Ейми Трий
Откраднатият бокал (4)

Втора глава

Стаята на Сезам бе в изряден вид, нещо твърде необичайно за нея. Цял следобед тя подрежда по местата им разни блузки, дънки, панталони за езда, спортни дрехи, списания за понита, компактдискове, книги, чанти, химикалки. (Всичко това бяха само част от нещата, които обикновено се въргаляха по пода в стаята й!) Бе окачила мигащи лампички по стените и в момента надуваше сребристи балони.

— Мади, Джема и Лиз ще дойдат да спят у нас тази вечер — каза тя на мечето Алфи, което познаваше всички нейни приятелки. — Нямам търпение да се стъмни.

Наду още един балон и го пусна в краката си, където вече имаше няколко такива.

— Ох, Пинс! — извика Сезам.

За нейна изненада кълбо малки сребърни звездички се появи за момент над спукания балон и в следващия момент изчезна.

„Колко странно“, помисли тя и започна да премества балоните, когато баща й почука на вратата и влезе.

— Всичко наред ли е? — попита Ник, а Пинс се шмугна между краката му.

— Здравей, татко — каза Сезам.

Тя подритна Чипс встрани, преди той да направи някоя беля, и едва тогава забеляза, че баща й носи нова риза и вратовръзка.

— Елегантеееен! Излизаш ли? Среща ли имаш?

— Амиии, може би — каза Ник. Очите му се усмихваха, но той нарочно не сподели подробности.

— Тааатко — каза Сезам и го погледна с един от нейните „няма-да те-оставя-докато-не-ми-ка-жеш“ погледи, макар и да се сещаше за какво става дума.

Ник се усмихна. Той забеляза, че Сезам носеше една от любимите си огърлици — сребърна верижка и медальон, в който се намираха две съвсем малки снимки — едната негова, другата на Попи (майката на Сезам). Въпреки че Попи бе починала, когато Сезам бе бебе, Ник се чудеше как ли ще реагира дъщеря му, като разбере, че той се среща с друга жена.

— Имам среща с Джоуди — каза той. — Запазил съм маса в Къщата с фенера, един нов китайски ресторант. Надявам се, че нямаш нищо против?

Сезам повдигна вежди.

— Разбира се, че нямам нищо против, татко! — каза тя и го прегърна.

— Обичам те.

В този момент на вратата се позвъни.

— Това сигурно са Мади, Джема и Лиз — каза тя. — Майката на Мади трябва да ги доведе. Ох, аз не съм си сресала косата. Толкова съм неподготвена!

Сезам грабна една панделка и се втурна надолу по стълбите, като разресваше дългата си кестенява коса. Докато слезе, баба й Лоси вече отваряше вратата. Лоси правеше пица и ръцете й бяха целите в брашно.

— Ето ни и нас — каза госпожа Уеб, полускрита зад трите момичета, които се бяха натоварили със спални чували, възглавници и други необходими неща, за да прекарат нощта у приятелката си.

— Заповядайте, заповядайте — каза Лоси весело сред шумния хор от гласовете на момичетата. Всички говореха едновременно. Истински хаос!

Когато Ник дойде, вдигна ръце, сякаш се предаваше:

— Помощ! Къща пълна с момичета. Аз изчезвам оттук.

Лоси се разсмя.

— Правилно, излизай, излизай — каза тя. — Тази вечер аз раздавам заповедите.

— Пожелавам ти успех — каза госпожа Уеб.

Сезам целуна баща си за довиждане.

— Да прекараш добре с Джоуди — пошепна тя.

— Благодаря — каза Ник, развълнуван от милото пожелание. — И ти да прекараш весело.

* * *

Тази вечер момичетата гледаха филми, ядоха пица със сос от крема-сирене (специалитетът на Сезам) и пиха плодови шейкове.

Когато една приятелка на Лоси дойде на гости, те се качиха на горния етаж.

— Дойде моментът за пълно преобразяване! — каза Джема, размахвайки четка за коса и маша. Коя ще е първа?

Всички пробваха фантастични нови продукти за коса, лъскави фиби, панделки и гелове, докато Лиз си спомни, че е донесла маски за лице.

