Ейми Трий
Крехка сила (5)

Трета глава

— Дорк, какво правиш? — озъби се Морбреция.

Най-довереният офицер на кралица Чаровна бе много изненадан.

— Ннн… нищо! — запелтечи той. — Аз просто, хм, минавах оттук. Денят е подходящ за разходка…

— Какво? Маскиран като храст? — изръмжа Морбреция. — Не ме лъжи. Ти си тук, за да ме следиш. Предполагам, че чаровната ми малка сестра те е изпратила?

Това бе истината. Дорк имаше мисия. Чаровна му бе наредила да наблюдава Морбреция. Кралицата искаше да й рапортува за всичко, което можеше да потвърди, че сестра й търси изгубените амулети. Дорк се бе маскирал като храст (не особено успешно) и се криеше, когато Морбреция го хвана. Маскировката му започваше да увяхва заедно с куража му. Морбреция бе разярена.

— В-в-в-вероятно някакво недоразумение, Ваше Кралско Височество! — каза Дорк, в опита си да даде обяснение за действията си. — Вие, хм… Вие сте били забелязана да преследвате две търсачки на талисмани на Фенерения хълм в деня на Агапого, спомняте ли си?

Морбреция си спомняше много добре. Тези проклетници от Чуждия свят бяха избягали с още един талисман — изящната малка мида. Тя почти ги бе хванала тогава! За съжаление, само чехълът на Сезам бе останал у нея. Спомените се заредиха в главата й и Морбреция измисли начин да представи историята в своя полза…

— Аз? Да ги преследвам? — запротестира тя. — Аз съм принцеса, защо ще ги преследвам?

Глупчо преглътна.

— Ами, аз бях информиран… тоест, Нейно Височество мисли, че вие може да сте искали да запазите талисмана за себе си…

Морбреция реши да се направи на възмутена:

— Не мислиш ли, че ако аз съм ги преследвала, то е било, защото съм искала да върна талисмана на сестра си, магворт^[1] такъв! — извика тя. — Аз съм виждала Сезам и нейната приятелка да слухтят наоколо и преди. Казвам ти, те крадат талисманите и ги отнасят със себе си в Чуждия свят.

Дорк изглеждаше объркан.

Дали пък Сезам наистина не отнасяше талисманите със себе си в Чуждия свят? Колко ужасно!

Той бе сигурен, че Чаровна не знаеше това. На кого трябваше да вярва? Започваше да си мисли, че Морбреция бе обвинена несправедливо — поне му се искаше да е така.

— Спомням си, че срещнах Сезам Браун в Черната гора — припомни си той. — Беше на следващия ден, след като гривната на кралицата бе открадната. Сезам помагаше на една тунганора да намери майка си, или поне това ми каза тя. Когато споменах за гривната, тя сякаш наистина имаше голямо желание да я намери. Сега се сещам, че думите й бяха: „Сезам Браун ще намери талисманите!“.

— Сети ли се? — извика Морбреция победоносно. — Трябват ли ти още доказателства? По-добре отивай да преследваш онези търсачки на талисмани, не мен. Сега изчезвай и ме остави на мира!

По пътя към двореца Дорк мина през Черната гора. Докато вървеше, няколко хаотични мисли се блъскаха в главата му. Трябваше да ги избистри и затова записа всичко в тефтерчето си:

„1. Аз съм в сложна ситуация!

2. Наредено ми е да следя Морбреция.

3. Морбреция мисли, че трябва да наблюдавам търсачките на талисмани — и може би е права!

4. Червата ми куркат, това значи, че сигурно е време за обяд.

5. Ще реша какво да правя по отношение на:

(а) Морбреция и

(б) търсачките, след като обядвам.“

Още докато пишеше думата „обед“, му се стори, че му замириса на риба. Миризмата сякаш се процеждаше през клоните на дърветата. Уханието на храна накара червата му да закуркат гръмотевично и той забърза по пътя си.