Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stolen Goblet, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Александра Калугерова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Откраднатият бокал
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2009
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN: 978-954-8657-25-9
История
- —Добавяне
Осма глава
Пиршеството за откраднатия бокал беше започнало. Множество дебели смърдящи грибъли, чиито ужасни тела бяха покрити с противни брадавици, се бяха събрали около огъня. Гъста зелена гадост капеше от зъбите им, докато те се бутаха да пият еликсир от бокала.
Варг, Горц и Бод ръководеха церемонията и често-често си подаваха бокала един на друг.
Други грибъли, които носеха фенери, вече пееха песента за еликсира:
„Въпреки миризмата,
въпреки времето…“
Наблизо седеше уморена група от жалки тунганори, завързани за едно дърво.
От мястото, където се бяха скрили, Сезам и Мади наблюдаваха какво става, докато чакаха сигнал от Джема и Лиз.
Бяха се уговорили, че странни звуци ще послужат като знак за действие!
Междувременно Джема и Лиз лазеха из ниската трева, за да не ги забележат грибълите. В тъмното нито една от тях не забеляза напречно наредените клонки, поставени точно пред тях.
Звукът на чупещи се клони бе бързо последван от учудени викове, които момичетата нададоха, докато падаха в една дупка.
— Ааааааа! — извика Джема.
— Оооооо! — изкрещя Лиз.
Те бяха паднали в един от многото капани, приготвени от грибълите, за да ловят нищо неподозиращите тунганори.
— О, не! — изпъшка Джема. — Нищо не виждам.
— Ох! — въздъхна Лиз. — Аз настъпих нещо, горкият ми крак.
— О-о-ох!
Сезам и Мади чуха техните викове.
— Ето — каза Мади, — това е сигналът за действие, който Лиз и Джема ни дават.
— Аз ще грабна бокала — каза Сезам.
— Аз ще бъда точно зад гърба ти — каза Мади, — тръгвай!
Те пробягаха пространството без дървета — две сенки в светлината на огньовете. Варг тъкмо се готвеше да пие отново от бокала, когато Сезам изненадващо изникна пред него, грабна сребърния бокал от мръсните му мазни пръсти и разля отвратителния еликсир върху краката му.
И побягна.
— Шшешам Браун! — изкрещя вбесеният Варг, когато я разпозна.
Той се развика сред тълпата от грибъли и ги напръска обилно със слюнка:
— След нея! Тя не трябва да се измъкне!
В същото време Мади, която дотогава отвързваше тунганорите, за да ги освободи, погледна нагоре и видя, че наоколо бе пълно с духовете на дърветата, които размятаха клоните си и викаха:
— Кооой! Кооой! Кооой!
— Грибълите ще заплатят за всичко това. Времето дойде!
Те бяха дошли да си отмъстят. Техните чепати и безформени тела се бяха извили заплашително, докато проклинаха грибълите, защото ги бяха отсекли и защото се отнасяха толкова жестоко с тунганорите.
За момент Варг, Горц и Бод замръзнаха на местата си, без да могат да повярват на очите си. За първи път Варг бе изгубил ума и дума и трепереше.
— Трябва да съм пил прекалено много от еликсира — каза Горц.
— Аз никога вече няма да изпия и капка — каза Бод.
В този момент страхливите грибъли захвърлиха фенерите си и побягнаха във всички посоки. Никой и не помисли да преследва Сезам.
Скоро след това Сезам притича до Мади, като дишаше тежко.
— Какво стана? Те почти ме стъпкаха до смърт! Грибълите тичаха бясно покрай мен, все едно че бяха видели призраци.
Мади се засмя.
— Тонове от тях — каза тя. — Духовете на дърветата дойдоха и ги изплашиха.
Когато Сезам се огледа наоколо, тя не видя нито един от духовете.
— Къде са Лиз и Джема? — попита тя.
— Нямам никаква идея! — каза Мади, която си даде сметка, че е била прекалено заета с тунганорите и не е забелязала, че приятелките им не са наоколо.
В този момент забелязаха Хоб да тича към тях и да размахва отчаяно ръце.
— Елате бързо… — каза тя, — намерих приятелките ви!
Беше тъмно като в рог и много студено в дъното на дупката. Докато чакаха да ги спасят, Джема и Лиз се сгушиха, за да се стоплят. И така, с огромно облекчение, те най-после видяха лицата на Сезам и Мади да им се усмихват в отвора на дупката.
Хоб, Фиг и спасените тунганори бяха взели захвърлените от грибълите фенери. Те осветиха вътрешността на капана, за да могат Сезам и Мади да издърпат Джема и Лиз нагоре. Докато Лиз чакаше да я измъкнат, усети, че нещо бодеше крака й. И сега, под светлината на фенерите, това нещо проблесна със сребърна светлина.
— Хей! — извика Сезам, която се бе надвесила, за да подаде ръка на Лиз. — Какво е това до крака ти?
Когато Лиз вдигна въпросното нещо, изкрещя от изненада:
— Това е талисман! — каза тя и показа малко сребърно фенерче.
Двете луни се издигаха в нощното небе, а в далечината прозвуча гонг: