Ейми Трий
Откраднатият бокал (5)

Трета глава

Новината за опита за арест на Сезам се разпространи бързо, като драконовите буболечки, които унищожаваха реколтата от детелина. Всички в Каризма знаеха за откраднатата гривна на кралица Чаровна и се интересуваха от съдбата на изгубените талисмани. Принцеса Морбреция също не бе особено щастлива да види името си в „Кроникъл“ тази сутрин.

— Дорк! — възкликна тя и захвърли вестника. — Този глупак е казал всичко на сестра ми! Тя ще се сети, че аз търся талисманите!

Вестникът се приземи близо до стола, на който стоеше куклата й Елмо, която наблюдаваше всяко нейно движение.

Морбреция я взе и си спомни как Зорган й я беше подарил за един рожден ден. Той беше дворцов магьосник по това време и малката принцеса си мислеше, че той е невероятен.

— Нещата се промениха! — каза тя на Елмо. — Ако не беше този проклет магьосник, аз все още щях да притежавам гривната. Само като си помисля, че можех вече да съм владетелката на Каризма! Аз съм по-голямата сестра. Аз би трябвало да съм кралица, не Чаровна.

Но в момента Морбреция съжаляваше, че се е скарала със Зорган. Той би могъл да й е от помощ.

Тя погледна през прозореца. Досега нейните усилия да намери гривната бяха безуспешни и грибълите (които уж трябваше да помогнат) не бяха сторили нищо. Тя се замисли горчиво за Сезам, която бе отнесла пет талисмана със себе си в Чуждия свят! Момичето трябваше да бъде спряно, но как?

Морбреция въздъхна.

— Трябва да призная, че имам нужда от помощта на Зорган — сподели тя с Елмо. — Той е много могъщ магьосник.

В този момент се изви силен вятър, който разтвори прозорците. Внезапната виелица бутна Морбреция назад и подхвърли във въздуха Елмо. Куклата падна на пода и премигна веднъж, после още веднъж.

Морбреция я гледаше като омагьосана. От дълго време тя подозираше, че Елмо притежава магически сили. Спомняше си няколко странни случки, в които със сигурност бе намесена Елмо. Но какво бе това?

Устните на Елмо се раздвижиха. Думи изскочиха от нейната уста, а Морбреция веднага позна гласа — беше на Зорган!

„Нека да забравим миналото. Вярвай ми, принцесо! Аз измислих страхотен план да открием талисманите и да те направим кралица! Кралица Морбреция ще бъдеш ти! А сега да се справим със Сезам“.

Морбреция загуби ума и дума.

— Квисто! Зорган чу какво ти казах — обърна се тя към Елмо. — Но защо ли иска да ми помогне?

Морбреция не бе наивна. Тя не вярваше на магьосника, но беше любопитна.

„Хммм — помисли тя, — дали пък Зорган може да се справи със Сезам? Ами ако с обединени усилия открием талисманите? Може би ще е в мой интерес да забравя за кавгата ни…“