Ейми Трий
Последният портал (14)

Дванадесета глава

По-късно вечерта, когато всички вече се бяха разотишли, Сезам седна в стаята си и заговори на плюшеното мече Алфи:

— Това беше най-хубавият ден в целия ми живот — обясни тя. — Случиха се толкова много неща! Просто не мога да повярвам, че всичко е истина!

После Сезам погледна снимките на Сребърен, нейното пони, и на Кики — малкият орангутан, за чието отглеждане щеше да помогне благодарение на баба си. Тази вечер в градината имаше страхотна дискотека, беше се сприятелила с куп нови хора. А скоро щеше да си има дори нова майка! Джоуди и татко й бяха толкова щастливи заедно, а тя обичаше и двамата.

Освен това отново беше посетила Каризма! Как ли щеше да разкаже на семейството си за прекрасната вълшебна страна и за всичките нови приятели, които беше намерила там? Мисията й беше толкова важна, но ето че я беше довела докрай.

— Ще кажа на всички у дома за Каризма — обеща си Сезам. — Утре. Ще има разкажа всичко утре сутринта. — Тя се прозя и се протегна: — Тази вечер съм толкова уморена!

Сезам откопча от ръката си гривната с талисманите — нейната гривна — и я сложи в кутията за бижута, където досега беше държала гривната на кралицата. После свали и огърлицата си, която отново стопли и загъделичка ръката й. За момент Сезам помисли, че сигурно след малко ще се случи още нещо вълшебно и вълнуващо… И в някакъв смисъл то се случи. Тя отвори медальона и загледа снимките на родителите си — Ник и Попи. Вгледа се внимателно в лицето на майка си и за първи път забеляза силната прилика между нея и Сребърната фея. Мисълта, че някой друг в онзи далечен вълшебен свят прилича толкова на майка й, много я зарадва…

Сезам затвори медальона и го прибра в кутията, точно до гривната. После изведнъж видя, че на гърба му се е появила гравирана първата буква от нейното име — „С“.