Ейми Трий
Последният портал (5)

Трета глава

Петъчната утрин на рождения ден на Сезам беше слънчева и ясна.

— Ще бъде един прекрасен ден! — запя Сезам, затанцува из стаята с плюшеното си мече Алфи и го завъртя около себе си. После се втурна по пижама надолу по стълбите и завари татко си и Лоси да закусват в кухнята. Пощата беше пристигнала и куп поздравителни картички чакаха Сезам върху масата.

— Честит рожден ден, Сез! — каза Ник и я прегърна силно.

Лоси целуна внучката си:

— Само си помисли, вече си по-голяма с цяла година!

Сезам задъвка мюсли и се зае да отваря поздравителните картички. Едната беше от леля й от Шотландия, която й изпращаше и малко пари вместо подарък.

— Супер! — възкликна Сезам. — От сума ти време спестявам за новия албум на „Кристъл Чикс“. Сега вече имам достатъчно, за да си го купя.

— Ето го и моят подарък — каза Лоси и й подаде голям плосък пакет.

— Ооо! — възкликна Сезам, като го разопаковаше внимателно. — Какво ли има тук?

Извади от пакета лъскава брошура, снимка и благодарствена грамота в рамка.

— Уау! — ахна момичето, а големите й кафяви очи се разтвориха широко от вълнение. — Осиновила съм бебе-орангутан! Казва се Кики! Виж, татко, ето го на снимка! Прелестен е! О, бабо, толкова ти благодаря!

— Страхотна идея — каза Ник.

— Реших, че ще се зарадваш — отвърна Лоси.

Следващите няколко минути Сезам прекара в четене на брошурата, за да разбере кой е Кики. Той живееше в резерват точно като онзи, който беше видяла по телевизията.

„Късметлията Кики!

Кики пристигна в резервата в петък, тринайсети — един наистина щастлив ден за него! Намерил го един лесничей. Сирачето било гладно и търсело храна.

Майка му е убита от предприемачи, които изсичат гората, за да засаждат палми за добив на олио. Кики е на четири години и има дълга червена козина. Тежи четиринайсет килограма и е много обичлив. Пълен е с енергия и обожава да се катери по дърветата.

Любимото му забавление е да се къпе. Плиска във водата и обича да го гушкат, докато го подсушават с кърпата. Кики ще живее при нас в резервата, докато порасне достатъчно и стане готов да се върне в дивата природа, където отново ще бъде под нашата закрила.“

Ник хвърли поглед към часовника си, спогледа се с Лоси и се усмихна многозначително.

— Ъъъ, Сез — започна той. — Боя се, че моят подарък малко трудно може да се опакова…

Сезам извъртя очи.

— Татко, опаковката няма значение. Какъв е подаръкът?

— Той е… Ами… Той те чака в конюшнята при Джоуди — каза Ник.

На Сезам й трябваше минутка, за да осмисли думите на баща си. Не смееше да повярва!

— Татко…

— Облечи се за езда — каза Ник. — Не трябва да караш твоето пони да те чака!

Сезам още беше замаяна, когато седна в колата. Непрекъснато си повтаряше последните думи на татко си — твоето пони!

Още се чудеше дали не сънува, когато Ник паркира пред конюшните. Джоуди ги чакаше на двора със Сребърен — оседлан и готов за езда. На юздата му беше закачена златна панделка с надпис:

Сезам толкова се развълнува, че й се доплака. В същото време й се прииска да прегърне всички! Първо прегърна Сребърен, а после и Ник, и Джоуди!

— Ето — каза Джоуди, когато Сезам я пусна, и подаде на момичето красиво опакован подарък. — Това ще ти потрябва. Честит рожден ден, Сез!

След минутка Сезам гордо се изправи с нова шапка за езда на главата.

— Благодаря ти, Джоуди! — каза тя и целуна инструкторката.

Известно време Ник и Джоуди гледаха как Сезам язди уверено по пясъка на манежа. Ник дори я снима, а Джоуди каза:

— Сезам и Сребърен. Родени са един за друг.

Ник се обърна към нея. Джоуди носеше годежния си пръстен и диамантът проблясваше на слънцето.

— Ние с теб също сме родени един за друг — каза Ник радостно. — Сега трябва да тръгвам. Имам много задачи около партито.

Джоуди му изпрати въздушна целувка.

— Скоро ще дойда да ти помогна — каза тя.

