Ейми Трий
Остров Звезда (8)

Шеста глава

— Спри да клатиш тази лодка! — извика Морбреция. — Лошо ми е!

След като Зорган й беше издал къде се намират търсачките, Морбреция беше извикала четирима от хората си и беше заповядала да я откарат до остров Звезда. Духаше силно, морето се вълнуваше. Хората на лодката се мъчеха с всички сили да удържат плющящите платна, но май вятърът сам решаваше в каква посока да ги носи.

Слугите на Морбреция не бяха моряци. Морбреция нещастно се наведе зад борда, а лицето й беше придобило някакъв странен зелен цвят. А вълните се издигаха и спускаха, издигаха и спускаха…

Най-после стигнаха остров Звезда. Хората й хвърлиха котва в едно пясъчно заливче и Морбреция побърза да слезе на брега. Щастлива, че е отново на твърда земя, тя затича по пясъка и се скри зад една скала. В бързината се препъна в горещия пясък и сребърната катарама от едната й обувка се откъсна.

— Блац! — ядосано възкликна принцесата. Виждаше катарамата да блести на няколко метра от нея, но не искаше да се показва на открито. „По-късно ще си я прибера“, помисли тя.

Заоглежда внимателно плажа. Вдясно от нея имаше лабиринт от остри скали, а вляво — пет малки пещери в основата на високия бряг. Нито следа от Сезам. Дали търсачката беше сама или пък с приятелките си? Зорган не беше казал нищо по този въпрос. На Морбреция й се прииска да има кристално кълбо, в което да може да погледне и да разбере всичко…

Междувременно Зорган следеше Сезам и Мади. Със собственото си кристално кълбо той не пропускаше и една тяхна стъпка, откак бяха дошли на остров Звезда. Беше надникнал дори в къщичката на Рамора, докато вещицата разчиташе написаното във водораслите. Магьосникът много се изненада, че пазачката на портата знае за плановете му да омагьоса Сезам…

— Досадната вещица и нейните водорасли! — ядно измърмори той. — Рамора знае твърде много, а това не е добре за нея. Трябва да се добера до огърлицата на Сезам. Тя трябва да носи талисманите на мен!

От Звездната си стая Зорган погледна към острова. Гордееше се много с това, че бе овладял вятъра и бе насочил лодката на Морбреция към един точно определен плаж. Усмихна се и погали питомната си бандрала Ванда.

— Заклинанието ми върху вятъра подейства — каза й той самодоволно. — Сега всичко зависи от Морбреция. Тя трябва да се справи със Сезам Браун!

— Един от тях е намерил талисмана — гневно каза Сезам. — Сигурна съм!

Мади се съгласи.

— Как само се споглеждаха — каза тя. — Чудя се обаче, у кого ли от петимата е?

— Дори и да знаехме у кого точно е — продължи Сезам, — как можем да го накараме да ни го даде? Ако Физ беше намерил талисмана, той щеше да каже, но просто се бои много от другите четирима. Те се държат толкова лошо с него.

— Ммм — замислено се обади Мади. — А и въобще не се интересуват от това, какво се случва в Каризма. Само защото те са си добре, мислят, че нищо друго няма значение. Не искат да си направят труда да помогнат.

— Мисля, че просто са отегчени — каза Сезам. — Събират „останки“, защото няма какво друго да правят.

— Това в някакъв смисъл е добре, нали? — попита Мади.

— Да, отлична идея е — съгласи се Сезам. — Урчините дори не знаят, че така много помагат на природата!

— Чудя се какво ли правят с всичко намерено? — замисли се Мади. — Наблизо няма кофи за разделно събиране на боклуци.

Сезам се засмя.

— Урчините могат да напълнят много такива кофи! — каза тя.

Последваха стъпките на урчините из лабиринта от скали, докато излязоха на малък пясъчен плаж. Навътре в морето беше закотвена лодка.

— Чия ли е? — попита Мади. — Не виждам никого наоколо.

Момичетата все още се чудеха чия ли е лодката и къде ли може да са се скрили урчините, когато изведнъж видяха петте пещери.

— Със сигурност са се скрили там — каза Сезам.

— А един от тях е намерил талисмана! — добави Мади.

Тя толкова се разгневи на урчините, че започна да обикаля в кръг и да рови с крака в пясъка. Сезам се облегна на една скала и се замисли.

— Урчините са проблем наистина — каза тя, — но ние сме се сблъсквали и с по-сериозни предизвикателства. Спомни си грибълите и скрилите.

Мади кимна и се приближи до приятелката си.

— И феите на Зорган, Никс и Дина — допълни тя.

— Не забравяй драконовите буболечки — продължи Сезам.

— Е, как ще постъпим сега? — каза Мади. — Нямаме време да си играем на гатанки с урчините. Портата скоро ще се затвори.

— Знам — отвърна Сезам, — но не можем да се откажем. Мисля, че току-що ми хрумна брилянтен план…