Ейми Трий
Последният портал (13)

Единадесета глава

Докато гостите за градинското увеселение на кралица Чаровна пристигаха в двореца, далеч в Чуждия свят в дома на Сезам се събираха гостите за нейния рожден ден.

Мади, Джема и Лиз пристигнаха заедно и дори подраниха, като благоразумно бяха минали през дома на Хейли, за да я вземат. Четирите момичета се бяха напъхали в колата на госпожа Уеб и по пътя до къщата на Сезам бъбриха безспир за лъскавите си дрешки, чанти, обувки и шноли.

— Уф, най-после! — въздъхна майката на Мади, когато пристигнаха. — Ако на Олимпийските игри имаше състезания по бърборене, щяхте да спечелите златния медал!

Джоуди ги посрещна на вратата. Тя помагаше на Лоси да приготви храната за партито и ръцете й бяха целите в брашно.

— Вървете направо в стаята на Сезам — каза тя. — Приятелката ви се приготвя от толкова време! Кажете й да побърза.

Момичетата завариха стаята в пълна бъркотия, подът беше засипан с дрешки на Сезам. Мади веднага видя отворената кутия за бижута до леглото. Надникна вътре и ахна. Вълшебната гривна с талисманите беше изчезнала. Както впрочем и самата Сезам!

— Сез! — извика тя тревожно, като се оглеждаше във всички посоки.

— Какво става? — попита Хейли, която не знаеше нищо нито за гривната, нито за търсачките на талисмани, нито за Каризма.

— Ъъъ, нищо — измънка Мади, защото не искаше да плаши новата им приятелка.

— Сезам сигурно е отишла до тоалетната — предположи Лиз.

— Ще се върне след минутка — довърши Джема.

Четирите момичета седнаха на леглото на Сезам, за да я почакат. И тогава се случи нещо много странно. Първо стаята се изпълни с мека златна светлина, сякаш беше озарена от милион вълшебни свещи. След това момичетата усетиха как им се завива свят и преди да разберат какво става, видяха, че са увиснали във въздуха и се носят над леглото, като бавно, бавно се издигат към тавана.

— Лелеее! — извика Хейли. — Аз летя!

— Аз също — обади се Мади и я хвана за ръката. — Дръж се за мен, Хейли! Имам странното усещане, че отиваме в Каризма!

* * *

Офицер Дорк придружи Сезам и принцеса Морбреция до градинското увеселение в двореца. Пътуваха дотам с каретата на принцесата. Сребърната фея внезапно се беше измъкнала и беше изчезнала някъде, като обеща да се срещнат отново направо в двореца.

— Сребърната фея е много тайнствена личност — обясни Морбреция. — Тя е най-добрата приятелка на сестра ми, но дори Чаровна невинаги я разбира.

— Аз я харесвам — отвърна Сезам.

— Да, аз също я харесвам — съгласи се Морбреция. — Тя има вълшебни сили и ги използва мъдро. — Принцесата замълча за миг и весело добави: — Може би Сребърната фея ще ме научи на някоя и друга магия!

* * *

Четирите момичета се носеха сред блясъка на слънчевите лъчи и леки като перца, кацнаха, здраво стъпили на краката си. Намираха се в центъра на кръгъл лабиринт, точно пред огромна ваза, пълна с аленочервени макове. Сребърната фея ги чакаше, за да ги поздрави с добре дошли.

— Праведен ден, търсачки на талисмани! — каза тя. — Идвате тъкмо навреме за увеселението!

— О! — възкликна Хейли. Чувстваше се развълнувана и едновременно объркана. — Моля ви, може ли някой да ми обясни какво става тук?

— По-късно ще ти разкажем — обади се Мади.

— Обещаваме — вметна Джема.

— Ама всичко ще ти разкажем — довърши Лиз.

Последваха Сребърната фея през лабиринта, все в кръг и пак в кръг… докато най-накрая излязоха в парка пред двореца. Пред тях спря една карета и от нея слязоха принцеса Морбреция и Сезам. Мади се канеше да се втурне през лехите с цветя, за да прегърне приятелката си, но Сребърната фея кротко я спря.

— За всичко си има време — прошепна тя.

Така че всички зачакаха търпеливо. Сезам коленичи пред кралица Чаровна (трепереше съвсем мъничко) и й подаде вълшебната гривна с всички талисмани.

— Сезам Браун! — възкликна Чаровна, като взе гривната и я вдигна високо, за да могат всички да я видят. — Най-сетне се срещаме. Твоята мисия завърши. Ти показа завидна смелост, изправи се пред много опасности и най-накрая ни върна гривната. Ти спаси Каризма! Благодаря ти, Сезам. Справи се прекрасно!

Сребърната фея пристъпи напред.

— Ваше Височество — каза тя, — позволете да ви представя Мади, Джема, Лиз и Хейли. Те също са търсачки и изиграха много важна роля при намирането на вълшебните талисмани!

Сезам толкова се изненада, като видя приятелките си, че изписка от щастие. Но никой не я чу, защото всички гости на партито нададоха ликуващи викове.

После Чаровна се обърна към Морбреция и двете сестри се прегърнаха.

— Ние сме сестри — каза топло кралицата. — От сега нататък ще бъдем и най-добри приятелки!

— Да — съгласи се Морбреция, — имаме толкова много да си приказваме!

Дорк стоеше наблизо и се радваше на милата среща. „Момичета, какво да ги правиш — помисли той. — Така обичат да клюкарстват!“

Сезам погледна часовника си. Всеки път, когато идваше в Каризма, циферблатът му се променяше и показваше времето във вълшебната страна. Сега обаче не беше станало. Часовникът сочеше 18,50 часа.

— Помощ! — извика Сезам. — Моето парти започва след десет минути! Трябва да тръгваме!

— Ще направя всичко възможно да пристигнете у дома навреме — каза Сребърната фея. — Но преди това Нейно Височество желае да приемете от нея тези малки знаци на благодарност.

За Мади, Джема, Лиз и Хейли Сребърната фея беше изработила специални гривни за най-добри приятелки — на тях висеше по едно малко сребърно сърце, а в него беше изписана първата буква от името на всяко момиче. За Сезам тя беше приготвила гривна, която досущ приличаше на вълшебната гривна на кралицата — сребърна верижка със закачени на нея тринайсет талисмана!

Търсачките бяха много развълнувани и веднага си сложиха гривните. А после всички гости запяха песента за талисманите:

„Тринайсет талисмана на сребърна гривна

пазят земята ни плодородна и мирна.

Нека този дар за кралицата добра

предпази Каризма от всяка беда.

Но, о, послушайте вие, те заедно трябва

да останат на всяка цена!“

Така и не стана ясно какво всъщност се случи тогава, но момичетата изведнъж полетяха отново през времето и пространството, през мъгла от златни звездички, докато накрая туп! туп! туп! туп! туп! — петте се озоваха една върху друга, кикотейки се, отново върху леглото в стаята на Сезам!

Тъкмо в този момент Джоуди и Ник надникнаха през вратата:

— Седем часът е! — каза Джоуди.

— Всичко е готово! — допълни Ник.

През прозореца долетя музиката на „Кристъл Чикс“. Щеше да бъде най-страхотното парти за рожден ден!