* * *

Два часа по-късно Джоуди закара Сезам у дома. Пред градината завариха паркиран розов бус. От едната му страна пишеше: „Дискотеката на Спинър Шайндигс“.

— Ооо! — изпищя Сезам, като видя един хубав младеж с тесни джинси и черни очила да носи слушалки, тонколони и друга техника нагоре по пътеката в градината. — Това сигурно е Спинър Шайндигс, диджеят!

— Сигурно — отвърна Джоуди. — А това е татко ти, покатерен на ябълковото дърво!

Ник и един негов приятел закачаха лампички по клоните. Ник им помаха и замалко да падне. Джоуди поклати глава и се засмя.

— Отивам да помогна на Лоси за храната — каза тя на Сезам, — а ти иди и се преоблечи. До после!

— Добре — отвърна Сезам. — За партито трябва да изглеждам наистина страхотно!

Тя хукна нагоре към стаята си. Първото нещо, което видя, беше една снимка, сложена на нощното шкафче: същата снимка, която татко й беше направил по-рано днес.

— Сребърен, моето пони — каза Сезам на глас.

Все още й беше трудно да го повярва. До снимката лежеше още една — на нея беше сниман Кики, осиновеният орангутан. Сезам беше много горда, че е осиновителка. После бързо остави снимките и отвори гардероба.

— Какво ли да облека? — зачуди се тя.

Подът на стаята й скоро се покри с нахвърляни дрехи, обувки и аксесоари: копринени рокли, миниполи, джинси, тениски, блузки с лъскави картинки, сандали плюс цялото съдържание на чантичката с гримове! На килима се търкаляха лак за нокти, гланц за устни, брокат…

Най-накрая тя реши да облече яркочервената си тениска с искрящото сърце^[1], виолетови шорти и лъскав клин. След това седна на леглото и си сложи любимата огърлица — онази с медальона, в който бяха скрити снимките на майка й и татко й.

Внезапно в съзнанието й нахлу ужасният образ на Зорган магьосника. Сезам си спомни какво се беше случило при последното й посещение в Каризма. Тогава по някакъв начин (тя и досега не беше разбрала как точно) медальонът й я спаси от могъщото проклятие на Зорган. То я удари със силата на светкавица и я събори на пода. Блесна ослепителна светлина! Чу се оглушително тряссс! Сезам предположи, че проклятието се е ударило в медальона й, отскочило е от него и е ударило Зорган, защото в следващия момент магьосникът изчезна в облак дим! Яростният му вой още кънтеше в ушите й.

Сезам хвана в ръка медальона и веднага усети познатото гъделичкане по пръстите. То винаги означаваше, че предстои да се случи нещо вълшебно и вълнуващо! Стомахчето й се сви и някаква невидима сила я накара да се приближи до специалната кутия за бижута. Вътре лежеше безценната вълшебна гривна. Сезам отвори капака, извади гривната и погледна дванайсетте магически талисмана, които бяха закачени за нея.

— Липсва само още един талисман — каза си тя. — Трябва да намеря сребърния ключ!

* * *

В градината Спинър Шайндигс правеше проби, за да разбере дали всички микрофони и тонколони работят добре. Сезам чу ритъма на барабани и позна песента — нямаше грешка, това бяха „Кристъл Чикс“. В следващия момент обаче чу някакъв друг глас, който пееше. Това вече не беше музикален запис. Сладката песен отекна в съзнанието на Сезам, подобно на хиляди ромолящи камбанки:

„Сезам, ела, с мен полети!

Ключа ще намерим, двете — аз и ти!“

Сезам затвори очи и поклати глава. Какви неща й се причуваха? Когато отново отвори очи, момичето видя, че цялата й стая е обляна в меката златна светлина от горящи свещи, а самото то се носеше леко във въздуха, точно над леглото си!

Сезам бавно започна да се издига все по-нагоре, нагоре, нагоре, като продължаваше да стиска вълшебната гривна, а после таванът се стопи и се превърна в мъгла от хиляди малки искрящи звездички…

Като в сън Сезам почувства, че някой я хваща за ръката. През бляскавата мъгла тя видя млада жена с дълга сребърна коса и си помисли, че й изглежда някак странно позната. Сезам се замисли къде ли я е виждала преди.

— Коя си ти? — попита Сезам.

Но гласът й се загуби и остана само кънтящото ехо: