Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Търсачи на талисмани (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mirror of Deception, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2013)

Издание:

Ейми Трий. Огледалото на лъжата

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, София, 2010

Редактор: Мария Чунчева

Илюстрации: Гуен Милард

Коректор: Александра Худякова

ISBN 978-954-8657-57-0

История

  1. —Добавяне

Седма глава

Кулата се издигаше сред околния мрачен пейзаж подобно на змия, изправила се и готова да се стрелне към жертвата си. Високо над нея грееха двете луни, които приличаха на тайния знак на търсачките на талисмани.

По кожата на Сезам полазиха тръпки. Въпреки успокоителните думи, които гарванът бе казал за Зорган, момичето не можеше да си наложи да не се страхува. Особено сега…

Отблизо кулата на магьосника изглеждаше наистина страшна!

ogledaloto_na_lyzhata_chernata_kula.png

Сезам понечи да се обърне отново към гарвана, но за голямо нейно разочарование установи, че е напълно сама.

Гарванът беше изчезнал! Просто се беше изпарил!

— Добре де — каза си Сезам. — Не бъди толкова глупава. Побързай и потърси талисмана!

Реши да започне търсенето от вратата и да претърси внимателно основите на кулата.

Когато обаче отново вдигна очи нагоре, видя, че вратата на кулата също я нямаше! На нейно място се беше появило огромно блестящо огледало, което леко грееше със собствена зловеща зеленикава светлина.

ogledaloto_na_lyzhata_ogledalo.png

Сезам се изправи точно пред него, като очакваше да види собственото си отражение, но вместо това съзря само блуждаещи в дълбините му светлинки и дочу музика и смях. Посегна да докосне огледалото, за да провери дали наистина съществува, но стъклото се разтвори под допира й и момичето прекрачи право напред и навътре, нагазвайки в някаква вълшебна мъгла. В далечината дочу как звънецът на чудовището при портата удари шест пъти:

ogledaloto_na_lyzhata_zvyni.png

На следващата крачка я чакаше голяма изненада. Изправена, от другата страна на огледалото стоеше принцеса Морбреция. Тя се усмихна и нежно хвана Сезам за ръка.

— Не се страхувай — каза принцесата. — Само ще ти покажа какво точно се случи преди много години в нашата страна. Може би тогава ще разбереш как те е измамила Сребърната фея. Повярвай ми, намираш се в голяма опасност!

Сезам не вярваше на ушите си. Това ли беше същата подла принцеса, с която се беше сблъсквала неведнъж преди? Тази Морбреция се държеше съвсем приятелски!

— Добре… — каза провлачено Сезам. — Къде отиваме?

— На едно празненство — отвърна Морбреция. — Последвай ме!

ogledaloto_na_lyzhata_sezam_i_morbretsija.png

„Всичко започна на тържеството за седмия рожден ден на Чаровна. Тогава аз бях на девет — по-голяма съм от сестра си с цели две години. И аз, и тя бяхме много развълнувани, защото придворният магьосник Зорган щеше да изнесе специално магическо представление. Но тогава се случи нещо толкова лошо, че цялото тържество се провали!

Една фея на име Куила посети родителите ни, крал Орин и кралица Амила.

ogledaloto_na_lyzhata_poslanie.png

Сребърната фея я беше изпратила, за да разкаже на мама и татко някаква много странна история за мен. Куила казала, че моето има започва в буквата «М», а това било лош знак! Означавало «Много проклета вещица», представяш ли си? Затова феята посъветвала родителите ми никога да не позволяват аз да стана кралица на Каризма. Чаровна трябвало да носи короната, а не аз! И родителите ми повярвали на думите й. Когато и Зорган ми разказа всичко това, бях страшно разстроена. Не беше честно! Аз съм по-голямата.

Аз трябва да бъда кралица на Каризма!“

ogledaloto_na_lyzhata_izvod.png

Картината на дворцовото тържество избледня и се стопи в магическата мъгла. В следващия миг Сезам видя, че стои на брега на дълбок вир, пълен със сребро. Тя се вгледа в прекрасната картина с няма възхита.

„Сребърната фея даде вълшебната гривна на сестра ми при коронацията й. Каза й, че талисманите имат власт над всички природни сили. Пълни глупости! Талисманите бяха прокълнати!

ogledaloto_na_lyzhata_ezeroto.png

В навечерието на коронацията на Чаровна, Сребърната фея занесла гривната при Сребърния вир и три пъти я потопила в него. После повикала духа на драконката Агапого, която дъхнала своя пламък върху гривната и така запечатала проклятието в нея. Агапого била принудена да се подчини на вещицата против волята си, но се заклела един ден да си отмъсти.

Боя се, че Чаровна също е измамена от злата вещица. Хванала се е на всичките й магьоснически дрънканици! Казвам ти, Сезам, Сребърната фея иска да ти стори зло! След като намериш талисманите, ти вече няма да си й нужна и тя ще се отърве от теб!“

ogledaloto_na_lyzhata_symnenie.png

Образът на Сребърния вир също избледня и потъна в мъглата. Сезам примигна и сцената пред очите й отново се промени. Този път пред нея стоеше Звездната стая на Зорган в нощта, в която магьосникът беше захвърлил талисманите по всички краища на Каризма.

„Изложих се на голяма опасност и успях да отнема гривната на Чаровна. Налагаше се, защото Феята беше задействала проклятието и талисманите сееха нещастие и хаос!

Всичко беше част от плана на злата вещица. Когато решеше, че е настъпил подходящият момент, тя щеше да установи контрол над талисманите и да възстанови реда в Каризма. Сестра ми щеше да изглежда като слабохарактерна глупачка, а вещицата щеше да спечели всеобщото уважение. Не след дълго щеше да прогони Чаровна и да завладее трона!

Както и да е. Занесох гривната на Зорган, за да опита да премахне проклятието. Той приложи различни заклинания, но нищо не помогна.

Затова, в края на краищата, той захвърли талисманите от кулата, за да разпръсне надалеч тъмната им сила.

ogledaloto_na_lyzhata_zorgan_i_morbretsija.png

Гривната с талисманите наистина е много красива. Бих я носила с радост! Но тя е много опасна, Сезам. В ръцете на лош човек може да причини много злини. Трябва да ми повярваш!“

Думите на Морбреция отекнаха злокобно в съзнанието на Сезам и картината пред очите й се разпадна на хиляди сипещи се сребърни талисмани. Момичето изведнъж се озова на същото място, откъдето беше тръгнала: отвън, пред вратата на кулата, изправена пред огледалото и вгледана в дълбините му.

Почувства как й се завива свят. Пъхна ръка в джоба си и докосна снимката на Попи. Пред очите на Сезам в огледалото се изправи Зорган. В ръката си стискаше огърлицата й!

ogledaloto_na_lyzhata_v_ogledaloto.png