Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (4)

Втора глава

Сребърната фея бродеше из горите на Щастливата планина. Беше меде Карм, прекрасна вечер, озарена от лунна светлина, в началото на лятото.

Феята дишаше дълбоко и се наслаждаваше на свежия аромат на боровете. Вървеше и си мислеше за скорошните събития. До нея достигаха новини за Сезам: носеха се слухове, жителите на Каризма шепнеха, урчините и феите клюкарстваха.

— Усетих момента, в който Сезам се раздели с огърлицата си — промърмори Феята. — Почувствах как изгубих връзка с моята търсачка. Това не трябва да се повтаря в никакъв случай. Само ако можех да измисля някакъв начин да защитя Сезам от магьосника Зорган…

Сребърната фея спря и се заслуша. Чу леко и нежно пърхане на крилца. Дали е птица или пък лунен молец? Но не беше нито едно от двете.

Пред очите й се появи една мъничка фея, която летеше сред дърветата, а зелената й искряща рокля проблясваше на лунната светлина. После кацна на пътеката отпред. Имаше вид на малко нежно момиче с крилца. Усмихна се приветливо на Сребърната фея и я поздрави:

— Праведна вечер, повелителко на среброто. Аз съм Куила.

На Сребърната фея й стана смешно от това обръщение, но знаеше, че народът на феите я нарича точно така. Феите вярваха, че върховната Сребърна фея омагьосва среброто, и дълбоко уважаваха уменията й.

— Праведна вечер, Куила — отвърна Сребърната фея. — Радвам се, че най-после се срещаме.

— Боиш се за търсачката, която живее в Чуждия свят — заяви малката фея. Това не беше въпрос.

— Да — кимна Сребърната фея. Не се изненада, че Куила е прочела мислите й. — Сезам Браун се намира в голяма опасност. Зорган е решил да я омагьоса, за да я накара да носи талисманите при него. За да задейства подобно мощно заклинание, той първо трябва да се добере до някоя вещ, която Сезам много обича и цени. На няколко пъти се опита да открадне огърлицата й.

Куила въздъхна.

— Боя се, че магьосникът ще успее — каза тя. — Както знаеш, аз живея отзад напред. Видяла съм бъдещето. Зорган ще успее да отнеме огърлицата от Сезам. Това е само въпрос на време!

* * *

Сребърната фея се върна в работилницата си, а мислите й препускаха бясно. Тя закрачи из стаята. Мислеше. О, как само мислеше!

— Няма ли начин да попреча на Зорган да вземе огърлицата? — каза тя на глас. — Знам, че Сезам никога няма да му даде талисманите доброволно, но ако попадне под властта на заклинанието му… О, последствията ще бъдат толкова ужасни, че ме е страх да мисля за тях! Този балам магьосник ще зареди гривната на Чаровна с черна магия. Морбреция ще си я сложи и ще стане кралица, но истинският владетел ще бъде Зорган. Той ще управлява Каризма. Не! Не мога да допусна това да се случи. Трябва да направя нещо…