Метаданни
Данни
- Серия
- Търсачи на талисмани (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Mirror of Deception, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Златка Паскалева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейми Трий. Огледалото на лъжата
Английска. Първо издание
ИК „Ентусиаст“, София, 2010
Редактор: Мария Чунчева
Илюстрации: Гуен Милард
Коректор: Александра Худякова
ISBN 978-954-8657-57-0
История
- —Добавяне
Осма глава
Сезам не можеше да откъсне поглед от огледалото. Магьосникът истински ли беше, или това пред нея беше само поредната илюзия? Всичко наоколо изглеждаше като истинско — и кулата, и двете луни, извити в небето.
Чу как звънецът на портата на чудовището удари девет пъти. Времето се изплъзваше бързо! Зорган заговори и гласът му също прозвуча съвсем истински:
— Разбра ли сега, Сезам? — попита той. За миг замълча, играейки си с огърлицата. — Видя ли какво всъщност се случи? Ако искаш да помогнеш на Каризма, трябва да донесеш талисманите на мен!
Сезам се поколеба. Мислеше бързо. „Аз съм търсачка! Мисията ми е да върна вълшебната гривна и всички талисмани на кралица Чаровна. Най-малкото, поне доскоро си мислех, че това е мисията ми… А може би Сребърната фея наистина ме е измамила? Ако талисманите са прокълнати, то тогава трябва да ги дам на Зорган! О, как ми се иска да знаех как да постъпя!“ Сезам гледаше магьосника, който търпеливо чакаше, и усети, че вече трябва да каже нещо…
— Добре — изрече тя бавно, като внимателно извади снимката на Попи от джоба си. — Но в замяна искам да ми върнеш огърлицата. Веднага!
Зорган изсъска. Вдигна високо ръка и сребърната огърлица заискри на лунната светлина. Търпението му към Сезам се беше изчерпало и той повече не можеше да сдържа яростта си.
— Как смееш да се пазариш с мен? — каза той с леден тон. — Ще ти върна огърлицата, само ако се закълнеш в името на майка си, че ще ми донесеш талисманите!
Сезам потръпна от злобата в гласа му. Момичето здраво стисна снимката и чу в себе си един друг мил и окуражаващ глас: „Вярвай в себе си, Сезам. Вярвай в себе си“. В този миг всяка мисъл, че би могла да се довери на Зорган, изчезна яко дим. Сезам видя какво в действителност представляваше Зорган: един коварен зъл магьосник!
— Не! — извика момичето. — Никога!
Онова, което се случи в следващия миг, хвана Зорган напълно неподготвен. Огърлицата в ръката му изведнъж стана страшно гореща. Без предупреждение тя засвети като нагрята на пламък и изгори пръстите му — точно както го беше изгорила вълшебната гривна на кралицата преди много меде.
— Ооох! — зави от болка Зорган.
Той хвърли огърлицата напред и тя тупна в краката на Сезам.
Преди момичето да разбере какво става, пред очите й блесна ярка светкавица! Сезам видя, че светлината на двете луни се отрази в огледалото с такава сила, че я заслепи. Главата й се замая. Това бяха най-ярките лунни лъчи, които беше виждала през живота си!
Те грееха все по-силно и по-силно, докато най-после огледалото се пропука и се пръсна на милиони бляскави стъклени парченца!
Сезам отскочи и закри очите си с ръка. Когато отново погледна, видя някакви бледи бели фигури, които танцуваха щастливо на лунната светлина. Чу как Зорган беснее от ярост далеч горе в кулата и крещи страшни думи срещу Никс и Дина.
След това се наведе към земята, за да вдигне огърлицата си. Когато я докосна, усети, че тя въобще не е гореща. Беше си приятно хладна, както обикновено.
— Прекрасно! — възкликна Сезам и побърза да прибере снимката на Попи на мястото й в медальона. — Не мога да повярвам, че си върнах огърлицата!
