Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stolen Goblet, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александра Калугерова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Откраднатият бокал
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2009
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-25-9
История
- —Добавяне
Девета глава
— Това бяха пет удара на гонга — каза Лиз, като си спомни думите на Богал. — Трябва да побързаме.
Сезам и другите гледаха малкото фенерче. Въртяха го насам-натам и се възхищаваха на всеки детайл от изработката му. То дори имаше малко пламъче. Сезам знаеше, че трябва да съхрани скъпоценния талисман на сигурно място, докато го прибере в кутийката си за бижута. И понеже пижамата й бе без джобове, тя сложи талисмана в ръка и я стисна здраво.
Казаха довиждане на тунганорите, които не спираха да им благодарят за помощта.
— Надявам се грибълите да стоят далече от вас дълго време — каза Мади. — Духовете на дърветата наистина много ги изплашиха.
Сезам подаде сребърния бокал на Хоб да го съхранява.
— Ако този бокал наистина е бил откраднат от Агапого — каза тя, — може би някой ден драконът трябва да си го получи обратно.
— Имаш право — каза Хоб. — Аз ще намеря тайно място, където да го скрия, и грибълите няма да го намерят.
Търсачките на талисмани се затичаха обратно през гората към мястото, където бяха оставили лодката. Сезам грабна едно от греблата, а Мади — другото, докато Джема отвързваше въжето.
— Отне ни много време да дойдем дотук — каза Лиз нервно. — Надявам се да стигнем до портата навреме.
Когато Сезам и Мади започнаха да гребат, тих вятър се надигна и задуха по посоката, в която те се движеха. Джема и Лиз ахнаха и посочиха към брега, където се бяха появили духовете на дърветата и вееха клонките си, за да пожелаят добър път на момичетата.
— Кооой! Кооой!
Приятелски настроените духове направиха така, че лодката да се движи толкова бързо, че Сезам и Мади оставиха греблата. Лодката стигна до портата, носена от вятъра. Богал ги чакаше, удряйки своя гонг.
— Побързайте! — извика пазачът.
— Къде е балонът? — извика Джема.
— Право към тресавището — отговори Сезам и насочи лодката.
— Бързо! — извика Мади. — Имаме съвсем малко време!
Сезам почти бе стигнала до блатото, когато изведнъж се чу ядосано „ззззз“ във въздуха. Това бе Никс! Тя прелетя близо до вратлето на Сезам и дръпна огърлицата й.
— Моят господар Зорган Магьосникът иска тази огърлица! — заяви Никс.
— Няма начин! — изкрещя Сезам, докато се бореше с пакостливата фея с едната си ръка. В другата тя стискаше талисмана-фенер.
Джема и Лиз изчезнаха в магическия сребрист дим на балона, който сега бе над главите им и готов за полет. Но Мади чу вика на Сезам…
Тя бе ужасена, когато забеляза как Никс напада Сезам и дърпа огърлицата й.
Нямаше и миг за губене, затова Мади хвана Сезам за ръката.
— Трябва да тръгнем сега! — настоятелно извика тя.
С последни сили Сезам бутна Никс настрани, докато Мади я дърпаше през вълшебния дим. Момичетата усетиха как балонът се издига…
— Изгасете лампите веднага — казваше Лоси в момента, в който момичетата се озоваха обратно в стаята на Сезам. Всичко си беше точно така, както го бяха оставили — спалните чували готови за лягане и гласовете на „Кристал Чикс“, които се носеха от уредбата.
Все още в шок, Сезам потърси с пръсти огърлицата си. Тя бе на мястото си. Момичето премигна. Само преди секунди се бореше с онази ужасна пакостлива фея. „Странно — помисли тя. — Пакостливата фея и Зорган искат моята огърлица. Чудя се защо?“
След като Лоси им пожела лека нощ и затвори вратата, Сезам седна на леглото си и отвори кутийката за бижута. Всички поред подържаха сребърното фенерче и му се порадваха, преди Сезам да го постави внимателно при другите талисмани.
— Имахме късмет, че паднахме в тази дупка — каза Лиз и се гушна в спалния си чувал, — иначе никога нямаше да го намерим.
Джема се усмихна печално, като си спомни колко тъмно и студено беше в дупката.
— Хммм — каза тя, — значи ти мислиш, че трябва да благодарим на грибълите за намирането на талисмана?
Всички се засмяха, а Сезам изгаси лампите.