган. Пъклените ти планове изпълват съзнанието ми като кошмари. Балам магьосник! Само да си посмял да закачиш Сезам! Само да си посмял да я омагьосаш…“

„Проклета да си, Фейо! Ще съжаляваш, задето се довери на Сезам Браун. Помни ми думата!“

Ужасяващият лик на Зорган изчезна и Сребърната фея въздъхна облекчено.

— И двамата можем да бъркаме в чуждото съзнание, Зорган — произнесе тя. — И този път аз се справих по-добре от теб!

Но тя знаеше, че Зорган няма да се откаже толкова лесно.