Сезам я сложи обратно на шията си и я закопча със звучно щрак! Тогава усети познатото гъделичкане. Огърлицата винаги я гъделичкаше, когато предстоеше някакво странно вълшебно събитие. Стомахчето на Сезам се преобърна. Тя задържа дъха си. Погледна надолу и погледът й улови проблясък на сребро на същото място, на което преди малко бе паднала огърлицата. Скрит в зловещата сянка на Кулата на Зорган, а сега окъпан в лунна светлина, лежеше вълшебният талисман-луна!
Сезам го вдигна и си позволи за миг да остане неподвижна и да се полюбува на прекрасния малък сребърен полумесец с издълбано усмихнато личице, а после го пъхна на сигурно място в джоба си. Тогава в далечината се чуха ударите на звънеца: Зън! Десет пъти! Паникьосана, Сезам разбра, че трябва да тича с всички сили, ако иска да премине, преди портата да се е затворила. Щеше ли да успее?
Сезам така и не разбра докрай какво точно се случи в онзи миг, нито пък как се озова пред портата точно преди последния, единайсети удар. Всичко стана страшно бързо.
Тя все още чуваше как Зорган крещи на Никс и Дина да я настигнат. Сезам хвърли поглед зад гърба си и зърна за миг стоманените им крилца, бляскащи на лунната светлина, а след това изведнъж се понесе напред по-бързо, от когато и да било. Тичаше, а краката й почти не докосваха земята.
А зад гърба й прекрасните лунни лъчи се кръстосаха и заслепиха двете зли феи.
Дори и острите им очички не можеха да се справят със силната светлина и те скоро изгубиха Сезам от поглед. А момичето тичаше ли, тичаше и изведнъж зърна пред себе си портата… Куинч стоеше до звънеца и го биеше…
— Чакай! — извика Сезам.
— Бързо! — викна Куинч в отговор.
Сезам пропадна през портата, понесе се надолу, преобръщайки се отново и отново, и отново. Носеше се през вихър от златни звездички, докато…
И тя изпадна от огледалото на вратата на отворения гардероб и се претърколи на пода в стаята си.
Сезам седна. Главата й се въртеше. Чипс и Пинс изпълзяха изпод леглото и замолиха за вниманието й. Момичето гушна котетата и зарови лице в козинката им.
— Вижте — каза тя и им посочи огледалото. — Всичко вече е наред. Лошият магьосник си отиде.
Сезам остави котетата да си играят, стана, отиде до кутията за бижута и я отвори.
Гривната лежеше там, в пълна безопасност, а на нея бяха закачени десетте намерени талисмана. Сезам внимателно извади луната от джоба си. Единайсетте талисмана заблестяха със своята прекрасна вълшебна светлина.
— Като си помисля, че Зорган почти успя да ме примами да му ги дам доброволно… — каза си Сезам и се усмихна. — В никакъв случай! Аз съм търсачка на талисмани! Сезам Браун ще ги открие всичките… и ще ги върне обратно на кралица Чаровна!
Тя остави вълшебната гривна в кутията и затвори капака. После откопча огърлицата от шията си и я сложи до леглото.
— Вече всичко е наред — прошепна момичето на плюшеното мече Алфи и се усмихна.
По-късно вечерта, когато Ник дойде да каже на Сезам „лека нощ“, я завари завита в леглото и полузаспала.
— Страхотен филм — каза й той. — Страхотен екшън. Тъжен край. Джоуди си изплака очите! Ти добре ли си?
— Добре съм — промърмори сънено Сезам и се прозя. Какъв екшън беше преживяла тя самата тази вечер!
В този момент Ник видя огърлицата, оставена на нощното шкафче.
— Как се озова това тук? Значи в края на краищата все пак я намери при нещата си за плуване, а? — попита той. — Къде се беше пъхнала?
Но Сезам не отговори.
Тя вече спеше дълбоко.