— Прекрасна искряща кожа само за 15 минути! — прочете тя на етикета на „Екзотика с папая и нар“. — Има достатъчно за всички ни!

Момичетата наплескаха лицата си със сместа и зачакаха какво ще се случи.

— Ооооох! Изглеждам като чудовище — каза Мади, като се погледна в огледалото.

На всички им стана много смешно и хиленето продължи, докато не си измиха лицата.

По-късно, когато седнаха да слушат последните хитове на „Кристал Чикс“, Сезам погледна към кутийката с бижута, която светеше под мигащите светлинки, сякаш за да привлече вниманието й.

— Вижте — каза тя, като отвори капака, за да покаже на останалите гривната на кралица Чаровна и пет от сребърните талисмани!

— О, прекрасни са! — каза Лиз.

Тя беше със Сезам, когато намериха пеперудата в една огромна паяжина. Сезам взе в ръка малкото сребърно коте, което беше изработено фантастично.

— Аз намерих този талисман в едно наистина ужасно птиче гнездо — каза тя.

— Да, след като аз паднах от една стръмна скала — добави Мади.

— И аз те измъкнах — каза Джема.

Лиз въздъхна:

— Аз не знам толкова много неща! Вие обещахте да ми разкажете… Помните ли?

— Да — каза Сезам, — всичко започна в деня, в който аз чаках Мади пред „Тип Топс“…

* * *

Докато Сезам свърши вълнуващата история, вече бе станало 10 часа вечерта.

— Благодаря! — щастливо каза Лиз. — Сега вече знам всичко за търсачките на талисмани.

— Хайде да си измислим таен знак! — предложи Мади.

— Абсолютно! — съгласи се Джема — Нещо, което само ние, търсачките на талисмани, си знаем.

— Какво ще кажете за този знак? — каза Сезам. Тя сви пръстите си и направи буквата „С“ с ръка, а после и буква „S“.

— Страхотно — в един глас извикаха останалите.

Търсачките на талисмани пробваха своя нов знак, когато главата на Лоси се показа през открехнатата врата:

— Време е за лягане — каза тя, — става доста късно.

Сезам се прозя и това послужи като знак за приготвяне за сън.

— Добре, бабо — каза тя.

— Ще мина отново да ви пожелая лека нощ — каза Лоси и ги остави да се подготвят за лягане.

След като възглавниците и спалните чували бяха подредени на пода, момичетата облякоха пижамите си. „Кристал Чикс“ изпълняваха една от любимите им песни. Сезам грабна Алфи и го завъртя в танц:

— Моят принц чаровен… — запя тя и Мади, Джема и Лиз подеха песента:

„Моят принц, чаровен,

не от приказка е той.

Истински омаен и забавен,

докрай ще следва пътя свой.

Принце мой чаровен!

Никога не ме оставяй,

винаги до мене стой…“

Докато пееше последния стих, Сезам почувства парене по врата си. Тя докосна огърлицата, която бе топла. Тогава чу странен глас.

Той пееше: „Завинаги заедно да стоят…“.

Беше сигурна, че гласът не идваше от компактдиска. Този мек, сладък глас бе мистериозен и различен.

— Какво става, Сез? — попита Мади.

Сезам не отговори, защото това, което се случи в следващия момент, изненада всички. Балонът (този, който Пинс беше спукал) започна да се надува, стана огромен и придоби сребрист цвят.

Той продължи да се надува и надува, докато по някакъв начин Сезам, Мади, Джема и Лиз не се оказаха вътре в него!

Стомахът на Сезам се сви. Тя подскочи от вълнение и започна да се чуди какво ли ги очаква. През цялото това време пеещият глас звучеше в главата й — като ехо, като хиляди медни звънчета:

Изведнъж огромният балон подскочи и се вдигна във въздуха.

— О-о-о-о! — извикаха момичетата и се хванаха една за друга, за да не паднат.

Съвсем бавно магическият балон се завъртя в кръг и премина през стената на стаята. Нагоре, нагоре, нагоре… и те полетяха — по-високо и още по-високо, в озареното от луната небе. Миг по-късно търсачките на талисмани се носеха в звездното небе по пътя към магическия свят на Каризма.