Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Търсачи на талисмани (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mirror of Deception, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2013)

Издание:

Ейми Трий. Огледалото на лъжата

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, София, 2010

Редактор: Мария Чунчева

Илюстрации: Гуен Милард

Коректор: Александра Худякова

ISBN 978-954-8657-57-0

История

  1. —Добавяне

Четвърта глава

На Сезам й се искаше да изпищи, но от гърлото й не излезе никакъв звук. Тя стисна очи, после отново ги отвори с надеждата, че зловещото видение ще е изчезнало. Но образът на магьосника си стоеше в огледалото, реален като всичко друго в стаята!

Зорган също гледаше втренчено Сезам със студените си черни очи. Бавно и ритмично той започна да люлее медальона като махало: наляво-надясно, напред-назад.

Сезам усети как това движение я хипнотизира. Сякаш фигурата на магьосника я привличаше към себе си като магнит. Съзнанието й се изпълни със завладяващия страшен глас на Зорган, който настояваше тя да му даде талисманите:

ogledaloto_na_lyzhata_zaklinanie.png

Като в мъгла Сезам видя как ръката му се протяга към нея. Почувства, че страшно й се спи, обхвана я невероятна слабост. О, колко й се спеше! Когато изведнъж…

Вълшебната гривна се обви в искряща светлина! Все още замаяна и объркана, Сезам се откъсна рязко от хипнозата на магьосника. Отстъпи далеч от огледалото тъкмо навреме!

— Не! Не! — извика тя. — Гривната принадлежи на кралица Чаровна. Никога няма да ти я дам. Никога!

Мислите й препускаха бясно. Трябваше да пази гривната на всяка цена!

ogledaloto_na_lyzhata_zamajana.png

Тя внимателно се отдалечи чак в противоположния ъгъл на стаята, без да сваля и за миг очи от Зорган. После пусна гривната в кутията за бижута и затвори капака с рязко щрак! „Уф! — помисли момичето. — Надявам се, че сега талисманите са в безопасност!“

Зорган беше бесен, но успя да скрие гнева си. Никога нямаше да позволи Сезам да си мисли, че го е победила.

— Блац! — изруга той през стиснатите си зъби. — Силата на гривната прекъсна хипнотизиращото ми заклинание. Но аз няма да се откажа толкова бързо. Ще извъртя истината така, че да накарам Сезам да гледа на нещата както аз искам! Търсачката ще ми донесе всички талисмани доброволно!

Зорган се усмихна на смелото момиче, което бе дръзнало да му се опълчи. Сезам стоеше насред стаята с победоносна физиономия и ръце, скръстени на гърдите. Магьосникът заговори тихо с престорено сериозен глас:

— Колко си смела, Сезам, а Сребърната фея те е подвела по такъв ужасен начин. Тя те използва, за да изпълни собствения си пъклен план. От нея трябва да се страхуваш, а не от мен. Когато върнеш гривната на кралицата, Феята няма да има повече нужда от теб. Тя вече те е измамила и аз се боя дори, че животът ти е в опасност.

ogledaloto_na_lyzhata_jadosana.png

Сезам слушаше с разтуптяно сърце. Как й се искаше Мади също да беше тук! Чуваше как Чипс и Пинс ръмжат тихичко изпод леглото. Стегна се. „Не съм толкова глупава — помисли момичето. — Зорган лъже.“

— Не ти вярвам! — извика Сезам. — Махай се!

Образът на Зорган не помръдна.

— Чуй ме — продължи той, като полагаше усилия да остане напълно спокоен. — Сребърната фея всъщност е една проклета вещица! Само на вид е красива и мила. Тя е проклела талисманите. Всички тези приказки как те контролират силите на природата са пълна глупост. Всъщност талисманите са причината за всички лоши неща, които се случват в Каризма. Всички те са дело на Сребърната фея!

Сезам беше шокирана. Това беше точно обратното на всичко онова, което знаеше за Каризма и талисманите! Беше сигурна, че всяка дума на магьосника е лъжа.

— Не е вярно — каза тя високо. — Лъжеш, лъжеш през цялото време!

— Боя се, че това е самата истина — продължи Зорган. — Сребърната фея е много коварна. Тя се сприятели с кралица Чаровна и изработи за нея гривната. След това успя да я убеди, че бижуто носи магическа сила, която може да се използва само за добро. Но всичко това е част от плана на Феята да причини нещастия на Каризма и да сее хаос.

Сезам гледаше объркано.

— Защо Феята ще иска да направи нещо такова? — попита тя предизвикателно.

— Сребърната фея иска да създава размирици — отвърна Зорган. — Тя има власт над всичко, изработено от сребро. Феята всъщност контролира талисманите! Има подъл план, който ще задейства, когато й стане изгодно. Постоянно печели уважението на народа на Каризма. Пред нея Чаровна е слаба и безхарактерна и вещицата постепенно ще завладее кралството.

Сезам помисли, че думите на Зорган май започват да звучат доста убедително. Ами ако казваше истината?

— А Морбреция? — попита Сезам. — Знам, че тя също иска да се добере до талисманите.

— Морбреция е истинската кралица на Каризма. Тя е по-голямата от двете сестри — отвърна Зорган. — Тя открадна гривната от Чаровна, за да попречи на плана на Сребърната фея да седне на трона. Морбреция знаеше, че само аз имам възможност да разваля проклятието над гривната и затова я донесе на мен. Аз опитах да го сторя, но не успях и се наложи да разпръсна талисманите. А Сребърната фея използва теб, за да ги събере обратно…

— Как така ме използва? — попита Сезам. — Аз никога не съм се срещала с нея!

— Вещицата има телепатични способности — отговори магьосникът — и те контролира с помощта на ето това…

Той вдигна огърлицата във въздуха.

— Върни ми я! — извика Сезам. — Твоите проклети феи ми я откраднаха!

ogledaloto_na_lyzhata_krazhba.png

— Само за твое собствено добро — успокоително отговори магьосникът. — Аз трябваше по някакъв начин да попреча на Феята да се свързва с теб, преди да е станало твърде късно. Морбреция също се опита да те предупреди. Как не разбираш? Ако върнеш гривната на сестра й, ще помогнеш на Сребърната фея да победи и да изпълни плана си. А за награда вещицата ще прокълне теб!

Последните думи на Зорган прогърмяха в ушите на Сезам. Тя се олюля от шока, когато осъзна, че може би досега се е намирала под въздействието на проклятие, изпратено от една зла вещица! Самата мисъл беше смразяваща.

Когато отново вдигна поглед към огледалото, образът на Зорган беше изчезнал.

На негово място се бе появил водовъртеж от звездички, които я привлякоха към себе си и я потопиха във въртоп от златна светлина. Преди Сезам да разбере какво става, стъклото на огледалото се стопи и тя се завъртя отново и отново, все по-бързо и по-бързо, напред през вълшебната светлина…

За пореден път Сезам беше на път към Каризма.

ogledaloto_na_lyzhata_vodovyrtezh.png