Ейми Трий
Последният портал (9)

Седма глава

В същото време Сезам и Сребърната фея пътуваха към Сребърния вир, за да върнат откраднатия бокал на Агапого. Бяха оставили тунганорите да пируват с любимата си храна — листа на сини точки. Двете се изкачваха нагоре в планината, а Сезам вече се беше убедила колко лесно и приятно е да си бъбри с новата си приятелка.

— Помня легендата за Сребърния вир^[1] — каза момичето. — Пръстенорогът Станца ни я разказа. Това беше толкова отдавна! Бяхме двете с Мади. Тя е най-добрата ми приятелка. Толкова ни дожаля за горкия дракон! Миличката Агапого! Да се удавиш в цял вир сребро…

Сребърната фея се усмихна. Сезам беше точно такава, каквато си я представяше: дружелюбна, мила, грижовна и весела.

— В този ден двете намерихте талисмана-подкова, нали така? — каза тя.

— Да! — възкликна Сезам.

В този миг мисълта за подковата й напомни за сладкото й пони Сребърен, което я чакаше далече, далече в Чуждия свят. Сети се и за Джоуди, за татко си и за баба си — за всички, които толкова обичаше и които подготвяха за нея специално парти за рождения й ден! За миг изпита раздвоение — едновременно й се искаше да завърши мисията си в Каризма и да си бъде у дома при хората, които обичаше. После каза тихичко, сякаш само на себе си:

— Днес имам рожден ден.

— А! — възкликна феята. — Знаех си, че за теб денят също е специален! Честит рожден ден, Сезам!

Стигнаха вира. Сезам надникна вътре. Долу се виждаше постоянен водовъртеж от течно сребро.

— О! — ахна момичето. — Прекрасно е!

— Оттук взех среброто, от което изработих вълшебните талисмани — обясни феята. — Вирът се пълни сам, независимо колко сребро черпим от него. Безценен е за Каризма и ние се опитваме да го използваме разумно.

Сезам кимна, опитвайки се да запомни всичко. „Колко сръчна майсторка е Сребърната фея“, помисли тя. Пръстите й докоснаха вълшебната гривна в джоба й и тя почувства талисманите — топли на допир, те отново я погъделичкаха. „Дали не правят така, защото са толкова близо до феята, която ги е изработила“, зачуди се Сезам. Имаше толкова много въпроси, които й се искаше да зададе, но нямаше никакво време за това. Сребърната фея се приготвяше да призове духа на дракона!

Сезам се уплаши, защото не знаеше какво да очаква, и стисна толкова силно бокала, че кокалчетата на пръстите й побеляха. С възхищение наблюдаваше как Сребърната фея затваря очи и потъва в транс, като не спираше да припява:

Неочаквано се изви страшен вятър, който почти ги събори на земята. Сезам трябваше да впрегне всичките си сили, за да удържи на порива му. Когато отново отвори очи, изписка уплашено.

Страховитият образ на Агапого изплува от вира, гигантските й крила бяха разперени като корабни платна, а сребърните й люспи блестяха на утринното слънце.

— Не се страхувай — каза Сребърната фея. — Агапого няма да ти стори нищо лошо.

После феята заговори на духа с тих глас, изпълнен с уважение:

— Нося ти добри новини — каза тя. — Това е Сезам Браун. Дошла е да ти върне откраднатия бокал.

Сезам преглътна и направи крачка напред. Духът на дракона беше великолепен! После си пое дълбоко дъх и му подаде бокала.

— М-м-мисля, че т-т-това е т-твое — каза момичето. — В-в-взех го от грибълите…

Агапого видя бокала и кухите й очи светнаха като алени въглени. Тя изръмжа и въздухът се изпълни с дим от ноздрите й.

— Хвърли бокала към нея — обади се Сребърната фея.

Сезам хвърли бокала напред, а драконката го улови с нокътя на едната си лапа. После заговори, а гласът й беше топъл и нежен като летен бриз:

„Фейо и Сезам, мили мои,

виждам — във вас благ дух се крие.

Днес тринайсетия талисман ще намерите вие,

на гривната ще го окачите за вечни времена.

Между вас също връзка вечна ще стои.

Фейо и Сезам, мили мои!“

После Агапого потъна обратно във вира. Само по повърхността се понесоха няколко мехурчета. За момент Сезам и Сребърната фея постояха мълчаливо. Радостта им беше примесена с тъга. Думите на драконката им бяха вдъхнали надежда — сега вече знаеха, че Сезам ще намери последния талисман. Макар че нямаха никаква представа, откъде трябва да започне търсенето…

Изведнъж в едно от въздушните мехурчета се появи образът на кукла — и Сезам, и феята го видяха. По гърба на феята пробягаха ледени тръпки.

— Квисто! — възкликна тя. — Това е Елмо!