Ейми Трий
Последният портал (10)

Осма глава

— Кой е Елмо? — попита Сезам. Явно драконът им беше дал някаква следа, но какво ли означаваше тя?

— Елмо е куклата на Морбреция — отвърна Сребърната фея и бързо разказа на Сезам всичко, което знаеше.

— Омагьосана кукла! — възкликна Сезам, взирайки се учудено в образа на Елмо във вира. — Може би тя знае къде е талисманът-ключ. Трябва да отида в замъка на Морбреция и да разбера!

— Опасно е — предупреди я феята. — Морбреция заграби повечето от магическите книги на Зорган. Кой знае какви пакости може да извърши с тях! Почакай! Ще дойда с теб.

Сезам се поколеба. Изведнъж присъствието на феята я притесни.

— Ъъъ, благодаря, но… — каза тя, — трябва да направя това сама. Аз съм търсачка на талисмани, нали така!

— Разбирам — отвърна нежно феята. — Но дай вълшебната гривна на мен. Ще стане много опасно, ако тя попадне в ръцете на Морбреция. С теб ще се срещнем по-късно в двореца на Чаровна.

Думите на феята поразиха Сезам като гръм. „Дай вълшебната гривна на мен.“ Момичето беше чувало тези думи и преди — в един свой кошмар! В съня си Сезам се беше доверила на една красива непозната, която изглеждаше точно като Сребърната фея, а когато й даде гривната, непознатата се превърна в зла вещица!

Сезам не се забави нито миг. Тя се обърна и побягна с всички сили по-далеч от Сребърния вир. Тичаше надолу по склона на планината по-бързо от когато и да било!

Сребърната фея се загледа след нея и въздъхна. Нещо лошо витаеше във въздуха. Усещаше го!

Сезам продължи да тича, докато не стигна до Черната гора. Наблизо се виждаше замъкът на Морбреция: мержелееше се зловещо в утринната мъгла — остров сред черно езеро. Сезам отлично си спомняше това езеро — веднъж тя и Мади бягаха от грибълите и се наложи да го прекосят, скачайки по листата на огромните лунни лилии, а смъртоносните скрили ги следваха по петите! Тъкмо се канеше да продължи напред, когато чу зад себе си пърхане на крилца. Първата й мисъл беше, че отново я преследват злите феи на Зорган — Никс и Дина. Сезам рязко се завъртя, готова да се бори с тях. Обаче за голямо облекчение се озова лице в лице със съвсем друга фея, облечена в рокля от нишки на паяжина. Беше Куила.

— Праведен ден, търсачке — каза Куила и се усмихна мило.

На Сезам феята й се стори позната. Тя се замисли къде ли я е виждала преди. Куила сякаш прочете мислите й.

— На пазара на Фенерения хълм^[1] — припомни тя. — Ти спря тогава и ми помогна.

— Куила! — възкликна Сезам, като си спомни всичко. — Един ужасен трол запали фойерверк, а ти изпусна цял поднос с отвари. Даде ми бурканче от онази отвара, която те прави невидим!

— Да — потвърди Куила, — помогнах ти да се спасиш от Морбреция.

Двете обърнаха очи към замъка на принцесата.

— Сега тъкмо отивам да се видя с нея — каза Сезам. — Тя може би знае нещо за последния изгубен талисман. Трябва да го открия възможно най-бързо.

Куила се усмихна многозначително.

— Отношението на всички към Морбреция е резултат от голямо недоразумение — каза тя. — Чуй, ще ти разкажа една история, преди да продължиш с мисията си.

„Когато Морбреция беше малко дете, Зорган я омагьоса и в своите мрежи я оплете. Обърка принцесата, заблуди я жестоко, кралица обеща й да бъде, да гледа всички от високо. Така че тя, превърната в паяк, при сестра си се промъкна и гривната отмъкна. Но планът се обърка! Талисманите се пръснаха!

Зорган и Морбреция на Каризма щастието прекъснаха.

Върви, търсачке, разбери принцесата къде ключа държи!“

Преди Сезам да успее да й благодари, Куила изчезна. Сякаш се стопи във въздуха.