Ейми Трий
Последният портал (8)

Шеста глава

Замъкът на Морбреция беше препълнен с книги. След поражението на Зорган тя не беше губила време и веднага беше завзела библиотеката му. Беше натоварила всички магически книги на каретата си, а после накара слугите си с дни да ги подреждат по рафтовете в нейния замък. Сега книги имаше на всяка крачка, дори натрупани на пода. Принцесата нямаше търпение да започне сама да прави магии!

Повечето от книгите на Зорган обаче бяха само за много опитни магьосници. Морбреция беше начинаеща, така че нямаше нищо чудно в това, че постоянно правеше грешки и се проваляше при всеки опит. Приготвянето на отвари доста приличаше на готвенето. Трябва да следваш рецептата абсолютно точно, защото иначе ще съсипеш яденето. Да станеш добър готвач, отнема много време. Същото е и с магьосничеството. Ако правиш грешки при магиите обаче, последствията може да са трагични.

Първият подвързан с кожа том, който Морбреция разтвори, носеше заглавието „Котел, пълен с отвари“. Принцесата си избра една рецепта, но в нетърпението си реши, че няма нужда да отмерва точните количества на всяка съставка. Щипка от това, шепа от онова…

Скоро Морбреция вече беше забъркала някаква гадна зелена каша, която не служеше за нищо. Лошото беше, че колкото и да се опитваше да я изхвърли, котелът отново сам се пълнеше. Зелената гадост не искаше да изчезне!

— Бързо! — извика принцесата на слугите си. — Донесете кофи, тигани, шишета, буркани, каквото искате! Само да махнем оттук тази каша!

Докато силата на направената магия изчезне, в замъка имаше толкова много зелена гадост, че с нея можеше да се напълни цяло езеро!

Морбреция беше пренесла в дома си и кристалното кълбо на Зорган. Рано сутринта на празника на средата на лятото тя надничаше в него и видя как Сезам и Сребърната фея пристигнаха в Щастливата планина.

— Спала! — възкликна принцесата. — Сезам се е върнала и носи гривната!

Куклата на Морбреция, Елмо, седеше наблизо, както винаги. Тя притежаваше свръхестествени сили и сега отново от устните й се отрониха няколко думи:

„Дванайсет талисмана има тя,

търсачката тук трябва да примамиш!

А после скрий се и в паяк се превърни,

тогава гривната ще й отнемеш ти!“

— Каква прекрасна идея! — каза Морбреция, която нямаше нужда от повече подканяне. Мисълта да се превърне отново в паяк я развълнува. Така беше започнало всичко: Морбреция, приела образа на паяк, беше откраднала гривната с талисманите от сестра си. — Имам всякакви магически книги. Била съм паяк и преди. Този път обаче ще открадна гривната от Сезам. Възможността е добра, не трябва да я пропускам! Тогава ще ми остане само да намеря тринайсетия талисман…

Изведнъж през отворения прозорец до носа на принцесата долетя миризма на развалена риба. Морбреция надникна навън и видя Горц, Върг и Бод, които крачеха по моста над рова на замъка. От време на време някоя скрила подскачаше над водата и се опитваше да ги захапе за петите.

— Какво искате? — извика Морбреция, притиснала кърпичка към носа си.

— Ношим ти нещо, принчешо! — извика в отговор Върг и вдигна нагоре сребърния талисман-ключ. Той блесна силно на слънчевите лъчи.

— Викси! — викна Морбреция и чак подскочи. — Влизайте.

Не можеше да повярва на късмета си! В един и същ ден Сезам се беше върнала в Каризма с вълшебната гривна в ръка, а грибълите пък бяха намерили последния изгубен талисман! Тя взе малкия ключ от Върг и се завъртя на всички посоки, любувайки се на прекрасната му изработка.

— Скоро аз ще стана кралица! — извика Морбреция на слугите си. Те бяха страшно уморени — цял ден бяха пълнили кофи със смрадливата зелена отвара и сега бяха поседнали да си починат.

Изведнъж грибълите жадно задушиха въздуха.

— Прекрасен аромат! — каза Горц.

— Ммм! — обади се Бод. — Нещо мирише много вкусно!

— Какво е? — попита Върг.

— Ами… една отвара — отвърна Морбреция. В този момент я осени идея.

— Отвара! — викна Върг и опръска всички наоколо със слюнка. — Каква отвара?

— О, ами… — започна Морбреция, като мислеше бързо, — отвара, която те прави силен. И много умен. Помага ти също да виждаш в тъмното!

Грибълите се ококориха от изненада. Морбреция се опита да скрие усмивката си:

— Тя ще бъде вашата награда за това, че ми донесохте талисмана — каза тя. — Вземете си много отвара! Колкото повече, толкова по-добре!