Ейми Трий
Лунна светлина и русалки (3)

Първа глава

Водна стена се надигна от морето и с рев се понесе към Сезам. Тя здраво стисна гривата на понито си и препусна в галоп по брега. Копитата на Сребърен ровеха земята и хвърляха пясък далеч назад. Преследваше ги принцеса Морбреция, възседнала огромен рак! Ракът тичаше настрани с главозамайваща скорост и бързо настигаше Сезам. Когато момичето се осмели да погледне назад, видя само косата на Морбреция — черно кълбо, преплетено с водорасли, което вятърът развяваше зад гърба й. Изведнъж кокалестата ръка на принцесата се протегна напред, за да сграбчи огърлицата на Сезам, и…

Сезам се събуди.

— Не! — извика тя. — Не! Махай се!

Ник Браун се втурна в стаята й, за да види какво става. Дъщеря му седеше в леглото и удряше глава във възглавницата.

— Какво има, Сез? — объркано попита Ник. — Чух те да викаш. Звучеше така, сякаш те нападат извънземни!

— Ъъъ, не, татко — отвърна Сезам. Почувства се глупаво. — Просто един смахнат сън, това е всичко. Яздех Сребърен, а пък в морето имаше една грамадна вълна и… О, няма значение.

Гласът й заглъхна. Как можеше да обясни на татко си за Морбреция и за рака, и за всичко, което беше видяла на остров Звезда^[1] съвсем скоро? Не беше разказвала за нито едно от приключенията си в Каризма и мисията си за търсенето на вълшебните талисмани на никого, дори и на баба си Лоси. Никой не знаеше за тях, освен близките й приятелки Мади, Джема и Лиз, които също бяха ходили до Каризма. Четирите бяха търсачки на талисмани и техният клуб беше много таен!

Сезам мразеше да крие разни неща от баща си, но също така й беше ясно, че той няма да й повярва. Че кой би повярвал?! Татко й щеше да я помисли за луда или да реши, че си измисля. Един ден тя щеше да се опита да му разкаже всичко, но засега беше още твърде рано.

Ник се усмихна окуражително.

— Ти язди Сребърен вчера, нали? А днес ще ходим до аквапарка „Воден свят“ с водните пързалки и страхотната машина за вълни. Чух ви да си говорите с приятелките ти за него, преди да си легнеш. Май всички тези преживявания са се смесили в съня ти.

Сезам кимна. Тя наистина чакаше посещението във „Воден свят“ с голямо нетърпение!

— Много искам да отидем в аквапарка, татко — каза тя.

* * *

Докато Ник приготвяше закуската, Сезам се изми, облече се и прибра принадлежностите си за плуване в специалната чанта. Много искаше по-скоро да си облече модния бански костюм на райета, който баба й беше купила.

Тъкмо излизаше от стаята си, когато видя огърлицата си, окачена на таблата на леглото: сребърна верижка с медальон, в който бяха скрити снимки на родителите й. При последното й посещение в Каризма Морбреция се бе опитала да й открадне медальона (и почти беше успяла). Тогава закопчалката се беше счупила, но по-късно Сезам я даде на поправка. Момичето се върна и взе медальона, сложи си го и хукна по стълбите. Баща й говореше по телефона:

— Аха… Добре, разбирам… Съжалявам да чуя това, госпожо Грийн. Да, ще кажа на Сезам. Надявам се, Джема да се оправи бързо. Благодаря, че се обадихте. Довиждане.

— Какво е станало? — попита Сезам и пусна чантата си на пода.

— Джема няма да може да дойде днес — отвърна Ник и затвори слушалката. — С брат й играли футбол и тя си изкълчила глезена.

— О, не! — възкликна Сезам. — Горката Джема!

Само след секунди мобилният й телефон звънна, че е получено съобщение. Сезам веднага отговори.

След закуска пристигна Лоси. Тя щеше да помага в грижите за момичетата. Днес беше откриването на аквапарка и Ник имаше за задача да направи много снимки, за да отрази събитието. Той се надяваше да снима Сезам и приятелките й на различните атракции. Уговорката беше да се срещнат с Мади Уеб и Лиз Робинсън направо пред входа на парка точно в единайсет часа.

Лиз ги чакаше, но Мади не се виждаше никаква. След няколко напрегнати минути Сезам си погледна часовника.

— Единайсет и десет — отбеляза тя. — Защо Мади винаги закъснява?

— Ето я! — каза Лоси. После помаха на госпожа Уеб, която спря колата и изчака дъщеря си да слезе. Мади хукна към приятелките си, готова да се извинява.

— Извинявайте, господин Браун… Забравих си хавлията… трябваше да се върна… Мама се ядоса и…

Сезам извъртя очи и се усмихна широко на Мади.

— Няма нищо, Мади — каза Ник. — Радвам се, че успя да дойдеш!

Влязоха в парка и Лоси заведе момичетата в съблекалнята. Те забъбриха развълнувано, всяка хвалеше банския костюм на другите. Мади носеше свободно горнище и морскосини шорти. Лиз изглеждаше страхотно в кораловорозовия си цял бански, а раираният бански на Сезам й стоеше чудесно.

Сезам мислеше да си остави часовника и огърлицата в съблекалнята, но в този момент прочете предупредителната табела:

Сезам реши да не оставя часовника и огърлицата.

Заедно с Лоси се върнаха при Ник в кафене „Русалка“. Той пийваше плодов коктейл, докато ги чакаше.

— Откъде ще започнете? — попита той. — Спускането по Скалистия бързей изглежда забавно.

— Дааа! — извикаха трите момичета в един глас.

— Мен малко ме е страх — обади се Лоси. — Ще се настаня тук с един сок от ананас и ще ви изчакам.

* * *

Сезам, Мади и Лиз пищяха от удоволствие, докато се спускаха по бързея, плискаха се и пропадаха из бързите му вълни, а Ник направи много весели снимки.

След това трите скачаха във вълните в Лагуната на делфините и се спуснаха по Водопада. Най-накрая се наредиха на опашката пред Лудия октопод.

— Само за опитни плувци — прочете предупредителната табела Лиз. — После добави полушеговито: — Радвам се, че имам сертификат от курса по първа помощ!

От зашеметяващо високата водна пързалка се чуха писъци и Мади усети как коленете й омекват.

— Ммм — обади се тя. — Може да ти се наложи да оказваш първа помощ на мен!

— Всичко ще бъде наред — каза Сезам. — Ще се състезаваме до басейна.

— Аз ще чакам долу и ще видя кой ще победи — каза Ник. — Трябва да направя още малко снимки. Късмет!

Момичетата се изкачиха по стълбите, после всяка седна в началото на успоредните улеи на пързалката. Отгоре спускането изглеждаше ужасяващо — дълги, извиващи се улеи, стигащи чак до басейна долу в далечината.

Изведнъж Сезам почувства как огърлицата й започна да я гъделичка. Полазиха я тръпки по гърба. Обзе я странното чувство, че след малко ще се случи нещо вълшебно, нещо необичайно. Нямаше време за мислене обаче. Отзад чакаха много хора, които искаха на свой ред да се спуснат по пързалката.

Сезам погледна Мади и Лиз.

— Готови ли сте? — попита. — Едно, две, три… Хайде!