Ейми Трий
Остров Звезда (5)

Трета глава

Преминаха през пълен мрак и силна светлина за нула време. След това пропаднаха през водовъртеж от златни искри и се приземиха — Бум! Туп! — на един пясъчен плаж. Сезам тръсна глава и с изненада видя, че все още стиска фенерчето си. Пъхна го в джоба на късите панталонки и се огледа. Мади лежеше до нея. Простена и се изправи на крака:

— Ау — каза тя и разтри коляното си. — Къде сме?

— Не съм сигурна… — бавно каза Сезам. — Малко прилича на Пеперудения залив, но…

В морето напред се врязваше нос, а далеч отвъд сините вълни се виждаше друг бряг.

— Мисля, че сме на някакъв остров.

Продължаваха да се чудят, когато изведнъж се изви вятър, толкова силен, че едва не ги отвя. Свистящ, въртящ се спираловиден облак пясък се надигна пред тях и от него изплува фигурата на жена.

На раменете й беше наметнат шал от преплетени зелени водорасли, а косата й бе обсипана с мидички.

— Праведен ден, търсачки на талисмани. Аз съм Рамора, пазачка на порта номер девет. Добре дошли на остров Звезда!

Няколко секунди момичетата се взираха в нея с нямо изумление, но най-после Сезам се обади:

— Здрасти. Аз съм…

— Сезам Браун — довърши Рамора. — Знам всичко за теб и за приятелката ти Мади Уеб. Написано е във водораслите. Аз умея да разчитам посланията им.

Мади изглеждаше объркана.

— Водорасли ли?

— Ще ви покажа — каза Рамора. — Заповядайте вътре.

— Къде вътре? — попита Сезам. Наоколо не се виждаше никаква постройка.

Рамора плесна с ръце. Чу се едно бум!, пред очите им се изви мъничка пясъчна буря, а след това се разнесе едно туп! и отпред се появи дървена къщичка.

— В моя дом — каза Рамора.

— Ъ-ъ, извинете — обади се Сезам, като прекрачи през прага. — Вие… вещица ли сте?

— Не просто вещица — отвърна Рамора с достойнство. — Аз съм пясъчна вещица.

Мади потисна усмивката си. Това й се стори забавно, но реши да не дразни Рамора. Тя преглътна смеха си и последва Сезам.

Двете влязоха в уютна гостна, осветена от лампи с перленобели абажури. В камината гореше огън от изхвърлени от морето дървета. Стаята беше пълна с интересни неща: всички полици и масички бяха буквално отрупани с вази, буркани, каменни украшения и различни сувенири.

По стените висяха морски и звездни карти, както и различни картини. На една от тях бяха изобразени тринайсетте талисмана. Тя веднага привлече вниманието на Сезам.

Момичето посочи пет от тях на пазачката на портата:

— Луната, звездата, делфинът, детелината и ключът все още липсват — обясни момичето. — Дошли сме да ги потърсим. Сезам Браун ще разкрие мистерията!

— Намерили сме всички останали талисмани — обади се Мади.

— Знам — отвърна Рамора с усмивка. — Водораслите, нали се сещате.

Тя извади от голям буркан пресни водорасли и ги пръсна върху един поднос.

— Те умеят да разказват истории, стига да знаеш как да ги разчиташ.

— Може ли да погледнем? — попита Мади.

— Разбира се — отвърна вещицата.

Мади и Сезам заразглеждаха водораслите. Мади скоро разочаровано се отказа, защото не виждаше нищо, изписано сред листата. Но на Сезам й се стори, че различава нещо…

— Вижте — посочи тя. — Малка звезда!

— Имаш истинска дарба на търсачка — промърмори Рамора. — Талисманът сигурно е някъде наблизо… Така че си дръжте очите и ушите отворени. Колкото по-скоро откриете всички талисмани, толкова по-добре! Злият магьосник Зорган също ги търси. — Тя стрелна с поглед Сезам и добави: — Той търси и твоята прекрасна огърлица.

Вещицата само бе потвърдила онова, което Сезам вече знаеше, но изречено на глас, то я накара да изтръпне.

— А защо иска да се добере до огърлицата? — попита тя.

— А! — каза Рамора и замълча, за да подбере правилните думи. Не искаше да плаши Сезам, но задължително трябваше да я предупреди. — Зорган се нуждае от вещ, която е много ценна за теб. Само когато я притежава, той може да ти направи заклинание и да те омагьоса. Тогава ти ще бъдеш принудена да носиш намерените талисмани на него, дори и онези, които сега си скрила в Чуждия свят.

— О, Сез! — проплака Мади.

Новините бяха по-лоши, отколкото Сезам мислеше, но тя реши да не се плаши. Всъщност почувства прилив на решителност и желание да довърши мисията си успешно.

— Не се тревожи — каза тя. — Няма начин да занеса талисманите на Зорган. Те принадлежат на кралица Чаровна!

Рамора се засмя тихичко.

— Това се казва дух — каза тя и отново надникна във водораслите. Видя в тях нещо, което я накара да се намръщи.

— Ох! — възкликна тя. — Лош знак. Виждам буквата „М“.

Сезам и Мади се спогледаха.

— Морбреция! — измъчено казаха и двете в един глас.

— Боя се, че е точно тя — каза Рамора. — Ще ви създава проблеми. Морбреция и Зорган действат заедно.

— Хайде да вървим, Мади — каза Сезам. — Трябва да намерим талисмана преди принцесата.

Вече бяха застанали пред къщичката на вещицата, когато Мади се сети за портата.

— Кога трябва да се върнем? — попита тя.

— Гледайте комина ми — отвърна пазачката. — Когато от него излетят шест облачета пушек, портата ще се затвори.

После тя се прибра вътре и хлопна вратата.