Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (9)

Седма глава

В другия край на гората от водорасли Мади, Лиз и Меранда търсеха Сезам. Известно време бяха плували, водени от писъците на нещастния делфин, но после той бе спрял да вика за помощ и трите приятелки на търсачката също се бяха изгубили.

— Съжалявам — каза русалката. — Всичко това ми се струва много странно.

— Не се притеснявай — каза Лиз. — Сигурна съм, че скоро ще намерим Сезам.

— Ако тя не ни намери първа — добави Мади, като се опитваше да звучи весело.

Най-после преминаха през ужасната гора и излязоха в Залива на делфините. Блестящите лунни лъчи грееха през синьо-зелената вода и хвърляха светлина върху кораловия риф долу. Докато плуваха над него, Мади и Лиз видяха цели пасажи от интересни рибки, закрепени за рифа, се поклащаха виолетови морски гъби, розови анемони и нежни корали.

— Леле! — възкликна Мади. — Прилича на тропическа гора!

Лиз забеляза туфа от великолепни аленочервени цветя.

— Какво е това? — попита тя Меранда.

— Лунни макове — отвърна русалката. — Отварят цветовете си само на лунна светлина.

Мади се вгледа сред маковете и изведнъж съзря нещо малко, нещо сребърно, което се беше заплело сред цветята и блестеше на лунната светлина. Момичето ахна.

— Това е талисманът-делфин!

Другите се наведоха да погледнат.

— Ооо! — възкликна Меранда. — Толкова е красив!

— Иска ми се Сезам да беше тук — добави Лиз.

Мади посегна към талисмана, когато Меранда изведнъж извика предупредително:

— Пази се! Дантелена шапчица^[1]!

Една огромна медуза с подуто от отрова чадърче се носеше бавно над тях, размахала пипала. Момичетата отстъпиха ужасени.

— Прилича на извънземно! — обади се Лиз.

— Дантелените шапчици са много опасни — обясни Меранда. — Лунните макове са любимата им храна. Ще опарят всеки, който застане на пътя им.

Мади обърна поглед към талисмана, после към медузата, която се канеше да се настани върху маковете.

— Тази лигава медуза се кани да изяде и талисмана! — извика тя. — Не можем да рискуваме да го изгубим!

— Правилно… — отвърна Лиз, вперила очи в едно полюляващо се наблизо пипало. Медуза я беше парила и преди и тя отлично помнеше колко боли това.

Мислите препускаха в главата на Мади: „Как би постъпила Сезам? Обзалагам се, че нямаше да се откаже. Е, аз също съм търсачка на талисмани! Затова…“

— Отивам да взема талисмана — безстрашно обяви тя.

— Моля те, Мади, внимавай! — каза Меранда. — Отровата на дантелената шапчица може да те убие!

Лиз обаче видя, че Мади е твърдо решена да вземе талисмана, затова се опита да й вдъхне кураж.

— Ще се справиш — каза тя. — Аз имам сертификат от курса за първа помощ. Знам как да помогна, ако се случи нещо…

— Ъъъ, благодаря ти, Лиз — прекъсна я Мади. — Надявам се, че няма да имам нужда от първа помощ!

Двете направиха една на друга тайния знак на търсачките и Мади пое дълбоко дъх.

— Хайде!

Всичко се случи много бързо. Мади грабна талисмана от туфичката макове и в този миг дантелената шапчица изстреля едно от пипалата си, което се уви около китката на момичето.

— Ааааааааа! — изпищя Мади и изпусна талисмана.

Сякаш хиляди оси я ужилиха едновременно! Зави й се свят.

Пред погледа й заплуваха светлинки. Прилоша й… и тя изпадна в безсъзнание.

В объркването си Меранда видя как талисманът-делфин направи няколко бавни кръгчета надолу във водата и изчезна в пукнатината на една скала. Очите на Лиз бяха приковани в Мади, която се носеше във водата, отпусната и безжизнена.

— Идвам! — извика Лиз.

Тя здраво хвана Мади с едната си ръка, а с другата подпря и повдигна брадичката й. Меранда също се притече на помощ и трите заплуваха към повърхността.