Ейми Трий
Вълшебните кристали (5)

Трета глава

Леденият дворец беше великолепен. Момичетата пропаднаха през сребристата снежна мъгла и се озоваха по средата на огромна зала с прозрачни, искрящи под и стени, направени от синкав лед. Над залата се издигаше купол, а на пода в леда бяха издълбани тринайсет цифри и някакви думи.

— Леле! — възкликна Сезам. — Къде сме?

— В някакво много студено място — отвърна Мади. — О, кой ли е това?

Сезам се обърна и видя една млада жена, която не вървеше, а сякаш се плъзгаше към тях. Носеше рокля, изтъкана от нежни нишки скреж, които блестяха като украсата на коледна елха. Жената беше красива, но Сезам реши, че сигурно е много тъжна, защото по прелестните й бузи се търкаляха сълзи.

— Мисля, че тя плаче! — прошепна Сезам на Мади. За огромно нейно смущение обаче думите й отекнаха от ехото на ледените стени в залата.

— Не плача — каза младата жена. — Топя се!

— Извинете — обади се Сезам. — Не исках да бъда груба.

— Божичко — каза Мади. — Ужасно.

Момичетата се представиха, а младата жена веднага разбра, че са търсачки на талисмани.

— Праведен ден. Добре дошли в Ледената страна! — приветства ги тя. — Аз съм пазач на портата номер седем. Наричат ме Ледената дама. Но както съм започнала да се топя…

— Но защо се топиш? — попита Сезам.

— Всичко се обърка от деня, в който откраднаха гривната на кралица Чаровна — отговори Ледената дама и избърса капка вода от брадичката си. — След като тринайсетте вълшебни талисмана бяха изгубени, климатът се промени и тук за мен вече е твърде топло.

— Странно — обади се Мади, като наблюдаваше как дъхът й образува облачета в залата. — Аз направо замръзвам.

— Сигурна съм, че е така — отговори Ледената дама. — Но за нас и най-малкото повишение на температурата има голямо значение. Затоплянето се случва много бавно, но все пак се случва. Вземете например моя приятел Карвиг, снежната мечка. Как само страда, горкичкият, защото ледът се топи, и средата, в която той живее, се руши. Трябва да се отдалечава все повече и повече от пещерата си, за да търси храна. Карвиг мрази топлото време!

— Мисля, че нещо подобно се случва и в нашия свят — каза Сезам. — Четох за полярните мечки в едно списание за дивата природа. Те са застрашени от изчезване!

— Много съжалявам да го чуя — отвърна Ледената дама и по бузата й се търколи още една капка. — В Каризма тринайсетте вълшебни талисмана държаха природните сили под контрол. Когато бяха събрани заедно, те поддържаха равновесието в природата. Откакто се изгубиха, настъпи хаос…

Тя изведнъж се стресна и поклати глава:

— Божичко, колко съм глупава! Защо ви разказвам всичко това? Та вие сте търсачки на талисмани! Сигурно знаете всичко за тях.

— Знаем, че талисманите са много специални — каза Сезам. — Но не знаем защо е толкова важно да са събрани заедно.

— Вече намерихме шест талисмана! — похвали се Мади.

— Прибрала съм ги на сигурно място в кутията ми за бижута у дома — обясни Сезам. — Но седем талисмана все още липсват. Трябва да ги намерим!

— Кои точно? — попита Ледената дама.

Мади изброи четири:

— Монетата, звездата, делфинът и детелината…

— Луната, ключът и… снежинката! — довърши Сезам, като се поколеба за секунда, преди да назове последния липсващ талисман. Осени я една интересна идея. — Ние сме в Ледената страна, нали? Възможно е да намерим талисмана-снежинка точно тук!

— Сигурно си права — усмихна се Ледената дама. — Дръжте си очите и ушите отворени, за да не пропуснете някоя следа.

— Така и ще направим — обеща Сезам, развълнувана от мисълта, че може да намери още един талисман. — Сезам Браун ще разгадае мистерията! Нямам търпение да започна да търся. Кога трябва да се върнем при портата?

— Преди Срещата на двете луни — отговори пазителката. — Сега сме меде^[1] Нерокс, седмият меде от нашия календар. По това време на годината двете луни на Каризма се срещат и се случва пълно лунно затъмнение. Е, днес е денят на затъмнението!

Докато пазителката говореше, Мади забеляза думата „Нерокс“, издълбана в основата на ледения купол. Това беше една от думите, които бяха видели изписани в леда още при пристигането си.

Тя реши, че останалите думи също са имена на месеци, защото на стената бе издълбано едно стихотворение:

Сезам забеляза, че под краката на Ледената дама се е образувала локва вода. Тя се топеше толкова бързо! На Сезам много й се прииска да помогне на пазителката на портата, но как? „Дори и да намерим всички липсващи талисмани наведнъж — помисли тя, — сигурно вече ще бъде твърде късно да спасим Ледената дама.“ Ситуацията й се видя безнадеждна.

— Как можем да ти помогнем? — попита момичето.

Ледената дама въздъхна. Имаше само един начин да й помогнат, но той щеше да постави търсачките на талисмани в страшна опасност.

— С каквото и да е? — попита и Мади, забелязала тревожното лице на Сезам.

— Ами — започна Ледената дама, — има три кристала, които са толкова студени, че ако са у мен, ще ме охладят и аз ще спра да се топя. Боя се, че дори и тяхната магическа сила не е достатъчна да спаси цялата Ледена страна. Само безценните талисмани могат да сторят това. Но на мен кристалите могат да помогнат.

— Къде са тези кристали? — попита Сезам.

— В една пещера, дълбоко в планината — отвърна Ледената дама. — Но са скрити сред други кристали, а ако докоснете грешните, ще се превърнете в ледени стълбове!