Ейми Трий
Скрито съкровище (8)

Шеста глава

Далеч в Щастливата планина Сребърната фея се приготвяше да отиде на гости в двореца. Беше получила покана от кралица Чаровна за тържеството същата вечер по случай рождения ден на владетелката.

— Бих искала да мога да подаря на Чаровна загубената гривна — каза Сребърната фея на малкото птиче, кацнало на перваза на прозореца й. — Това би бил най-прекрасният подарък!

Тя въздъхна и обърна поглед към тринайсетте вълшебни свещи. Шест от тях горяха ярко в очакване талисманите, на които бяха наречени, да бъдат открити.

— Търпение. Моята специална търсачка вече е намерила седем от талисманите, прибрала ги е на сигурно място и аз не се съмнявам, че скоро ще намери и останалите.

Сребърната фея слезе в градината си, за да откъсне няколко червени мака за подарък на кралицата.

— Ако не мога да дам на Чаровна гривната й, ще й занеса поне тези цветя — помисли Феята и ги завърза с красива панделка. — Ето! Букет, достоен за една кралица!

В този миг остра болка прониза слепоочията й.

— Ужас! — възкликна Феята. — Случило се е нещо лошо.

Тя се втурна в работилницата, а сърцето й лудо биеше.

— Memora compozay tribulato! — каза си тя.

Това беше стара поговорка, която всяка Сребърна фея предаваше на наследничката си: „Помни, че трябва да запазваш спокойствие пред трудностите!“.

Феята затвори очи и образът на лилавия облак изпълни съзнанието й. Беше надвиснал точно над двореца! Лоша поличба ли беше? Дали кралицата не бе болна? Може би се намираше в опасност!

Внезапно през лилавата мъгла на облака изплува образът на Сезам и Сребърната фея почувства, че всъщност търсачката се намира в опасност. Сезам беше в Каризма, беше попаднала в някакво мрачно място, свързано с отдавна мъртви дракони!

Видението изчезна. Сребърната фея притисна връхчетата на пръстите си до слепоочията си, за да се съсредоточи.

— Ох! — въздъхна тя най-после. — Сезам носи огърлицата си. Добре. Виждам около нея сребърно сияние. Ако призраците на драконите я застрашат, то ще я закриля.