Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stolen Goblet, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александра Калугерова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Откраднатият бокал
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2009
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-25-9
История
- —Добавяне
Седма глава
Хоб и Фиг заведоха търсачките на талисмани до последните дървета, преди мястото, където грибълите бяха изсекли много от тях, за да съберат всички листа на сини точки, от които да приготвят еликсира. А когато едно дърво паднело под брадвите на жестоките създания, се появявал призрачният му дух. Духове като онези, които момичетата бяха видели вече. Духове с треперещи от гняв устни, които ридаеха:
— Стига! Стига! Много от нас загинаха. Бяха поразени в началото на живота си.
— Духовете са ядосани на грибълите — обясни Хоб. — Те плачат и вият ден и нощ.
— Звучат толкова тъжно — каза Мади, — че и аз съм готова да се разплача.
— И аз — каза Джема. — Не знаех, че дърветата имат чувства.
Слънцето вече клонеше към залез. През този сезон в Каризма дните бяха много къси и Сезам разбра, че скоро ще се стъмни.
Спряха до едно отсечено дърво и Хоб им даде знак да клекнат зад него, защото оттам можеха да наблюдават какво става. Момичетата затаиха дъх. Беше отвратителна нощ и вонята на разваляща се риба бе много силна. Група оковани тунганори събираха листа и ги потапяха в кофи с течност. Други бяха задължени да секат дървета и навсякъде имаше грибъли, крещящи на тунганорите да работят по-бързо.
Най-големият грибъл бъркаше вонящ еликсир в огромен казан. Сместа бълбукаше над огъня, а той пееше:
„Въпреки миризмата,
въпреки времето,
еликсирът ни дава сила,
еликсирът ни прави умни.
Разбъркай го с пръчка,
не с пръст,
докато стане гъст.
Грабни чаша
и го изгълтай!
С еликсир стомаха
си объркай!“
— Кой е този? — попита Джема. — Тя имаше чувството, че го е виждала предишния път, когато бе идвала в Каризма.
— Варг — каза Фиг, — той е най-лошият!
— Къде е бокалът? — пошепна Сезам, на която много й се искаше да има носна кърпичка, която да държи пред носа си. Тя почти се задавяше от вонята на риба.
— Ето там — каза Хоб.
Тя посочи към една лъскава сребърна чаша, поставена върху дънер. Двама грибъли я пазеха.
— Това са Горц и Бод — добави Хоб.
Сезам се чудеше какво да направи, но съвсем скоро един луд план се избистри в главата й и тя се обърна към Мади, Джема и Лиз.
— Ако успея да открадна бокала — прошепна тя, — грибълите ще тръгнат след мен, нали? Това може да ви даде достатъчно време да освободите приятелите на Хоб.
— Сез! — запротестира Мади. — Ако грибълите те хванат, ще те сварят в този казан, нали знаеш?
— Може пък да стане… — каза Лиз бавно. — Може би ние всички трябва да се разделим. Джема и аз ще привлечем вниманието им със странни звуци или нещо подобно…
— И аз ще отида със Сез — каза Мади решително.
Тя не бе особено щастлива, че приятелката й поемаше такъв риск, но така поне и тя щеше да бъде там и да помага.
След като обсъдиха плана, Сезам се усмихна и каза:
— Добре, хайде да действаме!
— Късмет! — казаха Хоб и Фиг.
Момичетата поеха в различни посоки и докато се отдалечаваха, чуха звука на гонга да се носи като ехо в гората: