Ейми Трий
Остров Звезда (6)

Четвърта глава

Елмо, любимата магическа кукла на Морбреция, седеше и наблюдаваше как принцесата забива карфици в обувката на Сезам. „Каква късметлийка е Сезам, че не носи обувката точно в момента“, помисли Елмо. Не че имаше някакво значение. Търсачката, където и да се намираше в момента, скоро щеше да почувства болката от карфиците.

Обувката всъщност не беше обувка, а джапанка — същата онази джапанка, която Сезам загуби преди няколко меде в деня на Агапого. Морбреция си спомни, че тогава беше преследвала Сезам и Мади Уеб по улиците на Фенерения хълм. Тогава Сезам беше открила прекрасния талисман-мида и Морбреция почти бе успяла да й го отнеме. Принцесата заби още една карфица и се обърна към Елмо.

— Тогава Сезам се измъкна и успях да докопам само джапанката — каза горчиво принцесата. — Такава късметлийка е. Досега е отмъкнала осем талисмана. Но следващия път аз ще съм готова да я посрещна…

Морбреция замълча. Устните на Елмо помръднаха и изведнъж куклата заговори с фъфлене. Морбреция знаеше, че куклата не може да прави това, но гласът! Принцесата отлично познаваше този глас. Зорган! Той използваше Елмо, за да общува с Морбреция и да обсъждат заедно пъклените си планове.

„Таз обувка остави,

задача важна поеми.

Сезам идва, надуших следа,

да я чакаме трябва

на остров Звезда!“

— Тръгвам веднага за там — ентусиазирано отвърна Морбреция, макар че се намръщи само при мисълта за пътуване с лодка. Ужасно й прилошаваше, когато пътуваше по море!